Войната между Израел и палестинците: Защо отново и защо сега

Сега паузата е 6 -7 години, ако се вземе предвид избухването на младежките вълнения през 2015 г, които не могат да бъдат класифицирани като война между вечните врагове.

Обикновено причините за ускорените сблъсъци бяха тактически или пък произлизаха от невъзможността да бъде постигнато споразумение по един или друг компонент на преговорите, продължили 25 години. Такива са например въпросите, отнасящи се до бежанците, очертаването на границите или налагането на обсада на ивицата Газа.

Огромната пауза в израелско-палестинското напрежение се дължи на невероятния натиск върху палестинците, който упражняваше администрацията на Доналд Тръмп върху палестинската власт.

Предложеният от него план, наречен „Сделката на века“ реално не предвиждаше две държави, а по-скоро палестински територии и население, на което да бъде предложен висок жизнен стандарт /инвестиции от 20 милиарда долара/.

Според плана на Тръмп Йерусалим е столица на Израел, в това число и източната част. Неслучайно Тръмп е американският президент, който се осмели да премести американското посолство от Тел Авив в Йерусалим.

Когато палестинците се оказаха неотстъпчиви Тръмп спря парите за Агенцията на ООН за палестинските бежанци, закри представителството на ООП във Вашингтон. Впоследствие стимулира подписването на т.нар. Авраамически договори с ОАЕ, Бахрейн, Мароко и Судан. Палестинците бяха в тотално отстъпление.

С идването на администрацията на Байдън нещата се промениха. Новият стопанин на Белия дом върна представителството на палестинците, възстанови и американските вноски за агенцията на ООН. Нещо повече, започна преговори с Ислямската република, чиито проксита реално са палестинските терористични групировки, които сега воюват с Израел. Битката сега е със задочното присъствие на Иран.  

Ако битката между Израел и палестинците през последните 3-4 години беше предимно в ООН, на различните дипломатически, политически и съдебни форуми, сега палестинците отново се престрашиха и я пренесоха на бойното поле.

Повече от очевидно е, че сблъсъкът е за Източен Йерусалим. Сега трябва да се отговори чия собственост е, чий е суверенитетът върху тази част на свещения град. Неслучайно именно от там се запали искрата.

На 7 май, в деня на Йерусалим /традиция, създадена от имам Хомейни през 1979 г./, т.е. последният петък на месец рамадан за пръв път поклонниците в джамията Ал Акса успяха да премахнат преградите на историческата врата ал Амуд.

Съоръженията задържаха свободното придвижване на поклонниците по времето на месец рамадан. Втора субективна причина е опитът на Израел да засели израелски семейства в квартала Шейх ал Джирах.

Този квартал е в Източен Йерусалим и е бившо село, присъединено към големия град. То има символично значение за всички палестинци и мюсюлмани. Кръстено е на Хусамадин ал Джирахи, личния лекар на завоевателя на Йерусалим Саладин.

Последният е символ на ислямската власт в световния град, тъй като през 1187 г. е изтласкал кръстоносците Светите места. Редица палестинци отбелязват, че в квартал Шейх Джарах живеят араби от 900 години и никога не са приемали друговерци. Настаняването на евреи-заселници там те приемат като провокация.

На фона на тези причини от символно-религиозно естество съществуват и предпоставки от вътрешно политически план и за двете страни. Израел и палестинската автономия се намират във вътрешна криза.

За еврейската държава в рамките на две години, нейните избиратели ще участват в пет парламентарни избори. Преди 20 дни излезе документ, в който сериозни анализатори твърдяха, че невъзможността на израелските палитици да съставят стабилно правителство, е заплаха за националната сигурност на държавата.

Това се усети от палестинците още преди последните избори през март. През февруари предизборни митинга на двамата най-влиятелни политици в Израел – Бенямин Нетаняху и Бени Ганц бяха осуетени от бомбардировки от ивицата Газа, респективно в Ешколон и Ашдод.

При палестинците също има криза. Според решение на властите, парламентарни и президентски избори трябваше да се проведат през май, юни и август 2021 г. Президентът на автономията Махмуд Абас заяви своята позиция, че те ще се проведат и в Източен Йерусалим, освен на Западния бряг и ивицата Газа. Това беше отказано от Израел.

Той обаче се заинати и ги анулира след този отказ. Някои палестински групировки бяха на мнение, че този „инат“ на Абас се дължи по-скоро на факта, че ще загуби изборите, отколкото да отстоява палестинския суверенитет.

Интересното в случая е, че Газа се оказа позицията, на която са разположени палестинските „оръдия“, защитаващи Йерусалим. Ако проследим нивото на битките от 2008/2009 досега ще видим, че палестинците рязко са вдигнали степента на боеспособност. Личи се иранската помощ – материална, тактическа и логистична.

Това важи за създадения от Техеран Ислямски джихад, но и също за Хамас, който натрупа невероятен боен опит. За пръв път срещу Тел Авив беше изсипан дъжд от 200 снаряда и бяха обстрелвани едновременно шест населени места, три от които големи градове.

Освен това беше пуснат и дрон, палестинско производство, което говори за оръжейна индустрия в ивицата Газа /с иранска помощ/. Тактиката, която приложиха сега палестинците е „от интифада на камъните към интифада на ракетите“.

Това показва коренно променена военностратегическа обстановка между двата антагониста. Все пак нежеланието на нито една от две страни за продължаването на сблъсъка е видно от факта, че няма сухопътни действия. Такива имаше по време на войната през 2014 г., когато израелски танкове навлязоха на територията на ивицата Газа.

Изключително интересно от военна гледна точка бяха тактиките на двете страни в сухопътната битка. Сега битката е единствено въздушна. Търсената на  всяка цена победа затруднява ролята на появилите се посредници.

Египет има монопол върху тази роля. Именно Кайро успя да предотврати повечето предишни конфликти. Заявката от Абдел Фатах ас Сиси вече е направена и утре египетска делегация ще е в ивицата Газа.

Колко ще продължи кризата не е ясно. Наблюдатели считат, че вътрешнополитически обстоятелства ще решат докога ще продължат сраженията. Управляващите политици от двете страни ще искат вот на доверие от избирателите.

Изходът от сблъсъка ще бъде най-сериозния инструмент в предизборната кампания. В същото време поредната война показва, че този конфликт е вечен. Става въпрос за сблъсък между две политически и най-вече за взаимно изключващите се религиозни доктрини, в които пресечната точка е Йерусалим.