Напускането на афганистанския президент Ашраф Гани на страната след превземането на цялата власт от радикалното течение талибани е причина за най-голямата хуманитарна катастрофа, след тази в Сирия през 2015 г. Как се стигна дотук? И какво следва не само за Афганистан, но и за Европа – анализ на проф. Владимир Чуков. 
По информация на Международната агенция за миграция през първите седем месеца на годината 400 000 афганистанци са напуснали своите домове, а само през последните две седмици, когато талибаните превзеха цялата национална територия – 250 000 души.
По-важното е, че завръщането на талибаните в Кабул сериозно размества геополитическите пластове и баланса на силите в Индийския субконтинент по посока на укрепването на позициите на субектите, които се свързват с радикалните ислямистки течения, както и държавите, които ги подкрепят като техни локални проксита.
Само ден преди да бъде принуден да отлети за Таджикистан в свое телевизионно обръщение президентът Гани намекна, че неговата страна е „въвлечена в посредническа война“, без да назове външния фактор.
Ако се направи сравнение на диспозитива на двете противоборстващи армии – Афганистанската национална армия /АНА/ и талибаните, ще видим, първата превъзхожда напълно радикалните бунтовници по численост и въоръжение.
От 2001 г. тя е получила 86 млрд. долара. Според световните класации тя е 76-ма по боеспособност от 136 армии по света.
АНА има/ше/ 360 000 души личен състав, 145 самолета, 27 хеликоптера и над 20 000 бронирани коли. През последните две седмици нито един самолет не излетя, а хеликоптерите бяха използвани единствено за бягство на висшите офицери.
Експерти коментират, че пълната парализа на такава огромна и добре въоръжена армия е прецедент в историята на съвременното военно дело.
Тя стана лесна плячка на 75-хилядната талибанска армия, която е получила своите тежки оръжия едва няколко месеца преди капитулацията на Кабул. Повечето от тях са плячка от АНА, в това число БТР-и, бронирани коли, дронове и хеликоптери.
В експертни среди се говори, че пленената от талибаните военна плячка от АНА при град Кондуз е била на стойност повече от 70 млн. долара.
През далечната 2004 г. „мюфтията“ на египетския Ислямски джихад Абдул Кадер бен Абдул Азиз обяснява в своя трактат „Посланието за основата за приготовленията на джихада“, възприет като първото практическо учебно помагало за подготовка на джихадисти защо НАТО никога не може да победи в Афганистан.
Той твърди, че западната военна мисъл се базира върху пространственото мислене и материалните измерения. С други думи, вниманието е фокусирано върху територията.
За разлика от тях, талибаните се насочват към идеите и погледът е насочен към човека и колектива, а не към територията.
Така човешкият фактор /племето, кланът, семейството/ е генезисът на военната доктрина на ислямските радикали, което прави армията им изключително кохерентна и респективно, боеспособна. Все пак е необходимо да добавим, че ако духът не свърши работа, талибаните вкарват материалния фактор.
Там, където афганистанската армия е оказвала сериозен отпор, като например в провинция Херат, то те са прибегнали директно до раздаването на пари.
На всеки правителствен войник е било дава сумата от 150 долара, за да се откаже от битката. Подобна тактика те прилагат още срещу Съветската армия, като сумите са били чувствително по-ниски.
Все пак не са малко експертите, които считат, че без подкрепата на Пакистан и нейната армия талибаните едва ли биха били толкова бързи в подчиняването на 38 милиона население, живеещо на 654 000 кв. км.
Изявленията на пакистанския премиер Имран хан по отношение на процесите в съседен Афганистан подсказват, че Исламабад има специално внимание към управляващите в Кабул.
Още през 2001 г. Пакистан заяви че, е против американската интервенция в Афганистан, тъй като последният е част от неговата система за национална сигурност. Исламабад гледа на Кабул като на тил в противопоставянето му с Делхи.
В определен момент Индия поддържа 16 консулства на територията на Афганистан, което е повече от очевидно, че не извършват единствено дипломатическа дейност.
Преди дни с разочарование пакистанският лидер Имран хан заяви, че „изглежда САЩ са избрали Индия за свой стратегически партньор в региона и че вече “не чака американският президент Джо Байдън да му се обади по телефона“. 
Всъщност талибаните бяха създадени в Пакистан от лидерите на 7-те основни афганистански племена, които през 80-те години на ХХ век се биеха срещу Съветската армия.
Дълги години създателят и първият лидер на талибаните молла Мохамед Омар се криеше в бункерите на пакистанската армия. Сега, неговият син, молла Якуб е главнокомандващия на талибанската армия.
Покойният лидер на талибаните – Мохаммед Омар. Предполага се, че тази снимка е направена през 1978 г.
Предполага се, че настоящият лидер Хайбатула Акхумзаде ползва същите „удобства“ в Пакистан.
Интересно е посещението на 11 август на турския военен министър Халуци Акар в Исламабад.
Още преди два месеца Анкара искаше от американците да се съгласят да оставят турския контингент от 500 бойци да продължи охраната на летище Кабул. Така и договорката не се осъществи.
Според израелски източници сега Акар е предложил на новата силен регионален фактор да поемат заедно управлението на най-голямата военна база в Афганистан – Баграм, която беше евакуирана от американците няколко седмици по-рано.
Най-голямото опасение на западните експерти по сигурност е, че Афганистан отново може ще се превърне в бастион на терористични групировки, така както стана през периода 1996-2001.
Според неофициална информация на територията на азиатската страна действат повече от 20 радикални групировки, в това число ИДИЛ и Ал Кайда.
Прави впечатление, че талибаните освобождават всички затворници, задържани от правителството, при превземането на някои затвор. Това противоречи на споразумението, сключено със САЩ, че талибаните ще забранят присъствието на подобни групировки.
Така или иначе експертите са на мнение, че талибаните са осигурили финансирането на операцията по завладяването на страната. Обикновено техният бюджет не е постоянен и варира между 400 млн. и един милиард долара.
Тази година обаче приходите са повече – над 1,6 млрд. долара. Само наркотиците са донесли 450 млн. долара, както и незаконно наложени такси, рекет, кражби, отвличания с цел откуп, както и външни спонсори, предимно от Пакистан и по-малко от Иран.
Техеран изпраща офицери от Революционната гвардия в населените с афганистански шиити /хазари/ провинции, предимно Бамиян, с цел рекрутиране на бойци за проиранските милиции, изпращани в Сирия.
Най-важната формация е “Aл Фатимиюн”, която наброява между 10 000 и 20 000 души. Хазарите-шиити населяват централните части на Афганистан.
Те трябва да преминат през провинции, в които влиянието на талибаните е голямо. Тогава те заплащат такса „затваряне на очи“. Подобен тип сътрудничеството със съседен Иран се прилага и по отношение на контрабандата на афганистанския опиум и хероин, който представлява 85% от този, предлаган на европейския пазар.
По-трудно обаче ще бъде оттук насетне. Ако талибаните останат международно изолирани, те трудно биха могли да постигнат годишен приход от 11 млрд. долара, какъвто беше държавният бюджет до този момент.
Благодарение на щедрото спонсорство на приятелите на света, Кабул успяваше да си осигури 89% от сумата. Само Германия превеждаше около 500 млн. евро в държавния бюджет.
Специалисти считат, че настоящата „отвореност“ на талибанските лидери се дължи именно на намерението да се привличат чужди инвестиции и дарения.
Афганистан е страната на изненадите. Преди двайсет години анализаторите от авторитетното американско списание „Тайм“ изведоха на първа страница материал със заглавие „Последният ден на талибаните“.
Списание „Тайм“, 17 декември 2001: „The Last Day of the Taliban“ . Прогноза, която не се сбъдна…
Преди дни Афганистан опроверга твърденията на американския президент Джо Байдън, че Кабул няма да падне. Но азиатската страна е още по-саркастична спрямо самия афганистански президент.
Преди девет години професор Ашраф Гани в съавторство с Клер Лакхард, /двамата са създатели на Института за държавна ефективност/ публикуват изследване със заглавие „Подготовка на политическия преход в Сирия“.
През октомври 2012 г. Гани съветва президента Башар Асад да си подаде оставката, за да започне политическия преход на страната.
Съдбата сякаш го иронизира и го принуди той самия да направи същото, за съжаление, принуден от ислямистите от движението на талибаните.
На този фон:  ИДИЛ обвини талибаните, че установили "непълен" шериат

Разбери какво се случва. Още преди да се е случило.

По-голямата част от информацията тук не може да бъде получена чрез традиционните медии. Ние анализираме събития, които скоро се превръщат в новини. И ще ви уведомим за всичко важно по email.

Продължи да четеш

Афганистан, променящ картата на света… и исляма

Обявяването на 12 имена от правителството на талибаните, които превзеха за по-малко…

Специален анализ: Афганистан, талибани… бумеранг, който може да помете колоси

В своя туитър акаунт мюфтията на “Хаят тахрир аш шам” /бивша “ал…