Засилват се слуховете за влошаването на здравето на 85-годишния саудитски монарх Салман бен Абдул Азиз. След претърпяна операция на жлъчката през юли 2020 г. от канцеларията му беше разпространено съобщение, че „известно време държавният глава ще прекара в своя дворец в Неон /северозападната част на страната, която е на Червено море-бел.авт./, с цел рехабилитация и възстановяване“.

Наблюдатели обаче подчертават, че въпросният оздравителен период продължава повече от година, а именно цели 482 дни. Някои коментатори споделят тезата, че по този начин нефтеното кралство навлиза в традиционния си /преходен/ период на управление на престолонаследника, след като, де факто, самият титуляр е изпаднал в невъзможност да го прави.

Такава беше например 2014 г., когато настоящият монарх управляше вместо своя брат Абдулла, скован в инвалидна количка. Запознати отбелязват, че деменцията на крал Салман не е в толкова напреднала форма /точната диагноза е преддеменция/ , но общото му физическо състояние може всеки момент да изненада.

В такава обстановка реално управляващият престолонаследник Мохамед бен Салман се намира в много тежка ситуация. Конфронтацията с администрацията на Джо Байдън се задълбочава, което притиска принцът да търси алтернативни външнополитически ходове и най-вече съюзници.

Израелски експерти отбелязват, че Рияд, заедно с Абу Даби директно е променил външнополитическите си приоритети. Според тях двете столици са останали разочаровани едновременно от САЩ и от Израел.

За първите, става въпрос за изтеглянето на САЩ от Афганистан и невъзможността на американските дипломати да притиснат Иран на масата на преговорите във Виена, където се определя бъдещето на ядрената програма на Техеран. Що се отнася до еврейската държава, двете монархии не виждат в нея вече факторът, който може да упражнява успешен натиск върху Вашингтон.

В тази връзка израелски експерт отстоява тезата, че „в момента аврамическите договори са се превърнали в тънък лед“, имайки предвид че ОАЕ са техният основен стълб. Освен това сред арабски военни коментатори се настанява съмнението за способността на израелската армия за мълниеносна победа над Хамас.

Подобен тип изводи са направени след последното военно стълкновение между израелската армия и военното крило на радикалите, а именно бригадите „Изедин Касам“. Някои близкоизточни анализатори отстояват тезата, че противоракетната защита на еврейската държава „Железен купол“ показа някои пропуски.

В тази светлина те разсъждават, че иранските балистични ракети са в пъти по-ефективни от тези на палестинците в Газа. Паралелно с разочарованието от Вашингтон и Тел Авив двете арабски монархии показват, че са решени да вземат нещата в свои ръце… изпращайки позитивни сигнали към вечния опонент Техеран.

Всъщност конфликтът на бен Салман с Байдън е персонален. От една страна, вчера Сенатът вдигна забраната за продажба на ракети въздух-въздух със среден обсег на стойност 650 млн. долара за Саудитска Арабия под претекст, че „САЩ се грижат за своите съюзници“.

В същото време общинският съвет във столицата Вашингтон преименува част от улицата, която е срещу посолството на Саудитска Арабия на името на „Джамал Хашоги“ /убитият саудитски опозиционер в консулството в Истанбул, за което е обвинен престолонаследникът/. Подобен акт е лично предизвикателство към бен Салман, търсейки неговото унижение.

Посещенията на съветникът по национална сигурност на ОАЕ шейх Тахнун бен Заейд в Техеран и обиколката на бен Салман в страните в Персийския залив носят заряда на промяната. Срещата на първия с неговия ирански колега Али Шамхани ще се запомни с няколко момента.

На първо място, е разпространената от иранските медии снимка, на която двамата политици са заснети пред огромна карта на страните от Персийския залив. На нея Иран е даден в огромен план, а другите страни – само малки части от техните територии. На второ място са изказванията на иранските домакини.

По време на срещата Шамхани отбелязва: „Топлите и приятелски отношения между нашите страни остават приоритет… те не трябва да бъде засегнати от отношенията с други нации”, правейки директна препратка към отношенията на ОАЕ със САЩ и най-вече с Израел.

Президентът Раиси е още по-директен и поставя акцент върху ислямската идентичност на двете страни. Той отбелязва: „Не трябва да има бариера в отношенията между двете ислямски нации, на Иран и на Емирствата.“

В Израел приемат тези изказвания като директна покана към ОАЕ за маргинализирането на аврамическия договор, сключен миналата година между Абу Даби и Тел Авив. Посещението на бен Салман в страните-членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив също е знаково.

То прилича на телефонните разговори на Байдън със съюзниците от Франция, Германия, Италия и Великобритания преди разговора му с президента Путин. Той поиска тяхното делегирано представителство пред Москва и го получи.

По същия модел в момента бен Салман иска регионален „вот на доверие“ преди да започне да преговоря с Иран. Ключът за подобно разбиране е фактът, че обиколката на саудитския престолонаследник започва от Оман и със срещата му в Маскат със султан Хайтам бен Тарек.

Последният се слави като индиректната врата за преговори с Техеран. Оманският владетел има огромен опит като посредник при подобен тип преговори. Така например още преди преди 2015 г. той беше звеното за контакт между администрацията на президента Барак Обама и иранските власти, което доведе до сключването на пропадналото споразумение за иранската ядрена програма.

Видно е, че бен Салман няма доверие нито на САЩ, нито на Израел. Той е решил сам да се оправя, търсейки гаранция с Иран, който все повече се доближава до клуба на ядрените държави.

Подобен тип развитие на събитията не предвещава скорошно споразумение за регулиране на цените на нефта. По-скоро той ще се превърне в още по-оперативно средство в колизията между демократа Байдън и принца-престолонаследник бен Салман.

Последният няма намерение да допусне някой да му се изпречи по пътя към трона, пък бил и той настоящият стопанин на Белия дом.