На 11 ноември в Самарканд, Узбекистан започна среща на върха на лидерите на Организацията на тюркските държави /ОТД/. В събитието участват президентите на Узбекистан, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Турция, министър-председателят на Унгария и председателят на горната камара на парламента на Туркменистан.
Според наблюдатели, съобщава вестник „Хюриет“ се очаква да се вземат поредица от решения, с цел превръщането в дългосрочен план на ОТД в организация от „европейски модел“. Ще бъдат подписани протоколи и споразумения, които ще улеснят реализацията на поставената задача. Идеята е да бъде осъществен принципа на пълна свобода на придвижване на стоки, капитали и хора, както и да се достигне до разбирането на „една държава“.
Не е ясно какво точно се разбира под последното.
На форума ще бъде предадено председателството от Турция на Узбекистан. Очаква се да бъде обсъдено и потенциалното членство на Севернокипърската турска република, която е подала молба за членство на миналогодишната среща на върха на ОТД.
В рамките на проекта „Среден коридор“, съобщава Хюриет, са формирани две отделни тристранни комисии за сътрудничество. Първата е между Турция-Азербайджан-Узбекистан, а втората – Турция-Азербайджан-Казахстан. В тяхната работа ще участват министрите на външните работи, транспорта, търговията и енергетиката.
Турция и Унгария са единствените страни-членки на НАТО, които все още не са ратифицирали договорите за присъединяване на Швеция и Финландия. За разлика от Швеция, по отношение на Финландия Анкара няма резерви. Според Ердоган, доколкото двете страни вървят заедно, то турската страна отлага ратификацията и на двете скандинавски страни.
Анкара отстоява мнението, че Стокхолм не е изпълнил меморандума от Мадрид, подписан от трите държави. В него Турция поиска по-сериозно протипоставяне на Швеция на дейностите на ПКК и привържениците на Фетула Гюлен на нейна територия.
Представител на кабинета на Виктор Орбан заяви на пресконференция, че Унгария подкрепя и ще ратифицира договорите за присъединяване към НАТО на двете скандинавски страни. Това стана след острите критики, които бяха отправени от Германия към Унгария.
В същото време въпросният унгарски политик допълни: „Ние се занимаваме с (европейските искания – бел.авт.) едно по едно …. и ако успеем да се споразумеем, Народното събрание ще има време да ратифицира включването на Стокхолм и Хелзинки в НАТО“ Той отрича, че целта е оказване на натиск върху Брюксел.
Това стана след като една от партиите на парламентарната опозиция открито заяви, че поведението на управляващата партия в Будапеща цели да изнуди Европейския съюз.