На 19.03.2022 сирийският президент Асад беше посрещнат в столицата на Обединените арабски емирства Абу Даби. Това става след 12-годишна пауза в неговите задгранични посещения в арабски страни.

Различните външни фактори прочетоха посещението по различен начин. Става въпрос най-вече за причините, поради които принцът-престолонаследник на ОАЕ Мохамед бен Заид /MBZ/ се е съгласил на подобно външнополитическо предизвикателство.

В Тел Авив изразяват своето голямо разочарование, че държавата която сключи с тях «аврамически договор» помага на арабският диктатор да излезе от изолацията. Според специализираното издание «Debka“ „даването на трибуна на омразния Асад в Абу Даби, който цинично заяви, че посещението му „ще бъде началото на мира и стабилността за Сирия и целия регион“ е замислено като „сериозен удар /от MBZ-бел.авт./ в окото за администрацията на Байдън“.

Израелската страна поставя акцент върху гласовете, които в светлината на сключването на споразумението с Техеран се надигат във Вашингтон да се извади Корпусът на революционната гвардия от списъка на терористичните за САЩ организации.

От една страна, Израел критикува ОАЕ, но от друга обяснява въпросното посещение с поведението на САЩ на толериране на Техеран и респективно несъгласуването на тази политика с традиционните си съюзници в региона – ОАЕ, Саудитска Арабия и Израел. В същото време пред сайта “Араби 21” сирийският анализатор Даруиш Халифа отстоява мнение, че посещението на Асад в Абу Даби е станало вследствие на руска молба.

Той припомня, че визитата на сирийския президент идва едва един след срещата в Москва на външния министър на ОАЕ Абдула бен Заид с неговия руски колега Сергей Лавров. Запознати твърдят, че руският дипломат е помолил ОАЕ да интервенира икономически по-активно в Сирия. Това става в светлината на икономическите трудности, които изпитва Русия и наложените й икономически санкции от Запада, вследствие на войната в Украйна.

На този фон:  Специален анализ: Новите пътища на сирийците към Европа

По-специално е ставало въпрос за гарантиране на средства за осигуряването на хляб за населението и изплащането на заплатите на чиновниците. Топлите емиратско-руски отношения датират от няколко години.

Те са следствие на прилагането на Абу Даби на политиката на „отворени врати с целия свят“. MBZ възприе политиката на лидера на Катар шейх Тамим на „липса на вечни приятели и на вечни врагове“, която го доведе до ролята на наднационален лидер. Дубай се превърна в център на множество изгнаници, които бяха трън в очите на редица национални правителства.

Даването на убежище на антируски активисти е отминала епоха. През март 2009 г. в Дубай е ликвидиран конкурентът на Рамзан Кадиров Сулим Ямадаев. След 2016 г., когато Анкара обвини Абу Даби, че е финансирал Фетула Гюлен, турският президент Ердоган се превърна в основен противник на MBZ. Това накара емиратският принц-престолонаследник да търси съюзници….и ги намери в Дамаск и Москва.

През февруари 2020 г. шефът на външното разузнаване на Русия Сергей Нарижкин направи историческо посещение в Абу Даби. В София помислиха, че става въпрос за намеса на Русия за освобождаването на Васил Божков, които е с 13 обвинения от българската прокуратура.

По-късно стана ясно, че визитата на Нарижкин е свързана с плановете на Абу Даби да финансира сирийския режим /по-конкретно северозападната част, пристанището Латакия/, с цел засилването на съпротивата срещу Турция. Подобни амбиции са вече минало, тъй като Анкара и Абу Даби видяха, че прилагат тъждествени принципи във външната политика, базиращи се на „вечните интереси“ и „отворени врати с всеки“.

На този фон:  Сблъсък САЩ-Русия на територията на Сирия

Така се стигна до разменените визити в рамките на два месеца и половина на MBZ в Анкара и на Ердоган в Абу Даби. Вододелът е обаче отношенията с Катар. В същото време обаче MBZ равнопоставя „аврамическия договор“, сключен с Израел с активизирането на отношенията с проруския режим на Асад в Дамаск.

В тази логическа връзка сирийски опозиционни активисти разчитат две послания във визитата на сирийския президент в ОАЕ. Първото е неодобрението на сирийската опозиция, подкрепена активно от Катар и Турция. Последната отбеляза преди дни 11-тата годишнината от събитията от 2011 г.

Второто е даване на ясен знак на Вашингтон, че не одобрява действията му с Иран и няма намерение да вдига добива на нефт. Ракетите на проиранските йеменски бунтовници хути продължават да падат върху стратегически обекти в ОАЕ. Според експерти Саудитска Арабия и ОАЕ са единствените, които са в състояние да вдигнат веднага и рязко производствените си нефтодобивни мощности.

Във Вашингтон търсят количество от около 5 милиона барела дневно, което да заеме мястото на руската продукция /потенциал за 10 млн., но продава около 5 млн. барела дневно/. Според специалисти Рияд може да произведе около 2 млн. барела допълнително, а Абу Даби – около 1,5 млн. Остатъкът би могъл да бъде набавен от другите, по-малки производители, както и от американски шистов нефт. За това обаче ще се изиска повече време, докато саудитското кралство и ОАЕ могат веднага да го направят.

На този фон:  Сблъсък САЩ-Русия на територията на Сирия

Вашингтон гледа със „силно разочарование“ на посещението на Башар Асад в Абу Даби. Според говорителя на Държавния департамент Нед Прайс „то е опит да се легитимира управлението на Асад, отговорен за убийството и несгодите на незнаен брой сирийци“.

В туитър бившият пратеник на САЩ за Сирия Джоел Рейбърн написа: „САЩ не обичат да наказват своите съюзници, но в някои случаи ще го направят, когато е неизбежно.“ В тази светлина Рияд отрече появилите се новини, че Държавният секретар Антони Блинкин се готви да направи посещение в кралство Саудитска Арабия.

Очевидно врата в Рияд ще се отвори, тогава когато там видят какво ще стане със споразумението за иранската ядрена програма. Макар и провеждащи се от повече от година саудитско-ирански преговори за подобряване на отношенията, в Техеран реагираха остро на изпълнението преди седмица на смъртните присъди на 81 саудитски затворници, половината от които са от шиитската деноминация.

Продължи да четеш