След 11 дни на яростни битки между израелската армия и терористичните организации Хамас и Ислямски джихад беше постигнато споразумение за примирие. То се дължи на силна международна посредническа роля, след която на първо място е тази на Египет.
Видно е, че на фона на тържествата в палестинските градове и разочарованието в Израел, най-големият печеливш е държавният глава на съседен Египет. Успешното посредничество е било планирано много детайлно, тъй като само няколко дни след започването на войната Египет шумно декларира, че дарява 500 млн. за реконструкцията на ивицата Газа.
Всъщност египетското правителство отвори фонд за набиране на дарения от цял свят за възстановяване на разрушената Газа, в очакване на щедрото спонсорство на страните от Персийския залив.
Това мероприятие беше най-вече съгласувано с Катар. Зад политически мотивирания жест, обаче се криеха откровени икономически интереси. Наблюдатели отбелязаха, че за строителните работи вече са набелязани предимно египетски фирми и работници.
Анализатори са на мнение, че още през 2013 г. Кайро е започнало „да инвертира“ в успешно посредничество във вечните израелско-палестински войни. Правителството на ас Сиси е усетило, че по този начин ще спечели сериозни външнополитически дивиденти, особено след първоначалното недоверие към него, след съмнителното сваляне на ислямисткия президент Мохамед Морси.
Експерти считат, че от тази година египетското правителство е приело да играе подобна роля, предоставена му от Тел Авив. По време на конфликта 2008/2009 г. Турция се опита да конкурира Египет, но палестинците от Хамас дори не приеха тогавашния кандидат-посредник, външния министър Ахмед Давудоглу.
На тях им беше предварително подсказано, че от Израел предпочитат Египет пред Турция и ако искат наистина да постигнат нещо, трябва да се обърнат към правилния посредник.
Обикновено в тази роля се специализира шефът на египетското военно разузнаване. Навремето това беше ген. Омар Сюлейман, а сега – ген. Абас Камал /бивш военен аташе в Чешката република/. Понастоящем Египет е изпратил две делегации, съставено от служители на това ведомство.
Тяхната задача е да наблюдават как се изпълнява прекратяването на огъня. Първата е в Тел Авив, а втората – в Газа. Този път в убеждаването на двете страни да прекратят бойните действия всъщност участваха едновременно Египет и САЩ.
Благодарение на тази 11-дневна война президентът Байдън беше принуден да проведе телефонен разговор с ас Сиси, което бе сериозен вътрешнополитически дивидент на египетския държавник. Този факт беше шумно оповестен от проправителствените медии в Египет, въпреки че цели пет месеца новият стопанин на Белия дом не намери за нужно да се обади на ръководителя на египетската власт.
Запознати припомнят, че първата арабска страна, която Барак Обама посети лично, бе Египет. През юни 2009 г. в Кайрския университет той произнесе известната си реч, в която той постави силен акцент върху необходимост за свобода и демокрация в арабския свят. Мнозина считат това встъпление на тогавашния американски президент за предвестник на Арабската пролет.
Сега, неговият наследник Джо Байдън едва ли би избрал телефонния номер на ас-Сиси, ако не беше настоящият конфликт между Израел и палестинците. Наблюдатели отбелязват хаштаг със заглавие „Сиси спасява хората в Газа“, в който участват множество египетски известни личности.
В него те засипват президента с похвали, като някои от тях директно предлагат Абдул Фатах ас Сиси да бъде номиниран за Нобеловата награда за мир за 2021 г.