На фона на предварително утъпкания път на консерватора и бивш ръководител на съдебната система Ибрахим Раиси, властта се бори за своята легитимност, призовавайки за висока избирателна активност.
Давайки пример, реалният ръководител на теократичната държава аятолах Али Хаменей пусна своя глас едва три минути /в 7.03 местно време/ след отварянето на избирателните урни в джамията Имам Хомейни в центъра на Техеран.
Истинската опозиция на предизвестения победител са хората, които няма да отидат до урните, а не т.нар. реформатори. Сякаш това „състезание“ се разиграва по сходен сценарий на предходни президентски избори.
Първо, неизбраната, а само посочена от Духовния ръководител Комисия за защита на интересите на режима /КЗИР/ елиминира основни кандидати, които могат да бъдат реални опоненти на фаворита на Духовния ръководител. От 592 кандидата тя допусна едва седем. След огромния шум, който се вдигна след протестите на основни фактори в държавата, в това число и на президента Рохани, аятолах Хаменей призна за грешката.
Ставаше въпрос най-вече за елиминирането на бившия председател на парламента Али Лариджани, чийто брат е член на КРИЗ. Нещата обаче не бяха поправени и останаха единствено констатациите. Опозиционни медии изясниха каква е била формалната причина Али Лариджани да е бил дисквалифициран, а именно, че неговата дъщеря учела в САЩ.
Второ, станахме свидетели на изтеглянето в последния момент на кандидати, които или предварително са били замислени като „патерици“ на основен кандидат или са преценили, че шансовете им са минимални. Така трима отпаднаха в последния момент, а именно консерваторите Сайд Джалили и Али Риза Закани, оттеглили се в полза на Раиси, а реформатора Махр Ализаде – в полза на Абдел Насър Хамати.
Така кандидатите се ограничиха до четирима. От проведените три предизборни диспута ще се запомнят единствено силните нападки на Ализаде към бъдещия победител – Ибрахим Раиси. От тях се разбра, че хаджетолесламът /нисш духовен сан/ е учил едва 6 години в началното образование, преди да започне своето следване в хауза илмия, религиозната шиитска школа.
Ализаде директно попита Раиси как ще управлява икономиката на такава държава като Иран след като /светското/ му образование е едва 6 години и то в началните години. Според направените социологически изследвания на правителствения център „Исба“ очакваната избирателна активност е около 40%, а делът на въздържалите се е приблизително в същите размери.
Интересувате се от тази тема? Прочетете и това:
Преди 4 години избирателната активност на президентските избори беше 75%. През февруари 2020 г., когато бяха проведени парламентарните избори, делът на въздържалите се беше рекорден – над 57%. Тогава консерваторите спечелиха със смазваща победа, а именно 83% от депутатите срещу едва 6% за реформаторите. Експерти, в зависимост от своята идейна симпатия, дават различни трактовки за възможния сценарий.
Всеки един от тях казва своята част от истината. Преподавателят по политически науки, близък до консервативните среди ал Мухафиз ал Гафари твърди, че „реформаторите са разделени“ и реално по-голямата част от тях не подкрепят официално основния си кандидат – бившия гуверньор на Централната банка Абдел Насър Хамати. Анализаторът – реформатор, бившият депутат Али Сари пък отстоява мнението, че просто Хамати не е бил най-изявения кандидат на реформаторите.
Такъв би бил настоящия заместник на президента Рохани – Ицхак Джахангари. Той е бил нарочно елиминиран, за да няма истинска надпревара.В същото време в своя статия във “Washinston Examiner” авторът Майкъл Рубин извежда една много важна истина. Той се фокусира върху тезата, че консерватори и реформатори са две лица на една и съща монета, т.е. режим, изграждащ теоцентристкия генезис на иранската държавност след 1979 г.
Той казва: „Не съществуват реформатори, които да признават правата на бахайското малцинство, да признават холокоста, да признават правото да съществуват хора с нетрадиционна сексуална ориентация, да приемат тезата, че жена може да стане президент на Иран или дори да отрича терористичните действия на Иран.“
Познавачът на Иран добавя, че реформаторите не са демократи, а единствено играят ролята на „доброто ченге“ на лошия Духовен ръководител, възприет като „лошото ченге“. Вероятно у автора заговаря унижението, което САЩ изтърпяха през 1979. Рубин припомня, че вицепрезидентът на президентите – реформатори Мохамед Хатами и Хасан Рохани /първия мандат 2013-2017/ Масумех Ебтекар е говорителка на студентската група, която взе за заложници американските дипломати през 1979 г.
Журналистът поставя акцент върху факта, че „като такава, тя нито се извини, нито въобще отвори дума за онези терористични действия в най-новата история на Иран, в която тя е активен участник“.Настоящите президентски избори в Иран ще легитимират тенденцията, зададена от консерватора Али Хаменей, крепител на средновековните теократични джаафаритски теории.
Той готви свой заместник, предоставайки му един период на стаж в изпълнителната власт. Въпросът обаче не е само до идейна близост, а и до регионална и еклезиастична /но не и етническа/ солидарност. Ибрахим Раиси е от град Машхад, откъдето е и самият Хаменей. Двамата произхождат от семейства на шиитски клирици, едното азерско /Хаменей/, а другото – персийско /Раиси/.
82-годишният Духовен ръководител много добре знае, че в Близкия Изток няма „пенсионирани диктатори“ и желае властта да остане в семейството. Раиси носи черна чалма като него, тъй като неговото семейство претендира, че е пряк потомък на пророка Мохамед /за разлика от Рохани, който носи бяла чалма и не претендира за подобна родственост/.
На второ място, очаква се Раиси ще бъде по-твърд в преговорите със САЩ и така е възможно да получи повече отстъпки от Запада. На трето място, Раиси е гаранцията за продължаването на съществуването на теоцентристката теория уилаят ал факих, настойничеството на юриста-богослов, в най-твърдия й вариант.
Така ще се гарантира нормативното властване на тези приблизително 10 милиона привърженици на радикалния шиитски ислям, които са в противовес на всички останали приблизително 70 милиона иранци. Въпросът, които си задават независими експерти какъв е делът на тези, които искат премахването на теократичен Иран и какъв е този на тези, които искат прилагането на по-мека версия на уилаят ал факих.
Днес пред урните са призовани 50 310 307 иранци с право на глас. Социологическите изследвания показват, че не съществува особена дилема дали Раиси ще спечели на първи или втори тур. Разиграването на различни сценарии от местните консервативни анализатори е единствено им желание за показване на „демократична“ игра.
