Вербалните нападки, разменени между руското МИД и британското Foreign Office по отношение на ситуацията в Украйна отразяват традиционно не дотам добрите отношения между Лондон и Москва.
Още от периода 18-20 ти век двете колониални империи спорят за територии в Средна/Централна Азия и Близкия Изток. Кризите в съвременните двустранни отношения само бяха изострени от проблемите с отравянето на бившите руски агенти Александър Литвиненко и Юрий Скрипал на британска територия.
В декларация на британското външнополитическо ведомство се казва, че Москва се готви да „инсталира проруско правителство в Киев.“ Бившият украински депутат Еврен Мураев е сочен за фаворит.
Освен него за потенциални кандидат-лидери са посочени още дузина бивши украински политици, активни по време на управлението на бившия президент Виктор Янукович.
В края на документа се казва,че Обединеното кралство призовава Русия да зачита териториалния суверенитет на Украйна, в това число и Крим.
В контрадекларацията на МИД се отбелязва: „ Дезинформацията, разпространявана от британското външно министерство, е още едно доказателство, че именно страните от НАТО, водени от англосаксонците, ескалират напрежението около Украйна.
Призоваваме британското външно министерство да спре провокативните дейности, да спре да разпространява глупости и да се съсредоточи върху изучаването на историята на татаро-монголското иго“.
Първата част от документа на МИД, публикуван от ТАСС не внася нов момент. Извеждането на преден план на лошите „англосаксонци“ е израз на желанието те да контрастират с неназованите добри „европейци“.
Интересен обаче е фокусът върху израза „татаро-монголското иго“. Подобен аргумент в официални политически документи до този момент не беше използван. В историческа перспектива мотивите на Русия достигаха до 1954 г., когато Никита Хрушчов „подарява“ Крим на Украинската ССР.
Видно е, че сега Москва обръща поглед към средновековната история на руската държава след татаро-монголската инвазия и подчиняването на Киевска Рус.
Става въпрос за периода 1242-1480. Както вече The Forеign Insider обърна внимание, историци от двете държави спорят чия е Киевска Рус /879-1420/, както и чий владетел е Ярослав Първи Мъдрий /1019-1054/, по време на управлението, на който тази държава има най-голямо разширение.
Вероятно МИД визира чрез израза „татаро-монголско иго“ присъединяването на Крим от татаро-монголите през 1238 г. Покорявайки Волжка България, последните налагат своята власт върху тази територия, изтласквайки от там Киевска Рус.
През 988 г. Великият княз Владимир Първи на Киевска Рус приема християнството в катедрала в Херсон, последния град, останал под контрола на Византия по онова време. Това става след като владетелят на Киев се оженва за Ана – сестра на византийския император Василий Втори Българоубиец.
Трудно е да се реши подобен спор с исторически аргументи, особено когато става въпрос за държавност. Спорът между България и Северна Македония много ясно го показва.