Всяка една от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Израел използват свои собствени подходи, за да откажат Русия да достави на опонента Иран руско въоръжение, което ще бъде силно проблемно за тяхната отбрана, съобщава специализираният сайт Дебка.
Става въпрос за изтребителите Су-35 /от чиято доставка наскоро Египет и Индонезия се отказаха/ и ПВО системата С-400. Независимо от това, че техните правителства комбинират средствата, отделните страни поставят акцент върху онези мерки, които биха могли да имат най-сериозно въздействие върху Москва.
Двете арабски държави размахват оръжието на нефтените цени, намеквайки индиректно, че е възможно да бъде преразгледана политиката на поддържането на относително високи цени на черното злато.
Именно тя е тази, която пълни касата на Путин и му позволява да води агресията в Украйна. ОАЕ все по-настойчиво заявяват, че е възможно твърде скоро да напуснат картела ОПЕК+, лидиран от Саудитска Арабия.
През последните дни експерти коментират все по-сериозните противоречия между двете съседни петролни държави, не само по отношение на войната в Йемен, но най-вече заради саудитския диктат на цените на нефта.
Дори по контролираните от двете правителства медии се усещат разликите по отношение на оценката за войната в Украйна. Президентът на ОАЕ Мохамед бен Зайед не иска да влиза в конфликт с Вашингтон заради нетърпимостта между саудитския престолонаследник и министър-председател Мохамед бен Салман и американския президент Джо Байдън.
В същото време, според някои експертни среди в Близкия Изток, Израел, от своя страна, остава твърде гъвкав по отношение на възможността да разшири редовните си въздушни удари в Сирия.
Засега целите са стриктно ирански, но някои от селекционираните обекти подсказват, че е възможно да бъдат включени и такива, свързани с режима на Башар Асад. През 2016 г. Москва постигна тайно споразумение с Тел Авив да си затваря очите срещу въздушните атаки на израелската армия, при положение че режимът в Дамаск не е изложен на опасност.
Заедно с това, според западни източници, атаката на 7 март на израелските ВВС срещу летището в Алеппо е била така организирана, че представлява и послание към Москва. Летищната инфраструктура на втория по големина сирийски град е извадена от експлоатация и ангажиментите на това летище се поемат от това в град Латакия.
Атаката е намек, че в целите на Тел Авив ще попаднат и критични инфраструктурни обекти на режима в Дамаск, ако гореспоменатата руска военна техника попадне в ръцете на Иран. Летището в Алеппо е важно особено в момент, в който на него пристигат някои от чуждестранните помощи за засегнатите от земетресението на 6 февруари.
Според източници от Близкия Изток арабско-израелският натиск засега е убедил Путин да откаже на Техеран достъп до повечето от западните оръжия, пленени от руската армия в Украйна.
Единствените предоставени на този етап въоръжения са противотанковите ракети Жавелин и Стингер, които Иран иска като мостри за свои бъдещи собствени сходни военни изделия.
Техеран вече има „утъпкан“ път в компилация на американски технологии, а именно от дрона Раптър до неговата недотам добра имитация Шахид-6. В тази връзка експертите отбелязват, че на този етап най-активно е руско-иранското военно сътрудничеството в областта на ударните безпилотни самолети.
Според израелски източници иранците също полагат опити за изкушаването на Москва, с цел постигането на техните цели. Освен сътрудничеството за изграждането на завод за модерни ударни дронове на руска, татарска територия, Техеран предлага и бонуси.
Става въпрос за изпращането на фронта в Украйна на вече доказали себе си шиитски милиции в Сирия. Според цитирания сайт има информация, че иранската армия реорганизира познатите милиции, формирани от афганистански, ливански и пакистански шиити.
Става въпрос за печално известните Фатимиюн, Зейнабиюн и други, които участваха на първа линия в боевете срещу бунтовниците в град Дума и особено в Аллепо. Част от тях са вече изпратени в тренировъчни лагери в Иран, преди да бъдат изведени на фронта в Украйна.
Опитът показва, че шумното изпращане на няколко стотин доброволеца от сирийската армия се оказа неуспешен, особено когато започнаха да се връщат ковчезите от Украйна в Сирия./THE FOREIGN INSIDER SPECIAL REPORT/
