Западни източници съобщават за назначаването на генерал Александър Дворников за командващ операцията на руската армия в Украйна. Сирийските опозиционни среди го наричат „касапина от Сирия“.
Двама от убитите осем генерала в Украйна са служили в Сирия. Става въпрос за генерал Андрей Суховецки, зам.-командващ черноморския флот и зам.-командващ руските войски в Сирия и за генерал Виталий Герасимов, командващ 41-ви корпус.
Отцепникът от сирийската армия генерал Ахмед Рахал, завършил съветска военна академия дfбавя, че същото може да се каже и за пилотите на сваления на 4-ти март екипаж на руския СУ-24, които имат стотици полети в небето на Сирия.
В списъка на убитите е и полковникът от военната полиция Георги Петрушин, ръководител на охраната на руската ВВС-база в Латакия. Това е малка част от руските военнослужещи, осветени от сирийски или руски опозиционни сайтове и лични блогове, натрупали опит в Сирия и намерили своята смърт по фронтовете на Украйна.
Преди четири дни сирийската опозиция, която внимателно наблюдава движенията на руската армия в арабската страна отбелязва установяването на контрол върху най-големите военни складове в Сирия, а именно в селището Махин, от страна на иранските военни части.
Иранците са започнали да разполагат дронове и ПВО-остановки във въпросните помещения в провинция Хомс. Не е ясно дали това е съгласувано с ръководството на Хмеймим или е самоинициатива на иранската конкуренция. В същото време се наблюдава интензифицирането на престрелките между иранските части и американците, които имат военна база, близо до нефтеното находище Омар, провинция Дейрезор.
Вероятно Русия, заради войната в Украйна е поверила военната инициатива на иранците в тази провинция, която ИДИЛ има намерение да превърне в своя база за реалното си възраждане.
Дейрезор, заедно с Ракка беше бастион на терористичната организация преди нейния разгром през 2019 г. Според наблюдатели сега ИДИЛ е превърнала аграрните райони на Дейрезор в своя крепост и някои считат, че има територии, които напълно напомнят времената на „халифата“.
ИДИЛ все още няма същите възможности, но очевидно новото ръководство има амбицията „да се завърне на терен“. Само четири дни след убийството на първия лидер на терористичната формация Абу Бакр ал Багдади, организацията обяви публично своята клетва за вярност към неговия наследник – Абу Ибрахим ал Курейши, известен като Абдулла Кардаш.
След ликвидирането на последния обаче ИДИЛ дълго време не направи същото. Приблизително два месеца терористите останаха без нов „халиф“. Редица експерти разсъждаваха за причините на забавянето. Някои бяха на мнение, че заради сигурността на новата персона се забавя процесът. Все пак се разбра, че проблемът е в разногласията в редиците на организацията. Оказало се, че не всички структури са били готови да положат клетва за вярност към новия кандидат.
Паралелно с това се разбра, че мюфтиите на организацията, базирайки се на шариатски регулации, са повлияли върху туширането на разцеплението в организацията. Джихадистки среди споделят, че духовниците са определили срока от 35 дни като „голямо закъснение“ за обявяването на името на новия лидер. Те се мотивирали с текста от суната /пророческите хадиси/, че „този, който няма клетва за вярност на врата си /дълъг период от време-бел.авт./ умира от невежество.“
Интересното е, че за пръв път три групи, обособени на етнически и регионални критерии са се формирали при търсенето на наследник на Абу Ибрахим ал Курейши. Най-влиятелната била тази на иракчаните, но другите две дълго не се съгласявали с постоянното иракиизиране на ръководството на ИДИЛ.
Става въпрос за кавказците, предимно чеченци и за магребинците. Все пак първата група отново е надделяла, тъй като новият „халиф“ е Джумуа Ауад ал Бадри, брат на първия „халиф“ и създател на ИДИЛ. Той е бивш ръководител на шурата, консултативния съвет на ИДИЛ и не принадлежи към военното крило на организацията. Той се възприема като един от „хората на знанието и религията“ в редовете на организацията.
Все пак скоро се очаква видеопослание на новия главатар на терористите, в което да обяви полагането на клетва към себе си, с цел повдигане на духа на своите последователи. Според експерти вероятно той ще нареди ново нападение на затвора в Хасаке, каквото организацията организира десетина дни преди ликвидирането на неговия предшественик. Идеята е да покаже лидерски способности и „твърда ръка“ спрямо враговете.
Експерти прогнозират, че нападенията ще се осъществят много скоро, тъй като месец рамадан, който тази година започна на 3 април е периодът на „големите завоевания“.
Вероятната цел ще бъде големият бежански лагер ал Хул, в който живеят около 50 000 члена на семейства на джихадисти от ИДИЛ. Кюрдски и източници от международната антитерористична коалиция потвърждават информацията за възможно нападение на въпросния лагер, който да тества отново възможностите на охраната на затвора в Хасаке, както това стана преди повече от два месеца.
Наблюдатели отстояват мнението, че войната в Украйна е възможност за терористите да се опитат да възстановят, поне частично, военните си възможности от преди 2019 г. В тази светлина ИДИЛ ще насочи своите амбиции към провинция Дейрезор, от чието население тя черпеше огромна част от своите бойци и полеви командири.
Местни източници съобщават, че именно там в някои по-малки селища ИДИЛ не само поддържа видимо своето присъствие чрез постоянни графити по стените на публичните сгради, но и събира „закат“ от жителите, така както го е правила до 2019 г. Освен това неговите мюфтии и представители на религиозната полиция остават твърде активни в местното общество.
За жителите на някои селища ИДИЛ напълно се е завърнала. Очевидно това е ясно както на кюрдите от Сирийските демократични сили, така и на американския контингент, който наброява около 1000 души в района. Информационните източници съобщават, че само за месец март Пентагонът е изпратил седем конвоя с оръжие в Североизточна Сирия.
Повече от очевидно е, че войната в Украйна остави вакум в арабската страна, който е добре да не бъде запълнен от ИДИЛ. Всъщност, в много голяма степен, войната в Сирия е оригиналното лице на тази в Украйна.
Това е валидно не само на тактическо ниво /чрез кадрите, начина на водене на бойните действия и дори извършените жестокости/, но и на стратегическо. Някои експерти разсъждават по въпроса дали сухопътната армия на прокюрдските СДС не е първообраза на украинската армия, тъй като и двете войски имат сходни съюзници и противници.
На този фон:  Разширяването на НАТО: Турция - с един куршум два, три или повече зайци
Продължи да четеш

Здравето на крал Салман – настъпи ли часът на властовия преход в най-големия световен производител на нефт?

Вчера световните агенции обявиха, че саудитската нефтодобивна компания „Арамко“ е станала най-богатата…