Краят на 2021 година потвърди важността за Турция на Босна и Херцеговина и Косово. Не, че някой особено се е съмнявал в това, но за Анкара политическата криза в Сараево от края на 2021 година и сложните процеси между Белград и Прищина само предизвикват безспокойството от ставащото в Западните Балкани. Стремежът на Турция – да не загуби лидерската си роля в тези процеси.

Анализ на Николай Кръстев

Обиколката на министъра на отбраната на Турция Хулуси Акар в Сараево и Прищина  потвърди  на колко високо равнище се гледа  на процесите в двете балкански държави, появили се при разпадането на бивша Югославия от началото и  края на  90-те години.

Политическата криза в Босна и Херцеговина е на път да се превърне в най-сериозния проблем след подписването на Дейтънското мирно споразумение преди 26 години.

Рискът от ново военно противопоставяне в Босна и Херцеговина предизвикан от желанието на босненския сръбски лидер Милорад  Додик, който е член на три членното председателство на страната, да се оттегли от общата армия, както и местната Република Сръбска и да не внася данъци във федералния бюджет, и да не участва в съдебната система, е директен удар върху политическото бъдеще на страната. 

Заиграването на Додик с местните  хървати  да имат своя единица и свои представител в председателството на Босна и Херцеговина, е голямо политическо предизвикателство пред  Босна и Херцеговина.

З това вероятно  избора на президента на Турция Реджеп Ердоган да изпрати министъра на отбраната  Хулуси  Акар в Сараево не изглежда никак случаен.                                                                                                             

По време на посещението си в Сараево Акар каза, че за Турция Босна и Херцеговина е много важна в стратегически план. В реч пред  студентите от Международния университет в Сараево, турския министър на отбраната каза че  президента на Турция  Реджеп Тайп  Ердоган е готов да бъде посредник между всички в  Босна и Херцеговина, за да може да тя да продължи да съществува.

Турция  според  Акар предава сериозно значение на стабилността на Балканите и винаги се старае да играе конструктивна роля в диалога между страните.

Всички осъзнаваме каза още Акар стратегическото значение  и място на Босна и Херцеговина  на Балканите. Хулуси Акар, още преди да стане началник на Генералния щаб на турската армия и след това да бъде министър на отбраната има много ясна представа от Босна и Херцеговина, където е служил като командир на турско военно подразделение (бригада) в Босна и Херцеговина.

На този фон:  Разширяването на НАТО: Турция - с един куршум два, три или повече зайци

Затова не трябва да е изненадващо това което каза в Сараево, че  стабилността, териоториялната цялост  и политическото единство и запазването на конструктивните и добросъседски отношения в тази част на Западните Балкани са много важни за Турция. 

Акар  ясно заяви, че политическата блокада на която сме свидетели в Босна и Херцеговина трябва да бъде преустановена и то колкото е възможно по бързо. Също така според турския министър на отбраната , трябва да се престане с риториката за разбиването на армията на БиХ, както и изявленията водещи към сепаратизъм и каза че президента на Турция може да бъде  бъде посредник в тази ситуация. 

„Турция гледа на Босна и Херцеговина като на едно цяло. Направили сме всичко, което можем, за нейното единство и стабилност и ще продължим да го правим.”, каза Хулуси Акар.                                                 

Според него Дейтънското мирно споразумение работи добре, но той не каза дали както искат местните бошняци трябва да бъде надградено и Босна и Херцеговина  да бъде стане по ефикасна държава.

Турция работи за модернизацията на въоръжените на сили на Босна и Херцеговина и изпълнява ангажиментите си според  двустранното военно споразумение с което даде да се разбере , че  страната му няма да стои просто като наблюдател на случващото се. 

Акар припомни пред студентите в Сараево близките отношения между първия президент на страната им Алия Изетбегович и Реджеп Ердоган, които датират от периода  когато последния беше кмет на мегаполиса Истанбул през първата половина на 90-те години.           

Акар коментира и някой международни теми като ставащото в турско –гръцките отношения , както и  Крим.По отношение на Гърция , Акар заяви, че страната му не представлява заплаха за Гърция или за когото и да е било. Според  него , въпреки желанието  на Анкара да води конструктивна политика спрямо Гърция, страната му има сериозни проблеми с Атина. 

Казаното в Сараево спокойно може да се  приеме и като отговор на изказването на гръцкия премиер в София от края на декември. Турция няма да приеме незаконната анексия  на украинския полуостров и че Анкара подкрепя териториалната  цялост  на Украйна и внимателно следи ситуацията в тази страна и споделя загрижеността на западните си съюзници“.

Вископоставения турски политик не пропусна да представи и гледната точка на Анкара по отношение на кюрдите, „Ислямска държава“, гюленистката организация  FETO и неуспелия преврат  през  лятото на 2016 година. Според  Акар, Турция няма проблем с кюрдите като народ, а с ПКК защото тя според него не представлявала кюрдския народ, както и  че  ISIS  не представлява  истинския  ислям. 

На този фон:  Саудитският град на бъдещето за 500 милиарда долара

През последните години според  редица независими оценки Турция все повече използва в дипломатически план клането в Сребреница през 1995 година като важен елемент в своята външна политика, показвайки че Запада е виновен за станалото там  и че това е илюстрация за настоящето негативно отношение към мюсюлманите в Европа и съществуваща ислямофобия.                                                                                                                                 

Втората спирка от мини балканската обиколка  на турския военен министър  в Западните Балкани беше Косово. Хулуси Акар беше приет от президента на Косово Вльоса Османи.                    

Тя поиска от него подкрепа за членството на Косово в НАТО. Според премиера  Албин Курти Сърбия е проблем на Балканите. След срещата с косовския министър на отбраната Арменд Мехаим, Хулуси Акар каза че  въпроса за суверинитета , териториалната цялост и стабилността на Косово са най важните за Турция.                                                                                                               

Затова Хулуси Акар , коментира  че етническите сблъсъци  през  септември в северната част на Косово , са насочили вниманието на Турция към тези събития. Той не пропусна да отбележи, че Анкара внимателно следи диалога между Прищина и Белград, защото през  него тя вижда решаването на този сложен въпрос , за да има на Балканите стабилност и мир.                             

Косовският министър на отбраната по подобие на президента на страната поиска съдействието на Турция за влизането на Косово в Програмата „Партньорство за мир“ и после пълноправно членство в НАТО.

Той благодари на властите в Косово, че преди две години са екстрадарали представители на FETO. Случая предизвика напрежение между тогавашния президент Хашим Тачи и бившият премиер Рамуш Харадинай.

Тачи подкрепи екстрадирането, а  Харадинай се противопостави, което наложи шефа на косовското разузнаване да подаде оставка под натиск на премиера, а  в последствие  доведе  до серия от предсрочни избори и политическа нестабилност в Косово.Явно е , че Турция следи ставащото в Западните Балкани и по специално процесите и кризите през  които преминават Босна и Херцеговина и Косово.                                     

На този фон:  Каква е целта на посещението на Путин в Иран?

През  тях Турция пречупва своята визия за политическата стабилност и териоториалната им цялост в постюгославското пространство. Турция дава ясна заявка, че иска да бъде елемент от решаването на проблемите в Босна и Косово с които ги свързават много сериозни исторически, военни и политически връзки.

Посещението на турския военен министър Хулуси Акар изпрати едно доста ясно послание , че Анкара е ангажирана със стабилността в региона, където тя има има свои военни в мироопазващите контигенти в Босна и Херцеговина и Косово.

А, тъй като Турция е част от балканската архитектура на сигурност се опитва да участва в трайното стабилизиране на процесите в тези две държави в Западните Балкани. Но за Турция има риск от засилване на проблемите в региона , тъй като в него активен играч е й Русия, която традиционно застава на страната на Сърбия и босненските сърби на Балканите, които може да пречи на диалога между Москва и Анкара, особенно в Сирия, където заедно с Иран са съюзници.                                                                                                                                                             

Дали Балканите няма да са още едно поле в което Турция и Русия ще се разминат предстои да видим. Москва и Анкара вече  се разминават в Либия, но причините за това са повод за отделен  анализ.

Съдейки обаче  по заявките на турския военен министър Хулуси Акар направени в Сараево и Прищина, явно е  че Анкара иска запазването на териториалната цялост и политическа стабилност на региона, но дали на Русия ще и хареса предстои  да видим. 


Николай Кръстев е професионален журналист, наблюдаващ регионалните процеси на Балканите и Черноморския регион. Отразявал е конфликтите в Косово през 1999 г. и в днешна Северна Македония през 2001 г.
Работил е като кореспондент на БНР в Белград за Западните Балкани от 2003 до началото на 2012 г., също така е бил кореспондент в Москва за Русия и постсъветското пространство 2015 до 2017 г. Сътрудничил е на редица регионални и български електронни медии и печатни издания.
Продължи да четеш

Защо Турция възрази на речта на Зеленски пред гръцкия парламент

Споменаването и възхвалата на украинския президент Владимир Зеленски на гръцката организация “Филики…