Битката е на живот и смърт. Едва ли има човек в Европа, Русия и Украйна, който да не разбира, че за украинците това е война на живот и смърт. Поражението би означавало край не само за на тяхната независимост, но и за възможността им да консолидират своята нация. Анализ на Николай Василев. 

Страната вероятно ще бъде разпокъсана. Огромен брой „нежелателни” елементи може да бъдат убити или преселени в Сибир. Възможна е колонизация на някои от териториите с „великоруси”. Украйна знае, че битката за оцеляване като държава и нация е сега или никога!

За Путин и за „неговата” Русия битката е също на живот и смърт. Позорно поражение ще сложи край на неговия режим, но и на нещо много повече. Той знае, че еворопеизацията на Украйна е смъртоносна заплаха за Русия, такава, каквато си я представя той.

Разбира се не защото евентуални натовски ракети разположени в Украйна могат да стигнат до Москва за минути. Европеизацията на Украйна е заплаха за Русия защото дори Киев и Брюксел да не искат това, няма как процесът да не окуражи мощни сепаратистки движения в самата Русия.

Русия е, и винаги е била империя. През вековете Московското княжество е покорило и погълнало безброй народи, които имат твърде малко общо помежду си. За да се удържа страната единна, тя е трябвало да изработи някаква индоктринация и да преследва безпощадно всеки, който отрича нейната легитимност.

И тъй като освен на север и на изток няма ясни природни разделителни линии, след като достига до Северния ледовит океан и до Тихия океан, Русия се ангажира с една постоянна експанзия на юг и на запад.

Забележително е, че Русия продава за символична сума единствената си задморска територия – Аляска, но никога не престава със своя континентален експанзионизъм. В нейните очи – по думите на Екатерина II, единственият начин империята да защити своите граници е непрекъснато да ги разширява.

На този фон:  Либия пламна отново

Решението на цар Петър III да сключи мир с победената Прусия без да анексира нито метър от нейната територия се окачествява от руската историография като глупост или проява на слабост, макар да осигурява мир между руснаците и германците за цели 152 години.

От векове Русия живее в един порочен алгоритъм. Всеки път когато завладее някоя страна, бързо констатира, че за да опази властта си над нея, ѝ се налага да завземе и следващата и така докато не се натъкне на силни държави, с които да се опитва да се разбере за „сфери на влияние”.

Но опитите ѝ да постигне това с Наполеонова Франция, с Бисмаркова, а по-късно и с Хитлерова Германия се провалят, като една от причините е нестихващият руски екзпанзионистически натиск, най вече на Балканите.

В речта си от 21 февруари т.г. Путин разкритикува болшевиките, че за да останат на власт към края на Първата световна война сключили „позорния” договор от Брест – Литовск, с който се отказали от Балтийските страни и от Украйна.

Той критикува и Лениновата конституция, която предвиждала право на републиките да напускат СССР и те се възползвали от тази клауза след края на тоталитарния режим. Планът на Путин от идването му на власт предвижда превръщането на Русия отново в велика сила.

В един от полюсите на многополюсен свят, в който ще ѝ бъде призната сфера на влияние. Зона, в която народите и държавите ще се съобразяват с волята на Москва, а външни сили няма да се опитват да „проникват” като изграждат съюзи. Нещо като руски вариант на американската доктрина „Монро”.

На този фон:  Битката за вярата: Македонския църковен въпрос между Московската и Вселенската патриаршии

Путин вярва, че Русия може да се превърне в геополитически колос, мака икономиката на страната да е по-малка от тази на Италия! И ако според някои американски геополитически анализатори като Джордж Кенън, Джон Миръшаймър и Хенри Кисинджър, Америка има интерес да постигне евентуално съглашение в Москва, като не допуска разширение на НАТО, за Европа намирането на modus vivendi с имперска Русия е напълно невъзможно.

Бившият председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо наскоро заяви, че притеснението на Путин не идва от евентуалната възможност на Украйна да стане член на НАТО. Такава перспектива почти не съществува. Опасенията му идват от възможността Украйна да стане член на Европейския съюз.

Бунтът на Майдана през 2014 г. започна когато президентът Янукович отмени споразумението с ЕС. Наблюдавайки бавната, но неотклонима европеизация на Украйна, което неизбежно означава и ревизия на извършваната с векове „русификация”, Путин заложи всичко на карта.

Надяваше се с един удар, с една „операция” да върне Украйна, или поне по-голямата част от нея в част от „Руския свят”. За Путин присъединяването на Украйна към ЕС би означавало възстановяване на статуквото от Брест – Литовск.

И вероятно приема предложеното от осем членки на ЕС за светкавично приемане на Украйна в съюза като акт на обявяване на война. В съзнанието му, това е знак, че Европа иска да присъедини нещо, което му принадлежи.

Волята на „черната маса” на терен няма никакво значение! И той показа, че е готов да я смаже, ако тя не му се покори! Но Европейският съюз няма друг избор освен да поема хвърлената ръкавица. Защото Европа не може да живее в мечтания от нея постмодерен свят, ако има на границите си империя с геополитически амбиции, която да води непрестанно хибридна война срещу съюза.

Затова, когато стана ясно, че планът за поетапното абсорбиране на съветските периферии в ЕС и постепенното “обезопасяване” на Русия, с надежда тя да се превърне в държава-бензиностанция без имперски амбиции на периферията на континента се провали, Европа реагира мигновено.

На този фон:  Битка за влияние: Какво е Шанхайската организация за сътрудничество

За нея също всичко е сега или никога. Или Путин ще изгуби тази война, или целият европейски проект ще бъде застрашен. Украинците, Путин и Европа смаяха света света със своята решителност. Европа подцени готовността на диктатора да заложи всичко на карта и да извърши варварски актове на насилие, за да постигне своята фикс идея.

Путин недооцени готовността на украинците да воюват за своята свобода и готовността на Европа да застане докрай зад Украйна. Противно на митовете разпространявани от Путиновата пропаганда, Америка по-скоро следва Европа в налагането на мерки, отколкото да ги натрапва на съюзниците си.

Тя последна обяви, че затваря небето си за руски полети! Неизвестното в случая е как ще реагират руският елит и руският народ. Готови ли са да понесат всяка жертва само и само да страната да стане „геополитически полюс” или ще предпочетат удобния живот в национална държава без особени геополитически амбиции?

И дали изобщо са в състояние да свалят режима на Путин? Никой все още не може да отговори на тези въпрос.и Но животът на милиони, може би на милиарди хора зависи от това, което ще се случи в Москва през следващите дни и седмици!


Николай Василев е роден през 1961 г. в София. През периода 1981 – 1991 г. живее като политически емигрант в Австралия. До 1996 г. е съветник към парламентарната група на Народен съюз в 37-то народно събрание, а през периода 1997 – 2002 г. експерт- съветник на Вицепрезидента на Република България.

Продължи да четеш