В светлината на задълбочаващата се финансова и икономическа криза в Турция, Ердоган последователно се опитва да провежда политиката, предложена от бившия външен министър Ахмед Давудоглу на „нулеви проблемите със съседите“.

Преодоляването на проблемите с турската лира са реални за разлика от обещанията на Ердоган за стабилизирането на нейния курс за период от шест месеца, както и че турската икономика ще стане 10-та в света.

Идеолозите на новата турска политика са наясно, че „Турция не може да бъде част от т. нар. средна зона /не на Стария Запад, не на Новия Изток, да на /старите –бел.авт./ империи/, без икономика, която да дава необходимите средства.

Така силното активизиране на външната политика на Анкара има за цел не само влияние, но най-вече превръщането й в икономически дивиденти. В този контекст турската дипломацията инициира две събития с ясно изразен глобален отзвук, протичащи почти паралелно.

Първата е провеждането в Истанбул през периода 16-18 декември на третата африкано-турска среща на високо равнище. На нея присъстваха 39 държавни глави или техни представители от „черния континент“.

През 2003 г. стокообменът между двете страни е едва 5,4 млрд. долара. През 2020 г. той вече е 25,3 млрд. долара. Експерти коментират, че успехът на Турция се дължи най-вече на продажбата на евтино оръжие /дроновете Bayraktar TB2/, което се използва от местните правителства за разрешаването на постоянно тлеещите конфликти на черния континент. Тази експанзия на африканския оръжеен пазар е най-вече за сметка на Русия, но също така и за сметка на Франция и на Китай.

Така например в настоящата война в Етиопия се наблюдава директна конкуренция между американското оръжие /бунтовниците от Народния фронт за освобождение на Тигрей/ и турския му аналог /етиопската правителствена армия/.

На този фон:  Турция позволява на сирийски кораб, с наложени американски санкции да достигне до Абхазия

През периода 13-21 декември най-големият турски град стана домакин на друга среща, отново с глобално измерение. Тя има своеобразен безпрецедентен характер.

Турското правителство покани на среща равини от целия ислямски свят. Това е събитие, чиято квинтесенция според турските домакини е, че „най-голямото събиране на еврейски духовници в ислямския свят е инструмент, допринасящ за нормализирането на израело-турските отношения, жизнено важни за стабилността и сигурността в региона“.

В хотел „Конрад“ въпросните духовници се срещнаха, за да продължат дейността на създадения през 2019 г. „Алианс на равините на ислямските страни“ (ARIS). В дневния ред бе обсъждането на положението на евреите в ислямския свят. Формално инициативата се проведе по инициатива на Главния равин на Турция Исак Халива.

На неговата покана се отзоваха представители на 13 държави, включително от такива, в които мюсюлманите са малцинство. Прави впечатление, че става въпрос за държави, с които Турция има приятелски отношения или провежда проактивна политика.

В хотел „Конрад“ се събраха Главните равини или техни представители на Узбекистан, Косово, Албания, Азербайджан, Иран, Египет, Уганда, Обединените арабски емирства, Киргистан, Русия и Севернокипърската турска република. Равините на Мароко и Тунис изпратиха поздравителни адреси и се извиниха за отсъствието си заради ковид-19.

Местни наблюдатели са на мнение, че Турция се опитва да използва инициативата „диалог на религиите“, преформатирайки я и придавайки й нюанси, съвпадащи с претенциите на Анкара за надрегионална роля. В приветствието на Ердоган се поставя акцент върху иманентния паралел между настоящата политика на Турция и управлението на султан Мехмед Завоевателя /1444 – 1446 и 1451 – 1481/.

Турският държавен глава отбелязва, че след превземането на Константинопол през 1453 г., османският владетел призовава еврейските общности, живеещи от двете страни на Златния рог, да останат да живеят в Истанбул, с цел да увеличат своето богатство.

На този фон:  Оценка на Анкара за събитията в Казахстан: руски преврат срещу турското влияние

В своето встъпление пред присъстващия равинат Ердоган извежда на преден план още и факта, че през 1492 г. Османската империя става убежище за евреите, бягащи от Светата инквизиция в католическа Испания.

В този контекст, турският лидер подчертава, че „духът /на Османската държава-бел. авт./, който е прегърнал евреите по това време, е жив и до днес“. В същия ред на мисли Ердоган добавя, че „благодарение на необикновените усилия на турските дипломати по време на Втората световна война са били спасени живота на много евреи от потисничеството на нацисткото движение“.

Ердоган припомня още, че през 2005 г. Турция е сред страните, участвали в представянето на резолюция пред ОС на ООН през 2005 г., която определя паметта на загиналите в “Холокоста” като световен ден. Тя също така бе партньор при вземането на решение от световната организация да не се отрича „Холокоста”. През 2008 г. Анкара дори стана член на Международния алианс за възпоменание на „Холокоста”.

В същото време турският лидер спестява някои, неудобни за него детайли. Така например през 2004 г. Американския световен еврейски конгрес /АСЕК/ го награди за неговите усилия за постигане на мир в Близкия Изток. Тогава Ердоган осигуряваше посредничеството за постигане на мирен договор между Израел и Сирия.

Дори се говореше, че ако той бъде подписан, турският лидер ще получи Нобелова награда за мир. След инцидента в Средиземно море през 2010 г. с „флотилията на мира“ обаче, Ердоган силно се „хаматизира“ и застана категорично на страната на радикалното палестинско движение против еврейската държава.

През 2014 г. той заяви, че е готов да върне вече спомената награда след острите критики на АСЕК, че използва „опасна реторика“ срещу Израел. Тогава Ердоган бе директно наречен антисемит. Очевидно сегашният турски президент иска да възстанови отношенията с Израел от преди 2010 г., обръщайки се директно към неговите гости-равини.

На този фон:  Анализ: Директорът на ЦРУ в Москва в навечерието на нова турска операция срещу кюрдите в Сирия

Турският държавен глава счита, че „Светите места в Близкия Изток не трябва да бъдат свидетели на напрежение, конфликти и сътресения“. Той иска от тях да посредничат за възстановяването на диалога с израелския президент Исак Херцог и премиера Нафтали Бенет.

Ердоган завършва своята с реч с пожеланието: „Ние сме против антисемитизма, нека заедно се борим срещу ислямофобията.“

Като пряко последствие от срещата на равините в Турция се отбелязва, че на 27 декември т. г. за пръв път в своята история Азербайджан ще отбележи деня на „Холокоста“.

Турция признава държавата Израел още през 1948 г., изпращайки на следващата година първата си дипломатическа мисия в Тел Авив. Тя е първата ислямска държава, осъществила този политически акт.

Ердоган осъзнава, че турската страна твърде много е инвестирала в двустранните отношения, за да остави сега посредничеството между Израел и ислямския свят било на Египет или на Обединените арабски емирства.

Вероятно външнополитическият пример на Абу Даби е заразителен, премахвайки каквито и да е било „червени линии“ в своите амбиции….особено, ако те имат икономически измерения.

Посещението на принца-престолонаследник на ОАЕ Мохамед бен Зайед преди няколко седмици в Анкара, считан за едва ли не основния заговорник срещу Ердоган заедно с Фетула Гюлен в неуспешния опит за преврат през 2016 г., накара турският лидер да анулира всякакви табута в досегашната си външнополитическа практика….особено, ако се очакват позитивни икономически последствия за „болната“ турска лира.

Продължи да четеш

По български модел: Ердоган се среща с лидерите на иракските сунити дни преди изборите

Турското президентство разпространява снимки на срещите на Реджеп Ердоган с двамата лидери…

Специален анализ: Защо за Турция са важни Босна и Херцеговина и Косово?  

Краят на 2021 година потвърди важността за Турция на Босна и Херцеговина…