Новата криза в отношенията между Белград и Прищина показа, че всяко едно споразумение между тях е временно и с неясна съдба. От средата на лятото когато кризата с регистрационните номера на автомобилите на сърбите от северно Косово стана ясно, че периода , които предстои до края на годината ще бъде доста сложен и турболентен за прогнозиране на отношенията между Белград и Прищина.
Въпреки постигнатия компромис с помощта на ЕС и поетите ангажименти от страна на Косово, че няма да настоява за пререгистрацията на автомобилите на сърбите от Северно Косово, а Сърбия да не издава регистрационни номера с имена на градове от Косово това за известно време успокои натрупаното напрежение.
Проблемът започна отново да се появява след като сърбите от косовската полиция , правосъдие, депутатите от косовския парламент и кметовете на местните общини с доминиращо сръбско население напуснаха постовете си.
Повод за това тяхно решение стана и неизпълнението на частта от Брюкселското споразумение от 2013 година предвиждаща създаването на Асоциацията на сръбските общини в северната част на страната.
Напрежението постепенно нарастваше, за да се стигне до там, че властите в Прищина, за да гарантират стабилността в северно Косово вкараха специалните жандармеристки части ROSA. Местните сърби върнаха отново барикадите от лятото на тази година , а властите в Прищина затвориха граничните пунктове намиращи в северната част на Косово със Сърбия.
Белград повиши бойната готовност на своите въоръжени части и отново дислоцира 5000 свои войници край границата с Косово, което засили напрежението в региона.
Прищина арестува Деян Пантич бивш косовски полицай от сръбска националност заради свързаност с тероризъм и криминални действия. Последваха няколко критични заседания на съвета по национална сигурност при президента на Сърбия Александър Вучич.
Стигна се до престрелки по международните сили в тази част на Косово. В опит да успокои напрежението президента на Косово Вьоса Османи отложи за април следващата година частичните местни избори в общините със сръбско население насрочени за 18-ти декември, след като техните кметове подадоха демонстративно оставките си.
След палежите на двамата гранични пункта в северно Косово през лятото на 2011-та година Бърняк и Ярине , случилото се през последните дни в Северно Косово е най сериозната криза между Белград и Прищина през последното десетилетие.
Сръбският президент Александър Вучич каза, че Белград ще поиска от международната общност да им позволи да върнат своите 1000 военни, полицаи и митнически служители в северно Косово, на което имат право според резолюцията 12-44 на Съвета за сигурност на ООН.
Специалния пратеник на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар , както можеше и да се очаква обяви, че Вашингтон категорично е против връщането на сръбски военни в Косово и каза че въпроса за стабилността на Косово е от изключително значение за САЩ.
В този дух беше и посланието на Брюксел и Берлин, а Върховния представител за външната политика и сигурността на ЕС Жозеп Борел предложи увеличаване на контингента на EULEX.
Дали Сърбия може да върне своите военни в Косово, което е независимо от 2008-ма година е ключовия въпрос за това на къде ще тръгнат процесите в региона. Германия и Франция в опит да намалят напрежението направиха промени в съвместното им предложение , което касае взаимното им признаване по модела на двете германски държави след Втората световна война и право на Прищина да стане член на ООН.
Белград и Прищина станаха обект на дипломатически десант от страна ЕС и САЩ Габриел Ескобар специалния пратеник на САЩ за Западните Балкани , прекара два дни в Прищина в опит да намали напрежението. Към него се присъедини Мирослав Лайчек които от името на ЕС отговаря за Западните Балкани и диалога между Белград и Прищина.
Лайчек , чиято дипломатическа кариера е свързана със Западните Балкани каза доста ясно, че е по добре барикадите да бъдат махнати с политически договор, отколкото с булдозери…
Кризата между Косово и Сърбия както по всичко личи няма да свърши бързо. Извън грешките на косовския премиер Албин Курти свързани с обтягането на отношенията с Белград през последните месеци и дистанцирането от съветите идващи от САЩ , истинското желание на Белград е да се стигне до подялбата на Косово или поне до размяната на територии не зависимо как това действие ще се отиграе в региона.
Тайминга, които Белград е избрал това да се случи никак не е случаен, защото съвпада с руската инвазия в Украйна. Руския посланик в Белград Александър Боцан Харченко, каза че не е вярно, че Москва няма време, да помогне на Сърбия, която защитава на сърбите в Косово.
Той дори каза , че Москва „пази гърба“ на Вучич. Всъщност битката за Северно Косово е ключова , защото този регион освен комплекса „Трепча“ в които има според редица икономически оценки запасите от въглища и руда са за 500 млрд. евро, е й езерото „Газивода“, което осигурява вода за ключовия енергиен сектор в Косово и за поддръшката на два ВЕЦ-а . Може ли Белград да тръгне да вкарва своите части в Косово предстои да видим.
Дори и да е само за вътрешна употреба това искане, с този ход Сърбия вкарва кризата с Косово на нови релси. Дори и да не се случи размяната на територии между Сърбия и Косово, риска за Западните Балкани е очевиден, защото през него се пречупва и въпроса за стабилността в Босна и Херцеговина , което може да доведе до ефекта на доминото и да отклони част от вниманието на Запада от кризата в Украйна, което е ключово за Русия и нейните военни действия там.
Дали Сърбия не се опитва да повтори събитията от Книн в Хърватия от 1992 година по време на започналия по онова време разпад на титова Югославия, когато Белград създаде своя република за сърбите в Хърватия предстои да видим. Но едно е ясно, че два пъти в една и съща вода не може да се влезе.
