Докато Мохамед бен Салман е на посещение в Турция, назначава грък с американска диплома за президент на университета в „града на бъдещето“ НЕОМ Саудитските медии съобщават едновременно приключването на визитата на принца престолонаследник и бъдещ крал на Саудитска Арабия в Турция Мохамед бен Салман /MBS/ и назначаването на гърка с американска диплома Андреас Кангларис за президент на университета NEOM U на „града на бъдещето“ Неом.

Посещението на MBS в Турция е определено от медиите на двете държави като „изключително успешно“. То е последна спирка от обиколката на принца престолонаследник в региона, след Египет и Йордания. Навсякъде бяха подписани договори, чиято финансова стойност се измерваше с десетки милиарди долари.

От една страна, въпросните правителства искаха да се възползват от „натрупаните от Саудитска Арабия излишъци от приходите от нефта“, а силният човек в Рияд демонстрира пред своя бъдещ високопоставен посетител – американския президент Джо Байдън, че не е изолиран.

Многобройните му срещи идват като контрапункт на заявеното от Белия дом желание да няма лична среща с MBS в Джеда. Визитата в нефтеното кралство е определена за 15-16 юли и там американският президент ще участва в среща на лидерите на СССПЗ и Египет, Йордания и Ирак.

Реално обиколката в Близкия Изток, /според предварително обявена такава ще има посещение и в Гърция и Кипър/ на бъдещия крал идва дипломатически, за да „опонира“ на нежеланието на Байдън на осъществи среща виз-а-ви с този, който обвини за убийството на опозиционера Джамал Хашоги.

Преди броени дни улицата, на която се намира саудитското посолство във Вашингтон беше преименувана официално на Джамал Хашоги. Преди дни ливански проирански вестник определи срещата между MBS и Ердоган като „среща на изолираните“. Международната обиколка на саудитския силен човек идва да опровергае подобни твърдения.

Подобни изявления са израз на нетърпението на Техеран да се възстановят дипломатическите отношения между саудитското кралство и Ислямска република Иран, прекъснати през 2016 г. Само преди дни беше осъществен поредният кръг на преговори между двете страни, като Рияд заяви, че „е още рано да бъдат върнати посланиците“.

На този фон:  Каква е целта на посещението на Путин в Иран?

В същото време MBS ясно си дава сметка, че в отношенията си с Турция и лично с Ердоган трябва да има инструмент за натиск, някакъв „дразнител“, който да стимулира интереса на амбициозния турски президент към подобряване и поддържане на отношенията с кралството. Това не може да бъдат единствено потенциалните инвестиции, но и конкуренция с евентуален на тези огромни финансови потоци. В дни на експлозия на световната инфлация кандидати много бързо ще се намерят.

Видно е, че такъв „дразнител“ в саудитската външна политика за Турция е Гърция, нейния вечен враг. Планираното посещение в Гърция и Кипър може да се възприеме в такъв контекст. Назначаването на 22.06.2022 на Андреас Кангларис за президент на NEOM U, като част от визията на саудитската държава да създаде система от световна класа за образование, изследвания и иновации, съчетаваща най-добрите практики и съвременните технологии също може да бъде възприета в тази светлина.

Идеята е „градът на бъдещето“, /наименованието е съчетание между гръцката дума нео – ново и първата буква на думата мустакбал, бъдеще на арабски/ в който се инвестират над 500 млрд. долара да се превърне в атрактивна дестинация за студенти, учени и изследователи от цялото кралство и света. Самият Кангларис е професор по компютърно и електроинженерство и има сериозен академичен, изследователски и управленски опит.

На този фон:  Каква е целта на посещението на Путин в Иран?

От 2018 г. той е вицепрезидент и ректор на университета в Урбана-Шампейн, щата Илинойс. Оборотът на неговото учебно звено е над 600 милиона долара, с над 50 000 студенти. Кангларис получава магистърска степен и доктор по електроинженерство от Калифорнийския университет, Бъркли и бакалавърска степен по електроинженерство от Солунския университет, Гърция.

На фона на всичко това ОАЕ решиха да закрият своето посолство в София, което беше разкрито преди четири години. Това стана непосредствено преди българското председателство на Съвета на ЕС, което запознати отбелязват, че е основната причина за този ход на емиратската дипломация.

Нещо повече, ролята, която България трябваше да играе по отношение на Турция е сходна с тази, която в саудитската външнополитическа визия трябва да играе Атина спрямо Анкара. Както отбелязват арабски дипломати в София българската външна политика е твърде „интровертна и практически отделя твърде малко внимание на субекти на международните отношения извън ЕС“.

Последните събития около отношенията с република Северна Македония доказват тази теза. Преди 10 години българската колония в ОАЕ беше 10 хиляди души. Сега тя е нараснала над 65 000 души. Решения за закриване на посолства в Европа Абу Даби е взело и по отношение на мисиите си в Стокхолм и Прага.

Те са били ревизирани след намеса на съответните местни политически фактори. Дали това ще се случи и със София на фона на тежката политическа нестабилност у нас, не е много ясно.

Продължи да четеш