Няма сериозна световна медия, която да не даде своя прочит на срещата на върха между САЩ и Русия в швейцарския град Женева. Надделяващото становище е, че най-позитивното е организирането и провеждането на самата среща. Всъщност такива бяха и очакванията, казва Владимир Чуков в анализ за The Foreign Insider.
„Подаръците“, които Доналд Тръмп правеше на Путин останаха в историята. Нещо повече, прави впечатление, че първата сесия между двамата президенти не е очи-в-очи, както правеше Тръмп, а в присъствието на външните министри. Редица детайли от дадените по отделно пресконференции, а след това и думите на Байдън на летището преди отпътуването, дадоха по-пълна картина на проведената среща и проведените разговори.
Невербалните сигнали от телесното поведение на Путин и Лавров, в сравнение на това на Байдън и Блинкeн, а по-късно и „мускулестата“ пресконференция на Путин /тя беше умален вид на традиционната, давана от руския лидер за местни медии в края на годината/ в някаква степен, обясняват защо именно в този момент руската рубла увеличи своята стойност по отношение на американския долар.
Словесното нападение е най-добрата защита, бе тактиката, възприета от руския отбор. Прочетено това в инверсен ред, американският поглед на двустранните отношения може да се обобщи от репликата на Байдън, произнесена преди да се качи на борда на правителствения самолет:
„ Русия е в много, много тежка ситуация в момента. Те /руснаците-бел.авт./ са притиснати от Китай. Те отчаяно желаят да останат Велика сила.“
Тезата на Байдън е, че не САЩ се нуждаят от Русия, въпреки повторението на Путин, че тази среща е по искане на Байдън, а точно обратното. На срещата са били обсъдени множество въпроси от взаимен интерес, за които медиите подробно информираха. По повечето от тях разминаванията са очевидни. Ще поставим акцент върху тези, отнасящи се до Близкия Изток.
Според западен дипломат, цитиран от саудитския вестник „Шарк ал аусат“ е станало въпрос за:
Първо – продължаването на военните договорености на изток от Ефрат, за да се „предотврати сблъсък“ между въоръжените сили на двете държави. Москва да стимулира официален Дамаск, а Вашингтон да насърчи прокюрдските „Сирийски демократични сили“, с цел постигането между тях на оперативни и евентуално политически споразумения.
Второ – стимулиране на правителството на Башар Асад да отговори на въпроси, които Организацията за забрана на химическото оръжие му е задала, в замяна на възстановяването на Сирия като страна-член на организацията. Това може да стане по примера на приемането на Дамаск в Световната здравна организация в Женева и в „Комитета за деколонизация“ в Ню Йорк.
Трето – Осигуряване на основание за удължаване на прилагането на резолюцията на СС на ООН относно „трансграничната“ помощ. Тя изтича на 11 юли 2021 г. Администрацията на Байдън извежда като приоритет този въпрос и нееднократно е заявила желанието за отварянето на още три допълнителни КПП-та по турско-сирийската граница.
Ако Русия се съгласи централното КПП на сирийско-турската граница, Баб ал Хауа да продължи да играе ролята на пропусквателен пунк за „трангранична помощ“, това ще е знак, че се върви към договореност. Преди две седмици местни медии информираха, че предпоставка за подобен руски жест би била прекратяването на лиценза на американската фирма, която транспортираше сирийския нефт към територията на иракски Кюрдистан. Заговори се за сделка „отваряне на нови КПП-та срещу нефт“.
Ключови решения за Сирия ще бъдат взети и на заседанието на минигрупата на антитерористичната коалиция, което ще се проведе на 28 юни и ще бъде председателствано от Антъни Блинкeн.
Някои наблюдатели считат, че ако нещата отиват в подобна посока на американо-руски договорености за Сирия, не е изключено да се стигне и до споразумение за иранското присъствие в Сирия /в контекста на разрешаването на проблема с иранската ядрена програма/, връщането на Сирия в Арабската лига и други.
Вижда се, че съществуват подобни тенденции, тъй като в проиранските близкоизточни медии се появиха статии, остро критикуващи „подписването на мирен договор между Израел и Сирия“. Интересното в случая е, че точно преди седмица изненадващо Башар Асад изрази съболезнования на семейството на бившия Велик равин на Сирия, който, на 76 години, почина в израелския град Холон.
Той е човекът, който инициира миграцията на малобройната сирийска еврейска общност в Израел. В своята съболезнователна телеграма Асад отбелязва, че „Великият равин на Сирия е бил много близък приятел на неговия баща – Хафез Асад“.
