Медийни източници на сирийската опозиция описват активизирането на желаещите от северната част на арабската страна да се присъединят към отправените от няколко бежански организации в Турция призиви да се отправят към Европа. Те са нарекли това “Походът на светлината”. 
Голямото изпитание за тях е възможността за стъпване на турска територия, за разлика от тези 3,7 милиона техни сънародници, които от 2011 г. вече са в съседната страна. Причините за миграция са повече от ясни, а именно около 85% от сирийците живеят под прага на бедността, около 80% са безработни, липса на сигурност, на нормални социални услуги и задължителното рекрутиране.
Преди две седмици американският канал CNBS направи поредната класация за най-доброто място за живеене в света. На върха се оказа Виена, а на опашката – сирийската столица Дамаск.
Пред сайта Orient.net 18-годишният сириец Мунзер Алуш описва своята одисея от град Дейрезор до град в Германия, който той не споменава. С детайли младият сириец разказва за схемите за миграция, които следват неговите сънародници.
Ако те са от териториите, които контролира режимът, те обикновено взимат лодки, за да прекосят Ефрат и да отидат в зоната, в която управляват прокюрдските Сирийски демократични сили.
Там вече има изградени мрежи, в които контрабандистите взаимодействат с кюрдските местните силови структури. Алуш описва и точните места, където те ги превозват, обикновено с коли или мотоциклети, преди да попаднат в ръцете на други контрабандисти, действащи на територията на т.нар. Сирийска национална армия /СНА/.
Своеобразна „разпределителна точка“ е град Рас ал айн, в провинция Хасаке, която от 2019 г. е под контрола на Турция. За маршрута до Рас ал айн обикновено кандидатите за добър живот в Европа плащат около 600 долара.
В този град са намират „офисите“ на множество контрабандисти, които предлагат различни варианти за преминаване на турска територия. Всички те работят с представители на СНА или турски граничари.
По-евтиният начин е прескачане на граничната ограда /там има изградена такава/ със стълби. Цената е 700-800 долара. Вторият начин е по-лесен, но по-скъп. Той гарантира превоза в автомобили или рейсове на членове на СНА. Заплаща се около 1 200 долара.
Още по-скъп е наемът на военни автомобили, които идват от провинция Алеппо. Очевидно с тях сигурността за преминаване на границата е по-голяма. Цената скача на 2 500 долара.
Според Алуш своеобразна „разпределителна точка“ на сирийците, идващи от Сирия е град Шанлъурфа. От този осми по големина град в Турция, който е на 80 км източно от река Ефрат тръгват пътищата до Истанбул-Одрин.
Интересното в случая е, че те избягват Идлиб, който в по-голямата си част е под контрола Хаят тахрир аш шам /бивша ал Нусра/. Нейният лидер Абу Мохамед ал Джолани публично се противопостави на аспирациите на стотиците жители на тази част от сирийската провинция да се присъединят към „похода на светлината“.
Според местни медии той играе ролята на „граничар“ на Турция, желаейки да й даде доказателства, че е необходимо той да бъде запазен и да остане господар на това късче от сирийската земя.
Местни източници отбелязват, че миналата седмица е направил подобни изказвания по време на „дипломирането“ на първия випуск от 400 „офицери от военната академия“, която с помощта на Турция създаде през октомври 2021 г. Випускът е наречен Абу Омар Саракиб, известен сирийски джихадист, убит през 2016 г., известен с участието си в битките в Идлиб и Алеппо.
Вероятно подобно поведение е израз на неговото, а вероятно и на Анкара желание провинция Идлиб да остане в това състояние, дори ако настъпят промени в отношенията между официална Анкара и Дамаск.
Миналата седмица Дамаск откри в град Хан Шейхун в контролираната от режима южна част на Идлиб „помирителен център“, очаквайки подобна стъпка от Турция. Това не само не случи, но и не бяха отворени КПП-та между двете части на Идлиб за свободно преминаване на хора.
Официален Дамаск очаква едва ли не, ако това се случи, сирийците да отидат в териториите, контролирани от режима. Практиката обаче показва, че засега движение от Идлиб има, но тя е към Алеппо, а оттам към районите, управлявани от СНА и познатите вече схеми на миграция към Турция и Европа.
Местни наблюдатели отбелязват, че всички инициативи на ал Джолани да предостави повече „граждански свободи“ на жителите на Идлиб, както и построените повече от 14 000 жилища от Турция в Идлиб не са достатъчно убедителни, за да останат хората в тази сирийска провинция.
Не е ясно как ще се развият отношенията между Турция и Сирия, но руският натиск върху Анкара за помирение е повече от очевиден. Не е ясно дали информацията на агенция „Спутник“, един от рупорите на руската пропаганда с наложени европейски санкции, че Анкара е помолила лидерите на сирийската опозиция да напуснат турска територия е вярна.
Сирийският опозиционер генерал Ахмед Рахал счита, че данните са по-скоро неверни. В същото време те очертават линията на въздействие на Москва върху Анкара с цел нормализирането на двустранните отношения, но на условията на Дамаск.
Днес сирийски депутат отбеляза кои са те, а именно пълно оттегляне на Турция от Северна Сирия и спиране на подкрепата за СНА. В подобно изказване силно прозират силовите елементи на водене на преговори на Русия, клонирайки обстоятелствата на украинския казус с тези в Сирия.
Ако Ердоган изпълни тези искания, това означава да погребе стотиците милиарди долари, инвестирани от него в Северна Сирия. Най-важното за Европа е, че този политически процес силно влияе върху готовността на милиони сирийци да избягат от политическите и икономически реалности в тяхната родина.
На този фон:  Каква е целта на посещението на Путин в Иран?
Продължи да четеш

Сериозни американско-руски инциденти в Сирия след пристигането на руски генерал от Украйна

Не е ясно дали последните засилени действия на руската армия в Сирия…