На 15 и 16 септември в древния узбекски град Самарканд се провежда срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество /ШОС/ с участието на лидерите на 14 държави. Този форум е интересен заедно със съпътстващите двустранни  срещи, на които се обсъждат проекти, преди всичко, от икономическо естество.

На събитието ще изгреят звездите на две политически личности. На първо място е присъствието на иранския президент Ебраим Раиси, в качеството му на държавен глава на нов „пълноправен член“ на ШОС. Звездата на турския президент Реджеп Ердоган също ще заблести, особено след поканата която му отправи руският държавен глава Владимир Путин.

Редица наблюдатели считат, че това е важна крачка към получаването на Турция на статут на пълноправен член на тази авторитетна азиатска организация. Интересното в случая, че множество анализатори наричат ШОС „новия Варшавски договор“, а Турция е член на антагонистичния блок НАТО от 70 години.

Първоначално, през 1996 г. ШОС е формирана под името „Шанхайската петорка“. Тя включва Китай, Русия, Киргизстан, Таджикистан и Казахстан. Пет години по-късно организацията е преименувана на „Шанхайска организация за сътрудничество“ като основна цел е засилване на регионалната сигурност и противопоставяне на тероризма.

Площта на страните-членки е около 34 милиона квадратни километра /най-голямата регионална организация в света/, с население от близо три милиарда души, което представлява 40% от световното население. Икономиката на ШОС е около 30% от световното стопанство. Четири държави са ядрени, а две – постоянни членки на СС на ООН.

В момента организацията се състои от Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Индия, Пакистан и Иран. Втората категория е тази на страните-наблюдатели, а именно Беларус, Афганистан, Монголия, Непал, Камбоджа, Армения и Шри Ланка.

Третата група са страните, участващи в “партньорството за диалог”, в която от 2012 г. попада и Турция. Също така, има редица страни, които проявяват интерес към установяване на някакви отношения с ШОС, а именно Саудитска Арабия, Катар, Египет, Бахрейн, ОАЕ, Ирак и Сирия. Всички те са заявили, че желаят да се присъединят към инициативата „партньорството за диалог“.

Икономическото развитие е основният тласък за активизирането на отношенията между страните-членки. Това става особено в светлината на бързия икономически растеж на Китай, който се очертава на основния двигател на организацията. Особеният момент на тази среща на високо равнище е отзвука на войната в Украйна в световен мащаб, както и наложените безпрецедентни санкции от Запада на Русия.

На този фон:  Битката за вярата: Македонския църковен въпрос между Московската и Вселенската патриаршии

Според анализатори търсенето на ШОС от редица държави е равен на опита им за стратегическо сближаване с Китай, който демонстрира през последните години желание да инвестира в различни части на света.

В руската и иранската преса срещата в Самарканд се оценява през призмата на засилващата се солидарност между държави, които са подложени на строги санкции от САЩ и ЕС.

Макар антизападните настроения сред проправителствените коментатори на събитието да надделяват, то темите, които ще бъдат обсъдени доказват, че Западът няма алтернатива в чертаенето на смелите икономически амбиции на отделните страни-членки.

Ще бъде обсъдено най-вече развитието на търговски пътища, в основата на които стои изграждането на нови ж.п. линии. Първата, която е внесена като тема от Русия е създаването на железопътна артерия, която преминава през нейна територия и достига до Европа.

Идеята на Москва е чрез нея годишно да бъдат транспортирани стоки на стойност от 75 млрд. долара. Не е ясно обаче как ще се случи това в условията на войната в Украйна и суровите западни санкции. Втората тема в дневния ред е внесена от Китай. Според Бейджин е необходимо да бъде изградена ж.п. линия, преминаваща през Туркменистан, Иран и Турция и достигаща отново до Европа.

Повече от очевидно е, че чрез ней ще бъдат пренасяни китайските стоки към богатия европейски пазар. Третата ж.п. линия, която ще бъде обсъдена е предвидена да свързва Узбекистан с Пакистан през Афганистан. Идеята на правителството в Ташкенд е да получи достъп до морето чрез пакистанските пристанища. Втора тема, внесена от Узбекистан е положението в Афганистан и засилващата се нестабилност, която се увеличи след нахлуването на Русия в Украйна.

Турската преса обръща особено внимание на появата на Ердоган в Самарканд. Голямо значение са отдава на срещата на турския лидер с неговия руски колега. Според вестник Хабертюрк двамата лидери, които често се срещат имат много неща да си кажат.

Сред темите, които ще бъдат обсъдени са възможността за намаляване на цените на руските енергоресурси, внасяни от Турция, ситуацията в Сирия и Украйна и особено „зърнената сделка“, сключена с Украйна. Турски коментатори отбелязват, че Путин е недоволен от нея, тъй като до този момент Русия не е изнесла нито едно грам от своите зърнени култури.

На този фон:  Сблъсък САЩ-Русия на територията на Сирия

Критиката на Москва се състои в това, че от 87-те кораба украинско зърно, всички с изключение на два, се отишли в богати страни или такива, които са в „процес на развитие“. На връщане от обиколката си в Босна, Хърватска и Сърбия Ердоган похвали руската политика и я определи като „правилна“. Според него „западните страни „нехаели за бедните хора“. Чрез тези обстоятелства Ердоган обясни защо Русия не изнасяла стоки и „Путин бил прав“.

Вестник Милиет обаче осветява друга причина за това поведение на Русия. Според тази турска медия Русия не изнася своите стоки навън, тъй като е водена от опасенията, че международните застрахователни компании ще наложат запор на руските кораби, ако те акостират или преминат през западни пристанища, вследствие на наложените санкции.

Журналистът Фахим Тастекин от вестник Газете Дувар е на мнение, че последната среща в Сочи, проведена на 5 август между Ердоган и Путин е била особено благоприятна за двустранните отношения. Поради тази причина руският президент е поканил турския си колега в Самарканд.

Независимо от намерението на Турция да построи завод за дроновете Байрактар в Украйна, Путин се опитва с всички средства да стимулира антизападните настроения на Ердоган. Москва високо оценява позицията на Анкара да не се присъедини към западните санкции.

В светлината на все по-топлите двустранни отношения Таскетин обяснява и депозирането на 10 млрд. долара от страна на Анкара в руска банка за довършването на строителството на атомната централа Аккую, близо до град Мерсин. Нещо повече, турският анализатор определя потенциалното намаляване на цената на руския газ, доставен за Турция като „светлина в светлината“.

Според Ташкин приближаването на Турция към Русия е в резултат на отблъскването на Ердоган от САЩ. Турският лидер заявява: „Работех добре с Джордж Буш-младши, с Барак Обама и с Доналд Тръмп, но не мога да кажа същото и за Джо Байдън.”

Въпреки всичко турският президент се надява да се срещне този месец с американския президент в кулоарите на ООН, където ще започне традиционната сесия на ОС на международната организация. Авторът отстоява становището, че присъствието на Ердоган в Самарканд е важно не само за него, но и за страната. То показва „нарастващото влияние на Турция в света, независимо от продължаващата западна хегемония.“

На този фон:  Войната в Украйна в числа

На свой ред бившият консул на Турция в Лос Анджелис Гюлру Гезер, който е привърженик на по-прозападна ориентация на своята страна, отбелязва, че присъствието на Ердоган на форум на ШОС акцентира върху азиатския външнополитически приоритет на Анкара.

Паралелно с това сякаш Турция се отдалечава от Запада, като възприема друга организация като алтернатива на НАТО и ЕС. Бившият дипломат е на мнение, че Анкара не трябва да задълбочава своите отношения с ШОС, особено за сметка на отношенията си със западните си партньори.

Становището на изследователя Бариш Адебели, изразено в интервю във вестник Джумхуриет и цитирано от известния ливански познавач на Турция Нуредин Мохамед е, че членството на неговата страна в ШОС би било полезно за нея. Като пряка последица от него ще е увеличаването на тежестта на Анкара в азиатска среда, а причина е, че редица тюркоезични държави са вече членове на тази организация.

Адебели прави и интересен вътрешнополитически разрез на ШОС, очертавайки центробежните течения. Според него вече се наблюдава скрито противоборство между естествените лидери, а именно Китай и Русия. Около първия гравитират Пакистан и Иран, а около втория – страните от Централна Азия и Индия. Той предвижда, че поканата за присъствието на Ердоган в Самарканд идва неслучайно от Путин, а не от Си Дзинпин.

Ако един ден Турция станела пълноправен член на ШОС, то тя щяла да се присъедини към проруската ос и ще бъде част от стремежа на Русия да намери контрабаланс на огромната икономическа тежест на Китай.

Разсъжденията като тези на Адебели отразяват значимостта на симбиозата мижду евразийското и тураническото течение сред турската интелигенция, за сметка на прозападното, което отдавна /особено с идването на власт на Ердоган/ е в опозиция.

Всички тези мисловни конструкции идват на фона на неглижиране на последствията от войната в Украйна. Мнозинството турски експерти я възприемат като конфликт с регионални измерения. Очевидно те не предвиждат сериозни вътрешнополитически сътресения в Русия.

Вероятно тук се разминават и позициите им със западните им колеги, все по-голяма част от които вече говорят за епохата пост-Путин. /The Foreign Insider Special Report/ 

Продължи да четеш

Специален анализ: Новите пътища на сирийците към Европа

Медийни източници на сирийската опозиция описват активизирането на желаещите от северната част…