Всички се страхуваха от талибаните, а талибаните се страхуваха от него

Една година след завръщането на талибаните в Афганистан, публикуваме отново  ексклузивен откъс от популярната книга с пътеписи от горещи точки на света на Светослав Иванов. Текстът за Афганистан дава заглавието на целия сборник – “Там, където загинаха дърветата”. 

Ако американците причиниха бъркотия в Ирак, елате да видите какво се случва в Афганистан. Ако бях американски журналист бих направил кратка анкета по улиците на Ню Йорк или Чикаго, дори и във Вашингтон, със следния въпрос – помните ли защо започна войната в Афганистан?

Знам, че повечето от вас, които четете тези редове в момента, знаете отговора – защото след атентатите на 11 септември 2001 година, режимът на талибаните отказа да предаде Осамма Бен Ладен, за който американските служби твърдяха, че се крие в Афганистан.

В резултат на това не особено умно решение, страната беше посочена като основен, градивен елемент от „Оста на злото” от президента Джордж Буш – младши и беше ударена военно с цялата мощ на американската армия.

Друг е въпросът, че ако Бин Ладен се криеше в някоя друга страна, например Северна Корея или Иран, надали САЩ биха взели толкова бързо и категорично решението за военен удар. Но това са лирически отклонения…

***

За мнозина от по-младите ни читатели войната в Афганистан започва след събитията от 11/9. Но това е далеч от истината. Кървавата военна авантюра на СССР в Афганистан (1979 – 1989) изпраща в азиатската страна около три милиона военни. 800 хиляди момчета реално участват в бойни действия.

50 хиляди са убити, над 120 хиляди са ранени, над 230 хиляди се разболяват от ужасяващи инфекциозни заболявания, а числото на безследно изчезналите не е ясно. Лошото е, че все още смисъла на военната операция трудно може да бъде разбран.

Тогава муджахидините са били вдъхновявани от прословутия духовен баща на Осамма Бен Ладен – Абдулла Азам.

Неговите притчи са били изумителни: афганистанци, които са били подкрепяни в битките с руснаците от ангели, възседнали коне, птици, които са носели бомби, за да помогнат в унищожаването на вражеските самолети и всякакви митологични същества, които са опиянявали неграмотните младежи до такава степен, че Абдулла бързо се е прочул сред ислямистите и запленил със словото си младия Осамма, който така и не бива предаден от режима на талибаните в американски ръце, което служи като casus beli за начало на военната операция на американците и НАТО.

***

Но аз ще ви разкажа историята на Ахмад Шах Масуд, защото тя всъщност е прелюдията към събитията от 11 септември и последвалата война срещу тероризма и американското нахлуване в Афганистан.

„Лъвът на Панджер” е роден през 1953 година. В младежките си години е бил тих и ученолюбив младеж, чиято цел е била да стане инженер, което и учи за кратко в университета в Кабул. Говори свободно френски и английски.

След като съветските войски нахлуват в Афганистан младият Ахмад приема партизанското име „Масуд” и хваща пещерите. Бързо се превръща в легендарен командир и истинско страшилище за „Червената армия”, която така и не успява да покори долината Панджер, която е от стратегическа важност за хода на военните действия.

Масуд дирижира муджахидите си изключително професионално, а стратегията му всява страх и ужас сред все по-оредяващите редици на руските части.

Когато СССР все пак решава да прекрати кървавата си десетгодишна кампания в негостоприемната страна, Масуд вече е спечелил толкова авторитет, че се превръща в най-влиятелния човек не само в северната част на страната, но и в целия регион.

Масуд е човекът, който през 1992 година покорява Кабул и сваля комунистическото правителство в страната. Масуд е и първият, който обвинява Пакистан и Иран в намеса във  вътрешните работи на родината му чрез доставки на оръжие за различни военни формирования.

Той е и най-страшният враг на талибаните, които идват на власт през 1996 година. С тяхното идване Масуд отново поема към северните планини. Където на крака му отива Осама Бен Ладен, който иска разрешение за създаването на лагер на „Ал Кайда” във владенията на „Лъва на Панджер”.

Масуд отказва категорично, което го превръща в мишена с особено голямо значение за „Ал Кайда”.

Достъпът до него е бил доста труден, но на 9 септември 2001 г.(забележете тази дата!) двама журналисти тръгват по скалистите планини за уговорена среща с Масуд, който е склонил да ги приеме за интервю.

Екипът се състои от трима души – репортер, оператор и техническо лице. Те са чакали три седмици преди Масуд да склони да се срещне с тях. Той приема телевизионния екип спокойно, репортерът задава своя първи въпрос, което е знак към оператора да изпълни истинската си задача – бомбата в камерата изпраща Масуд към смъртта.

Човекът, който в продължение на четвърт век преживява десетки атентати, организирани от „Ал Кайда”, талибаните, пакистанските служби, КГБ е разкъсан на парчета от едно „смъртоносно интервю”.

За Осама това е огромна победа. Неговият могъщ враг е мъртъв. 48 часа по-късно два самолета се забиват в Световния търговски център в Ню Йорк.

Останалото го знаете…

Статии на Светослав Иванов са публикувани в някои от най-авторитетните печатни издания, сред които британския вестник „The Independent“. Книгата му с пътеписи “Там, където загинаха дърветата”(2015) продължава да е сред най-ценните свидетелства за случващото се из горещите точки на света и вече е преиздавана многократно.