Споменаването и възхвалата на украинския президент Владимир Зеленски на гръцката организация “Филики Итерия” по време на реч пред гръцкия парламент предизвика силна критика в турските медии.
Става въпрос за тайна революционна организация, чието създаване е повлияно от Просвещението и Френската революция. Според историографи тя си поставя за цел създаването на независима многоетническа държава в областите на Османската империя, които са населени с православни християни.
Според турската история през 1821 г. тя е вършила кланета на мюсюлмани. Всъщност става въпрос за периода на борбата на гръцката независимост, чието организирано начало е поставено от група смели революционери.
В своята реч пред гръцките депутати Зеленски извежда на преден план факта, че Филики Етерия е създадена в Одеса, украински град и акцентира върху нейния революционен характер.
Украинският президент определя Одеса като център на елинизма, който сега е застрашен. Нещо повече, Зеленски призовава гърците за „възстановяване на Филики Етерия между Украйна и Гърция“.
Самата организация е създадена през 1814 г. от трима души, а именно 42-годишният Николаос Скуфас от Арта, 42-годишният Емануил Ксантос от Патмос и 26-годишният Атанас Цакалов от Янина, Епир.
Филики Етерия се разраства бързо на основата на близо половинвековно руско военноморско присъствие около Морея още от времето на руско-турската война /1768-1774/ и в частност на дейността на граф Алексей Орлов. В началния период – средата на 20-те години на 19 век – в организацията членуват около 20 души.
През 1817 г. в дружеството влизат предимно гърци от Русия, Молдова и Влашко, а общият брой на членовете не надхвърля 30. През 1818 г. започват масови посвещавания в дружеството.
През 1820 г. етеристите имат свои членове в почти всички райони на Гърция и в повечето гръцки общности в чужбина. През първите месеци на 1821 г. в организацията се записват около 1000 души. Място в организацията намират търговци, духовниции и обикновени хора, в това число и немалко българи.
Сред участниците във “Филики Етерия” има и много българи от Молдова и Украйна. Някои офицери от разпуснатата Българската земска войска се включват в организирането на въстанически отряди, а търговци, като Васил Априлов и Николай Палаузов правят значителни дарения за организацията.
Революционери като Сава Бимбаши и Индже войвода са най-значимите ѝ военни командири.
Прочитът на събитията от турска страна е коренно противоположен. В своя коментар турската държавна телевизия TRT обяснява, че по време на погромите, т.е. въстанието за независимостта на Гърция само в град Триполис, центъра на област Пелопонес са убити над 25 000 местни мюсюлмани.
Гърция проявява специален интерес към войната в Украйна. Тя има консулство в Мариопул, където според Атина живеят поне 100 000 украинци с гръцко самосъзнание.
Гръцкият консул, който неуспешно се опита да организира предоставянето на хуманитарна помощ за обсадения град беше посрещнат преди около 20 дни като герой в Атина, когато беше принуден да напусне разрушения град. Нещо повече, Гърция вече депозира жалба пред МНК в Хага за военни престъпления в Мариопул.
В тази светлина много от критериите на поведение на гръцката и българската държава по отношение на войната в Украйна съвпадат. Двете държави имат големи общности в нападната от Русия държава, чиито представители са жертви, такива каквито са и останалите украински граждани.
В това отношение София и Атина могат да отидат отвън заздравяването на връзките с Гърция и Румъния, така както предвижда Планът за възстановяване и устойчивост, одобрен от Европейската комисия.
Войната в Украйна изостря вниманието на Гърция в черноморския регион, до който тя няма директен достъп. В същото време, исторически България винаги е имала афинитет към Бяло море, до което губи достъп след ВСВ.
В тази светлина двете държави могат да помислят за размяна на достъп до двата стратегически важни водни басейна за всяка една от тях. България и Гърция могат да намерят подходяща юридическата формула за съвместен достъп на пристаница, едното на Черно, а другото на Бяло /Средиземно/ море.
Така България ще получи статут на средиземноморска, а Гърция – на черноморска държава. Двата анклава могат да бъдат приоритетно свързани с транспортни артерии от всякакво естество с националните територии.
Подобен акт е мотивиран както от политически, икономически, така и от военностратегически причини. Това е задача за рационално мислещи политици, които не само гледат, но и виждат отвъд хоризонта. Войната в Украйна създаде обстановка с много неизвестни.