Русия не за първи път използва църковната тема, за да постига своите цели и да затвърждава влиянието си в тази част на Западните Балкани. Николай Кръстев за това какво се крие зад решаването на Македонския църковен въпрос.

През 2012 година възприеманият за министър на външните работи на Руската православна църква митрополит Иларион  Алфеев  в интервю за БНР пред пишещия  тези редове, предложи  услугите  си  да посредничи между Сръбската и Македонската Православни Църкви по отношение на решаването на този балкански църковен  въпрос.

Наскоро Московската патриаршия направи важна крачка да затвърди своето влияние в региона с решението си да признае автокефалния статут на Македонската православна църква, след  като Сръбската Православна Църква на 24 май 2022 година прие решение тя да стане автономна църковна структура.

На Руската църква не й се наложи да прави много сложен избор между Сръбската патриаршия и Македонската Църква, след като Вселенския патриарх Вартоломей заедно със своя Синод взе решение преди това да свали схизмата от Скопие и да отвори пътя  към  каноничното  решаване  на напрежението между Сръбската и Македонската Православни Църкви, които бяха в обтегнати  цели  55 години.

Всъщност Московската патриаршия  копира решението на Сръбската православна църква  да признае Македонската под името Охридска Архиепископия.

С  тези два хода тя постигна целите си. Първата е, че влезе  в отбора на участващите в решението на този балкански църковен въпрос  без  да поставя никакви условия към Скопие и печелейки емоциите на македонското общество, а второто е,  че за пореден  път още веднъж показа отношението си към Българската православна църква, която има забележки към името на Македонската православна църква, защото смята, че Охридската Архиепископия е част от нейната църковна история.

Тук църковните  историци  и богослови обаче имат ясно мнение за характера на Охридската архиепископия, която е създадена от византийския император Василий Втори.

Сложните отношения между Охридската архиепископия и Търновската патриаршия продължават и по време на Второ българско царство.

С падане на България под османска власт в края на 14 век и смъртта на патриарх Евтимий през 1403 г., ролята на Търновската патриаршия, е понижена в ранг, и тя се маргинализира.

На този фон:  Сериозни американско-руски инциденти в Сирия след пристигането на руски генерал от Украйна

Подобно е състоянието и с Охридската архиепископия, където обаче архиепископ остава чак до 1767 година, които  е бил свързан с Вселенската патриаршия.

Въпреки, че БПЦ призна МПЦ, Синода й остави отворен въпроса за името на най младата балканска православна църква, докато Руската църква го затвори под носа на българските владици.

Как сега ще действа Българската православна църква предстои да видим, но това ще е сериозно предизвикателство пред  нейната църковна дипломация. БПЦ имаше уникалния шанс  да се възползва от писмото на Св.Синод на МПЦ в което тя през 2017-та година  я признаваше за църква-майка  и можеше  да започне  процеса на решаването на статута й заедно с Вселенския патриарх. Това обаче не се случи и правителството на вече бившия македонски премиер Зоран Заев започна политика на сближаване  и на малките стъпки с Вселенската патриаршия.

Заев не е единственият македонски премиер участвал в признаването на МПЦ, преди него това  правеха  и  предшествениците му  Никола Груевски и Любчо Георгиевски, но истината, е  че фактора време съвпадна много добре с началото на решаването на този болен въпрос за балканското православие.

Пропуснатия шанс от страна на българския Свети синод за дълго го остави в позицията на наблюдател, а не на активен играч в тези сложни, но важни за България църковно-дипломатически въпроси.

Страхът какво ще каже Руската православна църква и Сръбската църква остави  встрани БПЦ от решаването на македонския църковен въпрос , а и постави на изпитание  и малкото приятели, които България има(ше)  в църковните кръгове в Северна Македония.

Русия, не за първи път използва църковната тема, за да постига своите цели и да затвърждава влиянието си в тази част на Западните Балкани. Преди няколко седмици руския министър на външните работи Сергей Лавров в интервю за Асоциацията „Наше кино“, което беше публикувано на страницата на руското МВнР обвини Запада, че  водил антируска линия, което не отговаряло на  чувствата на македонците и черногорците  и  допълни, че има голяма разлика  в това, което  чувствали тези два балкански народа към Русия и онова което те  чувстват  към НАТО и ЕС  под  диктовката на местните политици.

На този фон:  Битка за влияние: Какво е Шанхайската организация за сътрудничество

Така в познатия стил руската дипломация отново се опита да настрои балканските православни  едни срещу  други.

Московската патриаршия умело инструментализира влиянието си  чрез  македонския църковен въпрос, за да натрупа точки. Без съмнение с това си решение Руската православна църква показа последователност в отношението си към  Сръбската Православна Църква и Руската и към  действията на Белград  в региона без значение дали става дума за политически или църковно-дипломатически теми.

В Северна Македония решението на Руската Православна Църква отекна много сериозно. Няма да е пресилено ако се каже, че обществеността в Скопие реагира с еуфория  на решението идващо от руския Свети Синод.

В македонските църковни кръгове както и  може да се очаква руското признание беше прието дипломатично и въздържано, защото за цялостното признание на автокефалността на църквата им е важен  томоса, които ще издаде Вселенския патриарх Вартоломей, а не какво ще направи Московския патриарх Кирил.

Истинския въпрос,  които мнозина познавачи на балканското православие си задават, е може ли  всъщност руското признаване на МПЦ  да я подхлъзне и да остави за неопределено време  издаването на томоса за автокефалност от страна Вселенския патриарх.

Противопоставяне винаги е имало между  двата центъра на Източното православие по въпроса кой е наследникът на Византийската империя. И макар отговора  да е ясен и да не трябва да се ходи много на север, за да се търси неговия отговор , противоречията между Москва и Фенер се задълбочиха, след като Вартоломей реши да признае Украинската Православна Църква през 2018-та година.

Никак не е изключено  руското признаване на МПЦ – ОА  да се окаже  онзи „дар на дайците“, които да забави нейното признаване в Православния свят. На пръв поглед  това може  да се стори на някого като дворцова  игра в православния свят, но това никак  не  е лишено от логика.

Искрите между Вселенската и Московската патриаршии на взаимно противопоставяне се пренесоха и върху сложните балкански църковни въпроси каквито са безспорно македонския и черногорския въпроси. За сега шанс да завърши успешно има както изглежда македонския църковен въпрос.

На този фон:  Войната в Украйна в числа

Няма съмнение, че тази засилена църковно-дипломатическа динамика не трябва да се разглежда извън руската инвазия в Украйна. Има анализатори, които си задават въпроса защо РПЦ  не направи този ход преди 10 или 15 години, когато предлагаше своите добри услуги на посредничество между Белград и Скопие?

Както и защо толкова бързо Московската патриаршия реши да действа и да признае МПЦ-ОА?   Предстои  да видим дали руското църковно признание може да отложи посещението на Вселенския патриарх в Скопие, на което в югозападната ни съседка толкова много разчитат, защото по време на него Вартоломей Първи може  да им донесе така очаквания  томос за автокефалност.

Ясно е, че Белград , близката до нея  Москва и Константинопол водят маратонска битка за надмощие в балканското православие, от която София липсва. Белград, Москва и Константинопол запазват установените си места на водещи актьори  в процесите на балканското православие.  Как ще се подредят картите на местните и отвъд регионалните църковни играчи в балканското православие предстои да видим.

Едно обаче е ясно, че ще победи този, който прояви  търпение в  битката за надмощие между Московската патриаршия и Вселенската патриаршия за балканските православни.

Македонският църковен  въпрос  вече се превърна в централен в тази битка за надмощие  и от това как ще се реши  тя и с каква скорост това ще стане, ще зависи, как ще изглежда балканското православие.


Николай Кръстев е професионален журналист, наблюдаващ регионалните процеси на Балканите и Черноморския регион. Отразявал е конфликтите в Косово през 1999 г. и в днешна Северна Македония през 2001 г.
Работил е като кореспондент на БНР в Белград за Западните Балкани от 2003 до началото на 2012 г., също така е бил кореспондент в Москва за Русия и постсъветското пространство 2015 до 2017 г. Сътрудничил е на редица регионални и български електронни медии и печатни издания.
Продължи да четеш

Специален анализ: Задава ли се балканска буря?

Кризата от лятото между Белград и Прищина показа, колко крехка е ситуацията…