Съгласно указ, издаден от крал Салман на 27 януари 2022 г., официално е променена датата на създаването на саудитската държава. Първото честване на създаването на Саудитска Арабия ще бъде на 22 февруари, а не както е досега, на 23 септември.
Според документа първата саудитска държава е обявена през 1727 г. Това е приблизително 18 години преди ислямският проповедник Мохамед бен Абдел Уахаб да избяга в столицата й Дирия, гонен от своите врагове. Тогава Мохамед бен Сауд поема управлението на местните арабски племена от своя баща Сауд бен Мохамед.
До този момент официалната саудитска историография възприема и тълкува етатисткия произход на Саудитска Арабия през призмата на сключения съюз между племенния лидер Мохамед бен Сауд, който управлява регион с главен град Дирия в Централна Арабия и ислямския проповедник Мохамед бен Абдел Уахаб.
Последният търси там убежище, тъй като отстоява своя радикален начин на изповядване на исляма за сметка на местните практики. До сега саудитската държава се възприемаше като „сплав между племенното лидерство и бойните умения на Мохамед бен Сауд и религиозния фанатизъм на Мохамед бен Абдел Уахаб.
Двамата мъже обявяват джихад и прочистват Арабския полустров от техните врагове.“ Двамата скрепват своя съюз с кланов брак. Бен Сауд се жени за една от дъщерите на бен Абдел Уахад. Този съюз се възприема като началото на Първата саудитска държава.
На 31 януари 2022 г. в англоезичният саудитски всекидневник Arab News трима саудитски историци публикуват обширно изследване в подкрепа на новата държавническа теза.
В материала се казва, че „столицата Дирия е историческо място в северозападния край на настоящата столица Рияд. Селището е самостоятелен град-държава.“ Според саудитските специалисти Мохамед бен Сауд „е бил решен още тогава да го превърне в национална държава, която да донесе мир и единство на полуострова, но и извън неговите граници“.
Саудитското правителство едва ли ще пренапише напълно историята, но почти сигурно ще работи за нейното изменение. От рубриката „история“ на саудитското посолство във Вашингтон се чете следния текст: „Мохамед бен Абдел Уахаб и Мохамед бен Сауд се споразумяват да се посветят на възстановяването на чистото ислямско учение От тази гледна точка бен Сауд създава първата саудитска държава, която процъфтява под духовното ръководство на бен Абдел Уахаб, известен просто като шейх.“
Подходът към бен Абдел Уахаб е променен. Без да се отрича неговата духовна роля, той е изведен зад бен Сауд по заслуги към саудитската държава. До този момент двамата бяха равни, а оттук насетне водещият ще бъде определено племенният лидер за сметка на доктринарния водач.
Според изследователя от Вашингтонския институт за Близкоизточна политика Саймън Хендерсън този факт може да бъде съдбоносен за политиката на кралството. Той го сравнява с датата 4 юли 1776 г., която играе в историята на САЩ.
Американският експерт счита, че вероятно този акт ще бъде придружен от други промени. Той обуславя стимулирането на саудитския национализъм /той има история с появата на лансираните от някои улеми тези на саудитското превъзходство над останалите араби и мюсюлмани/ за сметка на акцента върху ислямската идентичност и религиозно водачество в ислямската умма.
Подобни процеси се наблюдават още от 2015 г. с възкачването на трона на крал Салман и реалното управление на държавата от неговия любим син, принца-престолонаследник Мохамед бен Салман /MBS/. Името на последния е посочено на сайта на саудитското посолство в САЩ, наред с имената на всички крале на саудитската държава /засега без биография за разлика от останалите/.
Големият въпрос, който си задават познавачите е кога 86-годишният крал ще се откаже официално от една от трите управленчески функции – държавен глава /крал/, министър-председател /той продължава да води седмичните заседания на МС/ и Пазител на двете светини /Мека и Медина/. Неговото здравословно състояние подсказва, че този момент наближава. Реалната власт в държавата /най-големия износител на нефт в света/ е в ръцете на 36-годишния принц.
В тази светлина в САЩ се чуват все по-силни гласове против практиката на Джо Байдън да не контактува с него, а с неговия едвам говорещ баща /словесната му немощ е осезаема чрез неговия шепот/. Това стана преди няколко дни.
Тогава Байдън потърси контакт по телефона с крал Салман, докато синът му беше в Китай за откриването на голяма рафинерия. Джо Байдън ясно даде да се разбере, че свързва MBS с убийството на саудитския опозиционер Джамал Хашоги. Подобен акт /поне засега/ Байдън няма намерение да прощава.
Ерозията на религиозния истаблишмент на Саудитска Арабия може да се тълкува по няколко начина. От една страна, става въпрос за желанието на MBS да си разчисти сметките с конкурентите си /в това число и тези от кралското семейство/, които имат своите връзки и влияние сред религиозните среди.
Според запознати някои от опонентите са държани в два специални „кралски затвора“. От друга обаче, може би официалната маргинализация на религията е възможно да обедини и сериозно да мобилизира враговете на MBS. Вероятно това е техния последен шанс да го спрат да наследи баща си.
На този етап MBS е позиционен съюзник на Путин в рамките на ОПЕК+. В сферата на икономиката, отказът на Байдън да му се обади е равностоен като влияещ фактор на украинската криза по отношение на Путин. Неприязънта на MBS към Байдън влияе на цените на световните енергоносители по същия начин, както и струпването на руската армия на украинската граница.
В момента в тази светлина двамата лидери /MBS и Путин/ инкасират добри печалби. Според агенция Блумбърг от надвишаване на цената на барела над 90 долара Русия е натрупала 65 млрд. долара добавъчни печалби. При 100 долара на барел тази сума би станала 73 млрд. долара. Позицията на саудитските медии по отношение на кризата около Украйна обаче показва, че съюзът на MBS и Путин е конюнктурен. Честота на антируските и проукраинските материали в тях е видима.
Едва ли саудитите, особено религиозните кръгове, са забравили периода 1979-1989 в Афганистан. По време на повече от десет години всяка информационна емисия на радио Рияд започва по следния начин: „Тук Рияд, радиото на кралство Саудитска Арабия.
Днес съветските окупационни власти в Афганистан…..“ Запознати припомнят и една среща през 2015 г., когато Русия влезе в Сирия. Тя е между бившия ръководител на саудитското разузнаване и бивш посланик на Саудитска Арабия във Вашингтон Турки бен Фейсал и президента Путин.
Последният още не е взел решението за руската военна интервенция в арабската страна, страхувайки се от „афганизация“ на руските войски в Сирия. Путин заявява: „Ние имаме информация, че вие сте дали 100 млрд. на афганистанските муджахидини“.Усмихвайки се, саудитският политик му отговаря: „Вашата информация не е вярна….400 млрд. долара.“
