26 години след подписването на Дейтънското мирно споразумение, Босна и Херцеговина е продължава да е изправена пред нови много сериозни предизвикателства свързани със стабилността й. Предизвикателства, които до сега не бяха наблюдавани от местните и чуждестранните анализатори. Коментар на Николай Кръстев.
С Дейтънското споразумение в БиХ бяха създадени два региона – Република Сръбска и Босненско-хърватска федерация и с много усложнена регионална и кантонална система от власти и правомощия, които се дублират и на моменти си пречат. Двата региона имат широка автономия, но запазиха някои общи институции, включително армията, висшата съдебна система и данъчната администрация.
Струва си тук да изясня, че бившата югославска република има ротационно тричленно председателство (президентство) , състоящо се от трима члена – бошняк, сърбин и хърватин.
През изминалите седмици станахме свидетели на сериозно напрежение в Сараево, което беше предизвикано от искането на босненския сръбски лидер Милорад Додик, които е член на тристранното председателство на страната. Той поиска Сараево да върне част от правомощията на босненската автономна сръбска област.
Додик призова да се оспори съществуването на общите въоръжени сили на БиХ , като така даде ясен сигнал, че Баня Лука иска да си възстанови армията от времето на конфликта, която беше осъдена от Международния трибунал за военните престъпления в Хага.
Също така част от данъците да остават в Баня Лука и дейността на Висшия съдебен и прокурорски съвет. Самото оспорване на законите беше директен акт на нарушаване на конституционния ред в Босна и Херцеговина от Додик.
Всъщност всичко започна с едно полицейско учение , край известния ски курорт на планината Яхорина – районът, от който босненските сръбски части по време на гражданския конфликт обстрелваха Сараево през 1991-1995 г. и хиляди граждани на Сараево бяха убити или ранени по време на тях.
В учението участваха бронирани автомобили, хеликоптери и служители на специалните полицейски сили в камуфлажни униформи и въоръжени с автомати на местната полиция на местните сръбски власти.
Наложи се силите на Европейския съюз, разположени в Босна и Херцеговина за поддържане на мира в етнически разделената бивша югорепублика, изпратиха самолет, който да наблюдава учението. Министърът на вътрешните работи на босненските сърби Драган Лукач заяви, че прелитането на EURFOR “е било ненужно” и попречи на втори хеликоптер да излети, “за да избегне сблъсък”.
Лидерите на бошняците и местните хървати осъдиха сръбските учения като “явна провокация”, докато официални представители на босненските сърби заявиха, че те са планирани отдавна и нямат нищо общо с дълбоката политическа криза в Босна и Херцеговина.
Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина предупреди, че страната е изправена пред непосредствена опасност от разпадане и съществува “съвсем реална” перспектива за връщане към конфликт.
В доклад до ООН, Кристиан Шмид, който е Върховен представител за Босна и Херцеговина, реагира много остро казвайки, че ако „сръбските сепаратисти“ изпълнят заплахата си да създадат своя собствена армия, разделяйки националните въоръжени сили на две, ще се наложи да бъдат изпратени допълнителни международни мироопазващи сили, за да се спре навлизането в нова война.
Докладът на Шмид, които частично излезе в британското издание „Гардиан“ се споделя опасението, че ако въоръжените сили на БиХ се разцепят на две или повече армии, нивото на международното военно присъствие ще изисква преоценка на ситуацията.
И липсата на отговор , според Шмид на настоящата ситуация би застрашил Дейтънското споразумение, а нестабилността в БиХ би имала по-широки регионални последици. Перспективите за по-нататъшно разделение и конфликт са съвсем реални , предупреди още бившия германски министър.
Това доведе до ескалация на напрежение между Додик и Шмид. Русия оспорва легитимността на Шмид , което пролича и на заседанието на Съвета за сигурност на ООН. В този конфликт се намеси премиерът на Унгария Виктор Орбан, които реши да поеме позицията на посредник между двамата.
Орбан посети заедно с външния министър на Унгария Сиярто в родното място на Додик, където проведоха се среща. Това което притесни наблюдателите, е че Орбан не счете за необходимо да посети Сараево и да разговоря и с останалите членове на колективното председателство на БиХ.
Посещението последва само два дни след срещата на Орбан с Кристиан Шмид в Будапеща. След срещата Додик каза, че Република Сръбска и Унгария имат отлично сътрудничество.
Преди няколко месеца Додик беше гост на Демографска среща на върха в Унгария организирана от Орбан, в които освен президентът на Сърбия Александър Вучич и премиерът на Словения Янез Янша участва и бившия вицепрезидент на САЩ Майк Пенс.
Освен посредника Орбан, на спешно посещение в Сараево и Баня Лука дойде и заместник-помощникът на американския държавен секретар на САЩ Габриел Ескобар, които проведе среща с колективното председателство на Босна и Херцеговина, както и със сръбският член на Председателството Милорад Додик.
След разговора Ескобар определи срещата като „продуктивна“ и като отворена възможност Милорад Додик да се оттегли взетото решение. Какво още са си казали остана тайна, но едно е ясно, че той е чул посланието на САЩ, които в тази администрация са посветени отново на ставащото в Западните Балкани и заедно с ЕС ще работят за стабилността и просперитета на региона.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен в писмо до членовете на председателството на БиХ заяви, че всяко едностранно оттегляне от държавните институции на Босна и Херцеговина ще бъде санкционирано, стана ясно от публикуваното в излизащия в Сараево ежедневник “Oslobodjenije“.
Напрежението в Босна и Херцеговина се преля в регионални играчи, които не са готови да жертват стабилността в постюгославското пространство. Президента на Сърбия Александър Вучич, каза че подкрепя Дейтънска Босна и Херцеговина, но ако стане нещо Белград ще подкрепи местните сърби.
Хърватските ултранационалисти в БиХ под ръководството на лидера им Драган Чович работят отблизо с Милорад Додик. За да гарантират трайно своята властова позиция, те настояват за промени в изборното законодателство. Целта им е да се оформят етнически чисти групи избиратели.
Исканията им намират разбиране в Загреб, а Хърватия и Сърбия са гаранти за Дейтънския мирен договор. Руския посланик в Сараево Игор Калабухов не видя проблем в действията на босненския сръбски член на Председателство и каза, че няма проблем в идеята на Милорад Додик, за независима Република Сръбска в рамките на Босна и Херцеговина.
Калабухов каза, че това е въпрос на политиците, на демократично вземане на решение, което Русия ще подкрепи, ако се осъществи в резултат на диалог. Непосредствено след това Додик посети президента на Турция Реджеп Ердоган, които има ключова роля по отношение на процесите в БиХ.
С този ход Додик отне дипломатическата инициатива на останалите двама члена на босненското колективно председателство влизайки в директна комуникация с турския лидер.
Все повече анализатори в региона не са оптимисти за сближаването между Москва и Анкара на Балканите, споделяйки че то може да се отрази на регионалните процеси.
Причина за това е, че Русия и Турция имат своя игра в Западните Балкани против ЕС и САЩ искайки да покажат, че те владеят ситуацията в региона. Истината е, че след посещението на сръбския президент Александър Вучич в Сочи при руския президент Владимир Путин, на посещение тези дни ще и босненския сръбски лидер Милорад Додик.
Освен енергийната компонента в разговора между Вучич и Путин, при която Белград задържа изгодната цена от 270 долара за 1000 куб.м. газ за следващите шест месеци двамата коментираха процесите в региона като ставащото в Босна и Херцеговина и Косово.
Милорад Додик се отправи за Москва, където ще бъде приет Владимир Путин и където освен за газ , ще говори и за процесите в БиХ. Самия Додик смята Босна и Херцеговина за неуспешна държава, в която от една страна международната общност се опитва с помощта на бошняците да изгради, която да им отговаря на тях, а от друга босненската сръбска област няма намерение да се оттегля от пътя по връщането на правомощията си, които даде на властите в Сараево.
Ставащото в Босна и Херцеговина, е тест за стабилността в Западните Балкани свързано със заканите идващи от Милорад Додик, но стоящи зад тях Сърбия, Словения, Хърватия, Унгария и Русия, където действията му получават разбиране, както самия той обясни неотдавна.
Отново над Балканите надвисват облаци, които ще донесат нестабилност и непредвидимост. Изглежда Русия е на път да постигне раздор в Босна и Херцеговина и да подкопае позицията на Запада, ЕС и Вашингтон свързана с трайната стабилност в Западните Балкани.
Познавача на югоизточна Европа проф. Даниел Сервер, които е преподавател в Johns Hopkins School of Advanced International Studies във Вашингтон , предупреди, че чрез идеята за „Сръбския свят“, която се застъпва от високопоставени сръбски политици е да се постигне възможността , че там където живеят сърби в региона да заживеят в една обща държава.
Сервер е категоричен, че зад тази идея стои добре познатата концепцията за “Велика Сърбия”, която би довела до унищожаването на няколко държави на Балканите, война , смърт и нова вълна от бежанци, като тези които помним от 90-те години от кризите в бивша Югославия.
Залогът Босна и Херцеговина е много голям, от които зависи на къде ще тръгнат Западните Балкани и дали няма да се върнат в познатото от 90-те години кърваво минало.
