Според информация на WSJ американският президент Джо Байдън е бил унизен от лидерите на двете държави, които могат силно да занижат цените на горивата. Американският държавен глава е поискал телефонен разговор с реалните управляващи на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства /ОАЕ/, съответно принцовете – престонаследници Мохамед бен Салман /MBS/ и Мохамед бен Заид /MBZ/.

Те обаче не са откликнали на заявката. Контрастът с отношението към Путин е очевиден. Преди последното виртуално заседание на картела ОПЕК +, когато беше потвърдена политиката на нефтопроизводителите, MBS се обади на руския президент, с който бе проведен спокоен разговор.

Той потвърди договорката, че „цените на нефта не бива да бъдат политизирани.“ Видно е, че Путин добре е подбрал момента на нападението срещу Украйна.

От една страна, става въпрос за студения сезон, когато се търсят усилено горива и от друга, когато настоящата американска администрация обяви, че саудитският престолонаследник е виновен за убийството на опозиционера Джамал Хашоги.

Тя контрастира с тази на Тръмп. В момента по тази причина има дело срещу MBS в американски съд, което е причина за невъзможността му да посети САЩ.

Както The Foreign Insider пространно обясни обстоятелствата за обтягането на отношенията между Байдън и MBS, антагонизмът не е само персонален. В Саудитска Арабия приемат негативното отношение към реалния управник на кралството като заплаха за нейната национална сигурност и нейното съществуване като държава.

Различията не са само в тази сфера, но става въпрос и за отношенията с Иран. В Персийския залив смятат, че традиционно демократите в Белия дом са много по-близки до Техеран, отколкото републиканците. Поради тази причина през 2015 г. демократът Обама подписа сделката за иранската ядрена програма.

През 2018 г. републиканецът Тръмп суспендира американския подпис. Вероятно през 2022 г. демократът Байдън ще го възстанови. ОАЕ остават още по-недоволни по тази тема, тъй като техни обекти станаха мишени на ракетите на поддържаното от Иран йеменско бунтовническо движение хути.

Последното непрекъснато беше вкарвано и изкарвано от списъка на терористичните организации от САЩ. Двете държави са на мнение, че просто САЩ /Байдън/ са ги оставили сами да се оправят с иранската заплаха.

Всичко това показва, че промяната на външнополитическите критерии на Белия дом, след смяната на Тръмп, не винаги винаги са в позитивна посока. Според наблюдатели единствено Саудитска Арабия и ОАЕ могат да вдигнат производството на нефт от ОПЕК, за да укротят изстрелялите се във висините цени на енергоресурсите.

Всичко това става вследствие на усилията на САЩ да редуцират присъствието на руския нефт на световната борса. Видно е, че има среди в САЩ, които не одобряват подобно поведение на Байдън към Рияд.

Американски медии отбелязаха, че в Белия дом обмислят посещение на Байдън в Саудитска Арабия. От президентската институция обаче са коментирали, че „това са само предположения…“.

Не е ясно дали това е станало преди или след опита за телефонен контакт между Байдън и MBS. Вероятно най-колоритната илюстрация за небалансираната политика на САЩ беше обяснението на пакистанския премиер Омран хан, чиято страна минава за стратегически съюзник на Вашингтон.

Той реагира твърде емоционално след поканата на посланиците на западните страни за оформянето на позицията на неговата страна за гласуването на резолюцията за Украйна в ОС на ООН. Обяснявайки защо Исламабад ще гласува «въздържал се», пакистанският лидер заявява: «Вие за какви се мислите? Ние да не сме ви роби… Искам да ви попитам дали направихте такова послание към Индия.»

В емоционалния изказ той попита дали ЕС са критикували Индия за действията й в Кашмир, заради който Пакистан и Индия водят две войни. Нещо повече, той е изразил недоволство от НАТО, който неговата страна е подкрепила в Афганистан, а вместо това е получила критики.

Индия също се въздържа при гласуването на резолюцията за Украйна в ОС на ООН, въпреки че е част от блока QUAD за стратегически диалог в областта на сигурността. Той беше създаден през 2007 с участието на САЩ, Австралия, Япония и Индия.


Foreign Insider Special Report 

Продължи да четеш