Месеци преди срещата в Брюксел проправителствените турски медии внушаваха мисълта, че при среща на най-високо равнище всички проблеми между САЩ и Турция ще бъдат разрешени. Нееднократно бяха използвани изразите „отваряне на нова страница“ и „разрешаване на натрупаните проблеми“.
Не е ясно на какво са се надявали конструкторите на турското външнополитическо решение. Вероятно на факта, че Джо Байдън беше вицепрезидент на Барак Обама. На 7 април 2009 последният, само два месеца и половина след стъпването си в длъжност, направи символично първо посещение в мюсюлманска държава, а именно в Турция.
Това беше ясен знак за специалното внимание, което тогава Вашингтон отдаваше на Анкара. Незабравими ще останат срещата с тогавашния премиер Реджеп Ердоган и речта на американския държавен глава в турския Меджлис. Всичко това вече е минало.
Четири месеца и половина след стъпването в длъжност, 46-тият американски президент се срещна с турския си колега в кулоарите на преведената в Брюксел среща на лидерите на страните-членки на НАТО. Очевидно оценката на Анкара за ефективна подготовка на срещата е била погрешна.
Според турските политици водещ стимул за подобряването на американо-турските отношения е трябвало да бъде предложението за оставането на 500-членен турски контингент на летището в Кабул, Афганистан, след изтеглянето на всички НАТО-вски войски.
Според близкоизточни анализатори идеята е била да се покаже на САЩ, че Турция е „най-храбрият и безстрашен войник на НАТО“ /за разлика от всички останали, които веднага ще се оттеглят от размирната азиатска държава/. Местни анализатори отстояват тезата, че презумпцията е била да се направи паралел и да се внуши турската роля във войната в Корея през 50-те години на миналия век, оценена тогава високо от американското командване.
В същото време обаче те забравят да добавят, че „офертата“ не е безплатна. Искането е за политическа, логистична и финансова помощ. WSJ добавя, че в сметката е влязло и премахването на американските претенции към закупуването на руската S-400 от Турция. Заедно с това върви и връщането на Турция в програмата за производство на F-35.
Опозиционната преса в Турция е консенсусна – нулеви резултати от срещата, продължила 45 минути. Кюрдският влак в Сирия продължава да върви, няма промяна на позицията на Вашингтон по проблемите около S-400 и F-35, нито дума за признаването на арменския геноцид от САЩ. На срещата единственият постигнат консенсус между двамата е отношението към сирийския президент Башар Асад.
Много точно анализатори измерват материално резултатите от срещата. След нея турската лира е паднала от 8.30 на 8.47 спрямо американския долар. Вероятно, усещайки изхода и резултатите от срещата си с Байдън, Ердоган е предвидил посещение в Азербайджан и среща с президента Илхам Алиев. Става въпрос за компенсация за неуспеха в Брюксел пред турското обществено мнение.
Въпросната визита е втората след последната армено-азерска война за Нагорни Карабах. Напълно в контраст с преговорите в Брюксел Ердоган и Алиев посетиха историческия град Шуша, превзет от азерите по време на завършилите наскоро военни действия срещу арменците.
Там те издадоха т.нар. „Декларация от Шуша“, в която заявиха, че ще превърнат Азербайджан във водеща държава в световната военна индустрия, ще построят джамия /в османо-турски архитектурен стил в конкуренция с величествената местна катедрала и множеството ремонтирани от Иран джамии – бел.авт./, а Турция ще открие консулство в малкия град.
Двете контрастиращи визити на Ердоган в чужбина не попречиха авторът в проправителствения вестник „Сабах“ Бурханедин Дуран да игнорира първата и да надуе фанфарите за втората, заявявайки: „Така, както турската армия предотврати падането на Триполи в ръцете на врага, същата армия изигра водеща роля за освобождаването на Шуша /от арменците-бел. авт./
