ДЖО СТЕНСЪН И КУБАД УАЛИ ОТ ФРАНС ПРЕС

МУСА КАЛА (АФГАНИСТАН)

Претъпканите стаи на порутената болница в окръг Муса Кала, Южен Афганистан, са само един от символите на драматичната хуманитарна криза, връхлетяла страната, една година след връщането на талибаните на власт.

Миналия месец тази болница в провинция Хелманд бе принудена да затвори врати – освен за пациенти с подозрение за холера.

Нейните помещения обаче отново се изпълниха бързо с апатични болни на системи, с игли, забодени в китките.

Клиниката не разполага с апаратура и консумативи за диагностика на холера; за няколко дни обаче там се събраха към 550 пациенти.

“Много е трудно”, споделя с АФП шефът на болницата Ехсанула Роди. Изтощен е, тъй като спи едва по пет часа на ден, откакто започнал притокът на болни.

“Нямаше такова нещо тук нито миналата година, нито преди”, уверява той.

Талибаните взеха властта в Афганистан на 15 август миналата година след бързото изтегляне на чуждестранните сили, ръководени от САЩ. Оттогава насилието много намаля, но хуманитарната криза в страната бързо се изостри.

Няма “дори и сух хляб”

Бедността, по-забележима в южната част от страната, е стигнала отчайващо равнище; засилват я допълнително сушата и повишаването на цените, започнало след нашествието на Русия в Украйна.

На този фон:  Убийството на Дугина, нейният баща и връзките с лидери на колективния Изток

“Откакто Емирството (талибаните, бел. АФП) е на власт, не можем да намерим даже олио”, оплаква се жена от болничното си легло в Лашкар Гах, главния град на провинция Хелманд. На съседното лежи шестмесечният й внук, страдащ от недохранване.

“Те газят бедните с крака”, добавя по повод талибаните 35-годишната жена с лице, скрито зад забрадка.

Внукът й е постъпил за пети път на лечение в болница “Буст” – лабиринт от сгради, управляван съвместно от афганистанското министерство на здравеопазването и неправителствената организация “Лекари без граници”.

“Не можем да намерим дори сух хляб”, въздиша Брешна, майката на друга пациентка: “От три-четири дни нямаме какво да ядем.”

Персоналът “няма минута отдих”, додава Хомейра Новрози, заместник-старшата сестра.

“Много пациенти пристигат в критично състояние” – разкрива тя, – тъй като роднините не успяват да ги докарат навреме.

“Не знаем колко са смъртните случаи… в отделните окръзи”, защото много хора изобщо “не идват в болницата”, допълва Хомейра Новрози на висок глас, за да надвика гладните кърмачета.

Спряна хуманитарна помощ

Упадъкът на афганистанската икономика започна доста преди поемането на властта от талибаните, но това събитие изправи 38-милионната страна на ръба на бездната.

САЩ замразиха активи на централната банка за 7 милиарда долара, банковият сектор се срина, а чуждестранната помощ, достигаща 45 на сто от БВП, внезапно спря.

На този фон:  Убийството на Дугина, нейният баща и връзките с лидери на колективния Изток

“Как да предоставиш помощ на една страна, чието правителство не признаваш?”, пита се Роксана Шапур от Афганистанската мрежа анализатори.

Затова пък хуманитарното подпомагане при кризи от рода на земетресението през юни, убило над 1000 души и оставило десетки хиляди без подслон, не е трудно, казва тя – тук става дума за помощ, която е “извън политиката, животоспасяваща помощ”.

Със самолети се изпращат и средства за финансиране на продоволствената помощ и здравните грижи. Подпомагането на дългосрочни проекти обаче е по-сложна задача.

“Ако влезете в страната и кажете: “Ще платя всички учителски заплати” – много добре”, разсъждава Роксана Шапур. Но задава въпрос: “Какво обаче ще направят талибаните с парите, които няма да похарчат за учителските заплати?”

В Муса Кала икономиката изглежда едвам крета благодарение на сервизите за мотоциклети, търговията с птичи фенери и енергийни напитки, продавани зле охладени от мръсни фризери.

“Одеждите на правителство са им твърде големи”

Градът, станал очевидец на някои от най-кървавите страници през войната от 2001-2021 г., и провинциалната столица на Хелманд Лашкар Гах са свързани с път, лъкатушещ по леглото на пресъхнала река всред натрошени скали.

Пó на юг той минава през град Сангин; стените там, направени от кал, са толкова силно пострадали от снарядите, че се катурват сами.

На този фон:  Убийството на Дугина, нейният баща и връзките с лидери на колективния Изток

“Сега може да ходим до болницата независимо дали е ден или нощ”, разказва Маймана, чиято осемгодишна дъщеричка Ася е на лечение в Муса Кала.

“Преди имаше битки и мини, пътищата бяха блокирани”, спомня си тя.

Притокът на нови пациенти означава “по-малко място”, а “има и по-малко персонал, което означава трудности”, обяснява пред АФП ръководителят на здравните власти в Хелманд Сайед Ахмад.

При все това лекарят с кротък глас, чието бюро е отрупано с медицински трудове, настоява, че “положението като цяло е по-добро”, отколкото при предишното правителство, в което корупцията е била обичайно явление.

Талибански знамена вече се веят открито в Хелманд, поставени на сгради със следи от куршуми.

След две десетилетия въжделения за контрол над Афганистан талибаните управляват страната в момент, когато тя е по-съсипана от когато и да било.

“Одеждите на правителство са твърде големи за тях”, заключава жител на Лашкар Гах, пожелал анонимност. (БТА)

(Андрей Шарков)