В една от най-съкрушителните нощи в новата история на Израел – сред стотици ракети на „Хамас“, които се взривяваха из страната и насилие от собственото ни арабско население, насочено към евреите – най-смущаващите моменти бяха онези, които показаха на нацията колко дълбоко бяха изненадани нашите лидери и военни.
Часове след като “Хамас” стартира най-масираното си ракетно нападение срещу централен Израел, с ракети изстреляни от Газа, премиерът, министърът на отбраната, началникът на армията и ръководителят на “Шин Бет” свикаха съвместна пресконференция , за да успокоят една нападната нация и да призоват населението да се вслушва в спасителните мерки.
Ясно и високо беше изразен призивът към обществото, че когато бъде наредено, всички трябва да се насочат към своите безопасни помещения и бомбоубежища.
Премиерът Бенямин Нетаняху предупреди, че “Хамас” ще плати висока цена за своята агресия и че „кръвта е върху ръцете“ на лидерите му – обичайният език, който той често е използвал в миналото при далеч по-малко опасни ситуации.
Още по-далеч стигна командирът на IDF Авив Кохави, който каза на изплашената нация, че армията „напълно разгръщала нашата противовъздушна отбрана, за да осуети ракетния огън, с голям успех, макар и не абсолютен“.
Изумителната израелска система за противоракетна отбрана “Железен купол” наистина постига голям успех, неутрализирайки до 90% от ракетите, към които е била насочена. Това гласят официалните съобщения.
Но това, което показаха доказателствата от предходните часове, беше, че “Хамас” и останалите терористични групи, въпреки това бяха в състояние да поддържат атаките си почти на воля, стреляйки толкова често и толкова интензивно, че да заобиколят дори най-сложните защитни системи. Едва четири часа по-късно “Хамас” го доказа, изтрелвайки поредния колосален ракетен бараж навсякъде от Южен Израел до северната част на Тел Авив.
От “квартета на сигурността” само шефът на “Шин Бет” Надав Аргаман направи мълчаливо признание, че “Хамас”, а не Израел, определя дневния ред в ескалацията, която израелските разузнавателни оценки не успяха предвидят. Ограничавайки репликите си до минимум, Аргаман категорично заяви, че е „непоносимо“ терористична група да заплашва Израел и че „сега не е моментът за разговори“.
Веднага щом камерите бяха изключени, лидерите бяха призовани да се справят с втора тежка криза, която очевидно не бяха очаквали – това, което израелският полицейски комисар нарече “безпрецедентно изригване” на арабско насилие по улиците на Лод, което бързо се разпространи масово сред арабската общност.
С отчаян глас, кметът Яир Ревиво, каза пред Канал 12, че в неговия град избухва „гражданска война“. Десетилетия усилия за съвместно съществуване изтичаха в канала. Възстановяването и поддържането на реда е „мисия, прекалено голяма за полицията“, каза той и се обади на Нетаняху, за да пледира за обявяване на извънредно положение и за въвеждане на армейски части.
Ревиво оприличи ситуацията на “Кристалната нощ”. Президентът Рувен Ривлин, говорейки в сряда, нарече събитията „погром“ и обвини израелското арабско ръководство за „срамното“ мълчание.
Престъпността е без контрол в арабския сектор; тежкото насилие и убийства са станали незабележими; чувството за дискриминация и отчуждение е постоянно присъстващо сред голяма част от арабското малцинство на Израел; че димящо малцинство от арабски израелски младежи са били централни участници в неотдавнашните бунтове и сблъсъци на Храмовия хълм и около Дамаската порта в Йерусалим; че враждебността е подсилена допълнително от екстремистки еврейски групи, които сега имат представители в Кнесета; че Северният клон на ислямското движение от години подбужда антиизраелски настроения сред своите последователи и “Хамас” се стреми да направи същото…
Всичко това отдавна е известно на правителството и службите за сигурност.
Това, което беше подчертано в молбата за помощ във вторник вечерта от Ревиво, който е бивш ръководител на предизборната кампания в “Ликуд” и силен съюзник на министър-председателя, беше, че властите не успяха да се ориенрират изцяло в последвията, до които всички тези процеси могат да доведат.
Когато части от арабския сектор избухнаха през нощта във вторник – с Лод в челните редици, Яфа и Акре и други еврейско-арабски райони – полицията беше неподготвена и правителството, както и при ракетната атака, беше принудено трескаво да реагира събития, които други бяха започнали.
Настоящият конфликт може да стане значително по-сложен за Израел. “Хизбулла”, другата квазидържавна терористична армия, която е отвъд северната ни граница, има далеч по-големи ракетни способности от “Хамас”. Тя е готова да стреля в момента, в който Иран даде сигнал.
Относително казано, досега се забелязваше нежеланието на жителите на Западният бряг да влизат в конфронтацията, въпреки големите усилия на “Хамас”. Една от многото причини, поради които правителството и армията от години предпочитат да не влизат в голям конфликт с Газа, е опасението, че това може да предизвика голям конфликт на множество фронтове.
Събитията от последните два дни и очевидната изненада, с която реагираха правителството и военните, подчертават дългоочакваните последици от годините ни на политическа дисфункция, белязани от безкрайни предизборни кампании, тесни спорове и преходно правителство – парализираща измислица, която е противоположност на стратегическото мислене и ясните политики.
Що се отнася до Газа, „нямаме политика“, каза бившият офицер на Мосад Сима Шайн във вторник следобед. Според бившият съветник по националната сигурност Джора Айланд, не е имало сериозно правителствено обсъждане на стратегия за Газа.
На смущаващата пресконференция, министърът на отбраната Бени Ганц предупреди израелците: „Не трябва да пренебрегваме ситуацията, в която се намираме.“
Рядко съветите са по-подходящи и необходими.
Мнение на Давид Хоровиц – главен-редактор на The Times of Israel. Автор на книгите “Still Life with Bombers” (2004), “A Little Too Close to God” (2000), “Shalom Friend: The Life and Legacy of Yitzhak Rabin” (1996). Бил е част от екипа на The Jerusalem Post (2004-2011) и The Jerusalem Report (1998-2004).
Анализът на Давид Хоровиц е публикуван в интернет-изданието на The Times of Israel с оригинално заглавие: “Israel’s leadership taken by surprise, in a conflict it failed to see coming”
