Повече от сигурно е, че ескалацията в Украйна все по-силно се намесва в трудните преговори във Виена.
Ако до този момент израелската страна /индиректен участник в преговорите за иранската ядрена програма/ само излезе с констатации, то вчера и руският външен министър Сергей Лавров заяви, че „Москва иска гаранции от Вашингтон, преди да възстанови споразумението за иранската ядрена програма“.
Ръководителят на руската дипломация, който е обект на западни санкции, заедно с президента Путин обясни на пресконференция:
„Помолихме нашите американски колеги да предоставят писмени гаранции, че санкциите няма да засегнат правото ни на свободно и пълно сътрудничество с Иран в областта на търговията, икономиката, инвестициите, техниката и отбраната“.
Държавният департамент на САЩ отговори на изявлението, че “новите санкции срещу Русия нямат нищо общо със JCPOA /споразумението за иранската ядрена програма-бел.авт./ и не трябва да засягат евентуалното му прилагане”. Американската страна допълни, че с Москва имат тъждествен интерес Иран да не създаде ядрено оръжие, за което ще продължат да сътрудничат.
Руският външен министър не разкри какво би могла да направи неговата страна, ако не получи необходимите писмени гаранции. Със сигурност обаче неговите изявления внесоха нов елемент на преговорите във Виена.
Ирански източници допълват, че китайската страна, участваща също в преговорите е повдигнала подобно искане към САЩ за периода след подписването на споразумението.
В Техеран, особено някои по-консервативните среди, чиито позиции традиционно се отразяват във вестник „Кейхан“ остават песимисти относно подписването на споразумението.
Според тях Западът упражняват натиск върху Иран да избира между „лошо споразумение“ или „никакво споразумение“. Сърцевината на различията е какъв да бъде обхватът на санкциите, които ще бъдат приложени върху Иран.
С други думи, САЩ са съгласни да премахнат санкциите върху иранските енергоносители, но не и върху останалите сфери. Експертите са категорични, че целта е иранските енергоресурси бързо да се завърнат на световната нефтена и газова борса, за сметка на руската.
Иранците остават колебаещи се. Чуват се различни гласове. Споменатият вестник отстоява мнението, че Иран няма да се поддаде на западен натиск. В тази светлина членът на парламентарната комисия по национална сигурност и външна политика Абул Фадл Амауи отбелязва, че „все още има един-два пункта по текста на потенциалното споразумение, по които има разногласия“.
Иранският политик коментира и изявленията на Лавров за американските гаранции. Той обяснява, че „темата, повдигната от руската страна наскоро, е руско искане към САЩ, като в същото време Техеран не е отправил подобно искане“. Той добавя, че „това е въпрос, който Москва и Вашингтон трябва да решат помежду си, защото е свързан с двустранните им отношения”.
В обширен материал на арабския сайт “Араби 21” близкоизточни експерти считат, че вероятно Иран ще се възползва от ангажираността на Русия в Украйна, за да разшири своето влияние в Сирия.
През последните 12 дни те отбелязват засилване на сирийско-иранските контакти във всички сфери. Вероятно посещението преди няколко дни на шефа на сирийските тайни служби Али Мамлук, водещ се най-довереното лице на Башар Асад в Техеран е възприето като симптоматичен знак. Напомня се, че Иран имаше амбиции към сирийското пристанище Латакия /гражданско/, което беше отдадено /както и Тартус, като ВМС-база/ на руската страна.
На фона на изстрелялите се във висините цени на нефта, респективно на газа, се наблюдава ожесточена битка между Вашингтон и Москва за елиминирането на руските енергоносители на световната и най-вече на европейската борса.
Видно е, че тактическият съюз Путин-Мохамед бен Салман /MBS/ остава /засега/ стабилен. В навечерието на поредното заседание на нефтения картел ОПЕК + /ръководен от Саудитска Арабия, в координация с Русия/, продължило едва 13 минути, нищо не се е променило като позиция на организацията за недостига на нефт в световен мащаб.
Във виртуалната зала дори не се била опомената темата за войната в Украйна. Агенция Блумбърг смята, че „на практика ОПЕК си е загубила значението.“ Интересното е, че преди няколко дни именно MBS е поел инициативата и се е обадил на Путин, с който са се договорили „цените на нефта да не бъдат политизирани“. По този начин саудитецът показва, че с Путин може да разговаря, но с Байдън, който твърдо отказва подобен контакт, не може.
Преди седмица MBS даде пространно интервю пред американското списание The Atlantic. То беше своеобразна пътна карта на взаимоотношенията на саудитската държава със САЩ, свързани със стратегическото споразумение Queency, за което The Foreign Insider подробно разказа.
Сякаш анализирайки вътрешната политика и социална структура на кралството и неговото общество, саудитският престолонаследник обяснява защо в този момент заема тази позиция. На въпроса на журналиста Греям Ууд дали иска да каже нещо, което Байдън не знае, човекът, чиято страна в момента е най-големият износител на нефт в света отговаря: „Искрено, не ме интересува…“
От експертна гледна точка разсъжденията на MBS са изключително интересни и дават саудитския ракурс в съзвучие на неутралната позиция, която традиционни съюзници на САЩ в региона като ОАЕ и Пакистан заеха по отношение на войната в Украйна. Въпросът не е в симпатия към Русия, а неодобрение на политиката на САЩ към тях, всеки със своите аргументи.
MBS обяснява, че Саудитска Арабия не може да приеме никаква друга форма на управление освен „абсолютната монархия“. Той добавя, че дори и конституционната такава би означавало край на държавата и това не зависи от него.
36-годишният саудитец отбелязва, че от 34-милионното население на страната, приблизително 14 милиона са  директно свързани с нравите, обичаите и модела на съществуване на трибализма. Както той се изразява, става въпрос за «сложна система от /субекти – бел.авт./  «племенни съюзи и цивилизационни образования», които в саудитското общество наброяват над 1000 единици».
Вероятно MBS директно се обръща към демократа Байдън чрез списанието, поставяйки акцент върху това, че „Саудитска Арабия не може да бъде демократична държава“. Тя е „монархическа държава, съществуваща като такава от 300 години“, а кланът ас Сауд е нейно олицетворение”.
На въпроса дали той е убил опозиционера Джамал Хашоги, престолонаследникът отговаря с категорично „Не“. Вероятно отново иронизирайки западния дискурс за правата на човека, младият лидер добавя, че спрямо него е бил нарушен принципа, залегнал в 14 точка от Декларацията за правата на човека, а именно „че всеки е невинен, до доказване на обратното“.
В тази връзка MBS повдига и въпроса за неговото законно лидерство, очевидно страхувайки се от позицията на Вашингтон в случай на кончина на неговия баща – крал Салман.
Запознати припомнят, че Обама, чийто заместник беше Байдън, имаше друг фаворит за мястото на принц-престолонаследник, а именно неговият братовчед Мохамед бен Найеф. Последният беше отстранен и маргинализиран, без да се знае къде се намира понастоящем.
MBS отбелязва, че като престолонаследник е бил избран от Комисията за полагане на клетва – органът, който определя реда за наследяване на трона в Саудитска Арабия. Младият принц заявява, че не може да се откаже от трона, тъй като „това би било преврат към онези, които са го избрали“.
Въпросното интервю „разтърси“ близкоизточното медийно пространство. То може да се възприеме и като отчет как може да се „демократизира“ саудитската държава с подобна трибалистична структура, извеждайки заслугите на MBS за това.
В тази светлина той говори за промените в наказателното право /премахнато е наказанието бой с камшик/, за редуцирането на обхвата на прилагането на смъртното наказание, намаляването на мястото на ухабизма като начин на възприемане и интепретиране на исляма в обществото.
Престолонаследникът поставя на равни нозе сунитството в четирите му догматични школи и шиитството. Той казва, че уахабизмът се е разпространил в Саудитска Арабия, тъй като при създаването на държавата единствено учениците на Мохамед бен Абдел Уахаб /съюзник на крал Абдулазиз/ са можели да четат и пишат. В емоционалния изказ на принца се чувства обръщение към невидимия събеседник – Джо Байдън.
Той се опитва да го убеди, че това което последният иска от него е всъщност край на саудитската държава, било то чрез промяна на политическата система или чрез желанието му самият той, MBS да бъде отстранен от престола.
Подобни емоционални изказвания показват дълбочината на противоречията между Изтока, в чието ръце са значителна част от залежите на световните енергоресурси /в Близкия Изток са 2/3 от нефта/ и Запада, който е основен техен потребител. Все пак, войната си е война. Дори да става въпрос за нефтената, а не за тази в Украйна.
Днес световните медии съобщават за присъствието на съветника на Джо Байдън за Латинска Америка Хуан Гонзалез, заедно с посланик Джеймс Стари в Каракас за разговори за облекчаване на нефтените санкции, наложени на Венецуела.
Двамата американци са били приети на най-високо равнище, а именно от президента Николас Мадуро и вицепрезидента Делси Родригес. За този етап двете страни се въздържат от коментар. По време на управлението на Тръмп, през 2019 г., САЩ и Венецуела скъсаха дипломатическите отношения.
В търсене на алтернативи на руския газ очевидно опитите не се ограничават до Венецуела. Ирански медии съобщават за усилията на Франция и САЩ да се възстанови производството на йеменски газ в раздираната от гражданска война арабска страна.
Френският посланик в Йемен Жан-Мари Сафа и специалният американски пратеник Тим Лендеркинг са направили контакт с губернаторите на провинциите Хадрамаут, Шабуа и Маариб, които са част от управлението на просаудитския президент Абед Рабо Хади. Идеята е терминалът за втечнен газ в Балхаф да възстанови износа си за Европа. Той е проект на две западни компании, а именно френската Тотал и американската Хънт.
Не е ясно, доколко е възможно да бъде елиминирано руското енергийно присъствие в Европа. Видно е обаче, че опитите на Запада това да стане са изключително трудни, но и интензивни, заради последиците от войната в Украйна.
—————-
The Foreign Insider Special Report – препечатването на наши анализи става само след писмено съгласие от редакцията  
На този фон:  Политиката зад Мондиал 2022: Саудитска Арабия и Иран на двата полюса
Продължи да четеш