Когато през 219 г. пр. хр. картагенците обсадили Рим, в града настъпила паника. „Hanibal ante portas!” ( „Ханибал е пред портите”). Този вик се разнасял навсякъде, но Римският сенат запазил хладнокръвие. Направил нещо дръзко. Продал на търг терена, върху който картагенците изградили своя лагер.

В крайна сметка Ханибал е бил победен, Картаген разрушен, а Рим получил повече от пет века геополитическо спокойствие. На 24 февруари т.г. армиите на Путин нападнаха Украйна и се изправиха пред портите на Еврoпейския съюз. Нека не се лъжем.

Битката не е за Донбас или дори за Украйна. Битката е за това дали Европа ще има до границите си агресивна сила с континентални размери, която постоянно ще отправя предизвикателства, или ще живее в постмодерно пространство, заобиколена от три страни с вода, а от изток от един кротък гигант, който няма геополитически амбиции.

Много наши путинисти ни убеждават, че войната срещу Украйна била сблъсък между Русия и Америка, а Европа нямала залог в нея. Всъщност е точно обратното. Америка може да живее без особени проблеми с една агресивна Русия.

Много американски геополитически анализатори дори призовават САЩ да признаят на Русия сфера на влияние в Източна Европа и да я привлекат като съюзник при евентуална конфронтация с Китай.

На този фон:  Сериозни американско-руски инциденти в Сирия след пристигането на руски генерал от Украйна

За Европа обаче това би било неприемливо. И когато тя се увери, че Путин е готов да приложи толкова насилие, колкото е необходимо, за да утвърди своя империя в постсъветското пространство, тя реагира както Римския сенат преди 2223 години.

Показа незапомнена дързост. Европейската комисия заяви, че ще разгледа молбите на Украйна, Молдова и Грузия за присъединяване към съюза, което ще е първата стъпка към започване на официални преговори за приемането им към ЕС.

Ако това решение бъде финализирано, то ще е ясен сигнал към Москва, къде ще минава границата между Европа и Русия и между „Изтока” и „Запада”, ако Москва продължи да отказва да бъде част от Западния свят. И това се случи само ден, след като Лавров заяви, че едно от условията за мир било Украйна да не влиза в никакви съюзи!

Подобно на Ханибал Путин допусна серия от грешни предвиждания. Изглежда бе повярвал в мита за „преврата” от 2014 г. и някак бе пропуснал да забележи, че от тогава властта в Украйна се е сменила два пъти в резултат на избори – нещо, което все още никога не се е случило в Русия.

Възможно е да е вярвал, че украинците и руснаците са „един народ”. В първия ден на инвазията отправи послание към украинската армия да не се подчинява на заповедите на правителството, съставено от „неонацисти и наркомани”.

С него можели да се разберат. Вместо това, навсякъде украинците оказаха невероятна съпротива, а в населените места, където руснаците успяха да влязат, хората масово ги посрещат с викове: „Домой” – вървете си вкъщи.

На този фон:  Каква е целта на посещението на Путин в Иран?

Разбира се, Европа можеше да отговори по друг начин. Както я призовават българските путинисти, да отиде в Москва и – по наглия израз на един наш „инфлуенсър” – да договори капитулацията на Украйна.

Можеше да се притесни за доставките на нефт и газ и да ограничи санкциите до някакво „пляскане по ръчичката”. И както прогнозира Валери Найденов, през есента да отвори „Северен поток” 2. Вместо това Европа и Америка изключиха повечето руски банки от системата SWIFT, замразиха авоарите на Руската централна банка и дори започнаха обсъждане за ембарго на вноса на руски нефт и газ.

Ако и когато това се случи, Русия ще изпадне в пълна зависимост от Китай. А какво ще поиска Пекин от Москва, когато последната бъде силно отслабена – това е въпрос, на който няма отговор. Както е известно, Ханибал извършва дръзка военна „операция”, като пресича Алпите с бойни слонове.

Но така и не успява да завземе Рим. Принуден е да се изтегли в Африка, но и там е победен от Сципион Африкански. Прекарва последните си години в изгнание в Мала Азия, като накрая се самоубива, за да не попадне в римски плен. Каква ли ще е съдбата на Путин?


Този коментар изразява личното мнение на автора. Николай Василев е роден през 1961 г. в София. През периода 1981 – 1991 г. живее като политически емигрант в Австралия. До 1996 г. е съветник към парламентарната група на Народен съюз в 37-то народно събрание, а през периода 1997 – 2002 г. експерт- съветник на Вицепрезидента на Република България.

Продължи да четеш