Видно е състезанието между турското и европейското посредничество за уреждане на кризата около Украйна. Според близкоизточни експерти, най-вече познавача на турската външна политика Мохамед Нуредин, Анкара губи инерция за сметка на паралелното посредничество, водено от ЕС в лицето на Еманюел Макрон и Олаф Шолц.
Сякаш последните не само приемат по-прагматичен подход, но и сякаш целят точния обект на преговорите. Европейците визират напрежението между САЩ и Русия, а не това между Украйна и Русия.
Тази специфика всъщност обяснява, до голяма степен, защо Анкара няма голям шанс за успех. Ердоган е все по-наясно с този факт и усеща, че ситуацията излиза извън неговия контрол, независимо че той разглежда Турция като част от региона. Нещо повече, той се активизира, тъй като ескалацията на напрежението пряко застрашава интересите на Анкара в Черно море.
Подобна ситуация беше констатирана от самия турски президент. Наблюдатели са на мнение, че в неговите изявления след срещата със Зеленский се е усетило огромно разочарование от постигнатите резултати. Нещо повече, посредническите усилия на турския лидер се отлагат за след 2-3 седмици, тъй като той, заедно със съпругата си Амина, дадоха положителен тест от ковид-19.
В същото време дублиращото се френско-германско посредничество „ще навърти километраж“ и ще бъде далеч преди турската дипломация. Интересното е, че изявленията на Ердоган, в много голяма степен, звучаха в унисон с множеството местни анализатори, които хвърляха вината за създалата се ситуация върху Запада.
Към това събирателно той отнася не само англосаксонците, но и европейските им партньори /и негови конкуренти/ от ЕС. Според турския президент „Западът е сложил единствено прътове в колелата на преговорите.“ Поради тази причина Ердоган отдава огромно значение на бъдещата си среща с руския си колега Владимир Путин.
Атакувайки открито ЕС, Ердоган заявява, че в момента Европа страдала от „лидерска криза“. Той разсъждава, че до този момент лидер на Европа била Ангела Меркел, но сега нейното място останало свободно.
Нещо повече, турският държавен глава счита, че Джо Байдън досега не е показал положителен подход към разрешаването на украинско-руското напрежение.
Подобни изявления, разбира се, не могат да се харесат на западните лидери. По-важното е, че Анкара не може да усети, че усилията й ще отидат напразно, тъй като не се е фокусирала там, където трябва.
Според споменатия арабски експерт Мохамед Нуредин  напрежението е между Русия и Запада и поради тази причина Турция няма как да осъществи добрите си намерения. Тя е в контакт единствено с едната от двете страни.
Експерти се съмняват, че Ердоган би могъл да постигне успеха на френско-германското посредничество, тъй като самият той не се намира в добри отношения с лидера на Запада, а именно с президента Байдън. Не е ясно дали дипломатическите усилия на Париж и Берлин ще доведат до успех, но все пак независими експерти са на мнение, че именно те могат да „отворят в някаква степен прозореца“.
Интересни са мненията на отделни турски анализатори. Авторът във вестник Сабах“, близък до властта, Бурханедин Дуран счита, че „усилията на Ердоган са похвални, тъй като потвърждава териториалната цялост на Украйна, но и разбира опасенията за сигурността на Русия.“ Не е ясно дали Дуран наистина си вярва, твърдейки че „Китай не е в състояние да окаже сериозна подкрепа на Русия в този момент“.
Експертът вярва, че „Путин има нужда от нови търсения, най-вече от турско посредничество“.
От своя страна, изследователят Четинер Четин от вестник „Хабер Тюрк” смята, че турското посредничество може да изведе двете страни /Русия и Украйна/ да се договорят за прилагането на модела от Нагорни Карабах. Той дори обозначава местата, в които могат да бъдат изпратени „наблюдатели“, а именно Харков и Мариупол.
Експертът очаква Украйна да приветства подобно предложение. В същото време Четин отбелязва, че Турция трябва да бъде внимателна в действията си, защото членството в НАТО може да я принуди да участва в операциите в Черно море срещу Русия.
Що се отнася до откритите проправителствени коментатори като Ибрахим Карагюл от вестник „Йени Шафак“, известен със своите проевразийски аспирации, те директно откриват огън срещу САЩ и Запада.
Специалист по теориите на конспирацията, той счита, че САЩ се опитват да запалят война в Черно море, в която Русия и Турция да се изправят една срещу друга. Карагюл директно заявява: „Сега кроят нова война в нашия север, в Черно море. Този път жертвата е Украйна.
Те насърчават руския експанзионизъм. Те предизвикват европейската сигурност. Изгражда се дълъг фронт от север на юг, от Полша до Украйна, от Румъния до България и Гърция.“ Про-Ердоган идеологът излиза с тезата, че „Турция ще спаси Черно море, тъй като то е нейно.“
Независимо, че говори за „руски експанзионизъм“ Карагюл екплицитно говори, че „Ердоган и Путин трябва заедно да се противопоставят на западните планове“.
Своите разсъждения за украинската криза той завършва със следното антизападно заключение: „Да, Турция е страна от НАТО. Да, Турция е съюзник на САЩ и Европа.
Да, това е много важна държава за Атлантическия алианс. Не забравяйте обаче, че същите тези съюзници са източникът на терористичната заплаха в Северен Ирак, Северна Сирия, Източното Средиземноморие, Егейско море и вътрешните атаки като преврата от 2016 г.“
Същите тези, но казани в по-мека форма, са изказани от Фуад Бол в левия вестник “Хюриет”. Той описва плановете на Съединените щати в Украйна и в света като “мръсни”.
Още по-натуралистични са неговите определения за политиката на САЩ. Той я нарича „арогантна, корумпирана, властна и презряна“, добавяйки, че „всичко, което прави Вашингтон, е разпространяване на хаос, преследване и потисничество“. Бол открито нарежда Турция до Русия и Китай, изобразени като жертви на Вашингтон.
Сякаш украинската криза отприщи за пореден път мисловните модели, неведнъж приложени в динамичните партньорско/конкуриращите се отношения между Турция и Русия в различни региони – Сирия, Либия, Нагорни Карабах.
Преди около година и половина президентът Макрон оприличи „Русия и Турция на двама състезатели на пинг понг. На масата те си правят забивки, но винаги се търсят да играят заедно, тъй като много добре се познават“.
Възприемайки се за попечител на общността на кримските татари, някои турски анализатори са на мнение, че едва ли не Анкара има правото /по традиция/ на своята част от влиянието в съседната украинска черноморска страна. Всичко това е обаче твърде схематично, тъй като конфликтната зона не е нито в Азия, нито в Африка, а в източната част на Европа.
На този фон:  Битка за влияние: Какво е Шанхайската организация за сътрудничество
Продължи да четеш

Специален анализ: Новите пътища на сирийците към Европа

Медийни източници на сирийската опозиция описват активизирането на желаещите от северната част…