Дипломатическата мисия на САЩ в Рияд публикува архивна снимка на принцовете Фейсал бен Абдулазиз и Халид бен Абдулазиз. По-късно те стават крале на саудитската държава. Двамата са на посещение в Съединените щати през 1943 г.
В Туитър акуанта на посолството фотографията е коментирана по следния начин:
„През 1943 г. принцовете Халид и Фейсал направиха посещение в Съединените американски щати, което проправи пътя за историческата среща, състояла се между крал Абдулазиз и президента Рузвелт през 1945 г. Тази среща, която постави началото на силно партньорство, обхваща десетилетия. #anniversary_77Quincy“
Вижда се, че този пост е посветен на 77-мата годишнина от историческия договор Куинси, сключен на 14 февруари 1945 г. между създателя на съвременната саудитска държава крал Абдулазиз ас Сауд и 32-ия президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт.
Срещата е историческа, тъй като се провежда на борда на американския самолетоносач Quincy, акустирал в Суцкия канал. Това става само две месеца преди кончината на Рузвелт /12 април 1945 г./
Срещата минава в приятелска обстановка, след размяна на подаръци. Според американския журналист Брус Ридел двамата са били впечатлени един от друг. Това е било първото пътуване на крал ас Сауд по море, както е и първата му „задгранична визита“.
Саудитският лидер е имал слаби познания в дипломацията и в международните контакти, тъй като е бил преди всичко военен, който създава кралството, подкрепен от салафитското духовество, последователи на доктрината Мохамед бен Абдел Уахаб.
Споразумението, за което официално беше за пръв път признато от президента Джордж Буш-син, гарантира сигурността на саудитския крал срещу даване на достъп на САЩ до използването на енергоресурсите на богатото на нефт саудитско кралство.
Според хроникьорите в разговорите е имало и разминавания. Става въпрос най-вече за бъдещата държава на евреите. Рузвелт е настоявал да бъде създадена такава, докато крал Абдулазиз е бил на мнение, че евреите може да направят такава в Бавария, Германия.
Американски анализатори акцентират върху прозорливостта на единствения американски държавен глава, избиран повече от два пъти /1933-1945/. Завръщайки се от Ялта, където се е срещнал с Чърчил и Сталин, Рузвелт е бил убеден, че саудитската държава ще бъде много полезна на САЩ в пост-военния период, заради огромните си нефтени запаси. Неговата интуиция не греши.
Наследникът му Роналд Рейгън намира цената на барела 85 долара, когато през 1980 г. поема поста държавен глава. През целия си втори мандат /1984-1988/ той държи цените на нефта около 25 долара барела, което срутва съветската икономика, базирана върху експорта на енергоресурсите. Тогава реално рухва Съветският съюз и т.нар. източен блок се разпада. /Хроникьори наскоро припомниха, че през 1984 г.
СССР рязко вдига цените на изнасяния за България нефт, което предизвиква и режим на тока в отделни квартали на столицата/. Всичко това се дължи на повишеното производство на саудитски нефт и предлагането му на световната борса.
Видно е, че публикацията на американската мисия се базира върху миналото, но визира и настоящето. Днес, наследникът на демократа Франклин, неговият съпартиец Джо Байдън не поддържа същите отношения с внука на крал Абдулазиз, който е, де факто, ръководител на държавата – най-големия износител на нефт в света.
Принцът-престолонаследник Мохамед бен Салман е лидер на създадения през 1960 г. картел на страните-износителки на нефт ОПЕК. По ирония на съдбата понастоящем цената на барела е сходна с тази, която Роналд Рейгън сваля до 25 долара, за да воюва със СССР. Байдън обвинява бен Салман за убийството на саудитския опозиционер Хашоги и за нарушаването на правата на човека в страната.
В тази светлина и в разрез с духа на споразумението Куинси от 1945 г. настоящият наследник на крал Абдулазиз отбелязва: „Моят телефон е отворен, човекът, който иска, може да ми се обади…..той го знае“, а настоящият наследник на президента Рузвелт отвръща: „Някои искат да им се обадя…, това няма да стане.“
С голяма доза вероятност това е една от причините за високите цени на горивата, която е инструмент в ръката на бен Салман за стимулирането на недоволството на избирателите на Байдън. През ноември има частични избори в САЩ, които вероятно ще премахнат тоталния контрол на демократите върху законодателния орган на САЩ, в полза на републиканците. Това няма да стане без съдействието на бен Салман и отказа на ОПЕК да увеличи производството на нефт.
Съвременните анализатори считат, че саудитските крале са традиционно по-близко до републиканците. Нещо повече, твърдението е, че последните са създали свое лоби в саудитското кралско семейство. През 1945 г. не е било така, но след 2001 г. /мандатите на Буш-син, Обама, Тръмп и Байдън/ политико-икономическите реалности навеждат на подобни изводи.
На този фон:  Байдън-Мохамед бен Салман: Tоягата, моркова и иранската сянка
Продължи да четеш