Коментарите на водещите турски медии, особено проправителствените, подсказват огромната изненада от мълниеносно развилите се събития в Казахстан. До скоро тази огромна по територията си и централно място в Централна Азия държава се водеше за една от най-стабилните в региона.

Повечето световни коментатори възприемат промените в държавата на Нурсултан Назърбаев като игра на пимпонг между трите велики сили Русия, САЩ и Китай. За съседна Турция обаче прочитът остава по-различен. Такова е мнението и на познавачът на съвременната турска политика – ливанския експерт Нуредин Мохамед.

Нека си припомним картата на тюркските народи, която преди месец и половина беше представена пред света едновременно от турския президент и неговия коалиционен партньор, лидера на Партията на националистическото действие Девлет Бахчели.

На тази карта влизаше целият Казахстан, но и….половината територия на Руската федерация. Тогава за пръв път Москва остро реагира. България не беше забравена. Южна България фигурираше на картата, но реакция от официална София нямаше.

Един от авторите в проправителствения вестник «Йени Шафак» Юсуф Каплан е ужасен от развитието на събитията в Казахстан. Като такива той описва разрушаването на статуите на Назърбаев. В същото време се пита какви са тези хора, които раздават бойно оръжие от коли без номера, както и стрелят по домовете на мирните жители.

Каплан, който е известен със своите симпатии към политическия ислям, се чуди дали става въпрос за опит за подтикване на хората към бунт, който да бъде достатъчна причина за последващ преврат и чужда намеса. В свои материал Каплан заявява, че протестите започват като гняв срещу повишаване на цените на горивата, но събитията така се извъртяха, че Русия създаде обстановка за директна намеса в Казахстан.

След това държавното ръководство се обърна към Москва и тя не закъсня да нахлуе. Повече от очевидно е, че въпросният проправителствен експерт в Анкара остава гневен на Русия и руснаците, които, според него, сега изглеждат като спасители на страната на фона на хаоса и анархията. Не е ясно откъде Каплан има информация или става въпрос за негови предположения, но той добавя интересни детайли преди руската интервенция в Казахстан.

На този фон:  Саудитският град на бъдещето за 500 милиарда долара

Според него Русия е имала четири условия пред казахската администрация, за да «помогне срещу опита за преврат». Чрез тях той се опитва да внуши, че подозренията му «за инверсен /от Русия-бел.авт./ преврат» са реални.

Въпросните условия са: 1. Признаването от Казахстан на анексирането на Крим. 2. Възстановяването на руския език като втори държавен език. През 2018 г. Нурсултан Назърбаев подписа декрет, с който с такъв статут е само казахският, а руският остава само официален.

Освен това започна процес към преминаване към латиница, /по подобие на Узбекистан и Тюркменистан/ който трябва да приключи през 2025 г. 3. Разрешаване на Русия да създаде нови военни бази в страната. Говори се, че Москва иска да превърне Байконур /засега взета под аренда до 2050 г./ в огромна военна база. 4. Предоставяне на автономия на руското малцинство. Вероятно Каплан е най-откровения сред турските коментатори.

Той директно заявява: „Русия играе своята игра в Централна Азия, за да попречи на Турция да обедини отново страните от турския свят“ и добавя: „Това е преврат срещу Турция“. Каплан обвинява Русия, че иска да провали проекта, наречен Организация на тюркските държави /ОТД/, а в същото време действа заедно със САЩ, които пък искали да „пробият Турция през Казахстан.“

Не е ясно защо той твърди, че президентът Токаев е трябвало да поиска помощ не от Москва, а от ОТД. В своя материал Каплан отбелязва, че след Студената война „тюрските държави са се отървали от съветския империализъм, но са останали под психологическа окупация на Русия“.

Вече цитираният нееднократно от Foreign Insider главен редактор на „Йени Шафак“ Ибрахим Карагюл отстоява мнението, че битката между Русия, САЩ и Китай, от една страна и Турция, от друга е за мястото и ролята на Централна Азия като регион. Според него петте бивши съветски републики са възприемани от първата група страни единствено като ресурсен център, източник на богатство.

В същото време Турция е планирала ОТД, за да ги превърне в част от „основен международен играч, чийто териториални измерения са от Адриатика до Китайската стена“. Така той щял да попадне в „средната зона /геополитически термин, който той развива в поредица от свои статии-бел.авт./, а не в периферията“.

На този фон:  Разширяването на НАТО: Турция - с един куршум два, три или повече зайци

Така, според Карагюл кризата в Казахстан не е вътрешнополитическа, а процес на противопоставяне на появата на нови световни фактори. В тази светлина той сравнява кризите около Украйна, Грузия и последователните вълни на арабската пролет с безкомпромисната война водена срещу Турция. Последната той нарича изгряващата „нова суперсила“. Във вестник „Хюриет“, който също подкрепя политиката на правителството на Ердоган, авторката Нилгюн Гюмюш прави сходни разсъждения.

Интересен акцент в нейните хипотези е твърдението, че зетят на Назърбаев – Тимур Колибаров, монополизирал търговията с нефтеното богатство на страната и натрупал състояние от 3 млрд. долара, бил пресякал интересите на компании като Шеврон и Ексон Мобил.

Тук тя търси и намира корените за западното недоволство от семейството на Назърбаев. Интересен геополитически ракурс на събитията в Казахстан дава анализаторът Гюнери Живаоглу от вестник „Милиет“. Той разглежда централноазиатската държава като поредния плащ д’арм на турско-руска колизия на територията на бившия Съветски съюз. Според него генезисът на колизията е сходен с тази в Украйна /имайки предвид непризнаването на анексирането на полуостров Крим и специалните отношения на кримските татари с Турция-бел.авт./ и Нагорно Карабах.

Той възприема Казахстан като пивотираща държава, също можеща да бъде възприемана като поделена между Русия и Турция. Паралелно с членството си в Организацията Колективен договор за отбрана /ОКДС, проруска/, тази централноазиатска държава става един от създателите на ОТД. Нещо повече, през 2006 г. самият Нурсултан Назърбаев е инициаторът на идеята за формирането на Световния тюркски съюз, който е предшественика на ОТД.

Живаоглу припомня, че през 2021 г. Казахстан е купил турски дронове, подписал е споразумения за военно сътрудничество с Италия и със САЩ. Според експерта на „Милиет“ вероятно Москва се е подразнила много от активността на наследника на Назърбаев Касъм-Жомарт Токаев в рамките на ОТД. През март 2021 г. последният заявява: „Нашата цел е да превърнел тюркския свят в едно от най-важните икономически и културни общества в началото на ХХI-ви век.

Нещо повече, според Живаоглу, мнозинството казахски политици били на мнение, че ОТД като икономически съюз постепенно ще се превърне в политически, а от там и във военен. В него логично Турция ще има водещо място. Според статистиката за 2021 г. на потока на турски инвестиции в чужбина, Централна Азия / в конкуренция с Близкия Изток, Африка и Балканите/ заема първо място, а водещо място в него е Казахстан.

На този фон:  Какво иска Турция от Вашингтон, за да вдигне ветото над Финландия и Швеция

Особено активни са турските строителни фирми. Интересна е прогнозата на въпросния експерт за бъдещето на Казахстан. Според него след изтеглянето на САЩ от Афганистан, тази централноазиатска държава е вече силно „задушена“ в прегръдката на Русия. Последната е ревностна заради процеса на силния процес на дерусификация на страната.

През 90-те години на ХХ век руснаците са мнозинство в нея, докато сега те са едва 20%. Икономическият аспект на руския отпор на засилващото се турско влияние ще играе Китай, с неговите почти 34 млрд. долара инвестиции. Големият въпрос е дали ОДКС ще успее да наложи своя модел на сигурност в постсъветската република или набралата инерцията на придвижване към турската орбита /култура, икономика плюс политика/ ще продължи.

Ако първият се наложи и Русия не е убедена в лоялността на настоящото казахско ръководство за сметка на Турция, САЩ и НАТО, то Токаев ще си отиде. На негово място ще дойде друг президент с много по-ясно изразена прорурска ориентация. Времето ще покаже дали събитията в Казахстан са поредното сътресение в постсъветското пространство, в което Москва все по-трудно налага своята воля.

Едно е безспорно, че един от нейните най-големи конкуренти/партньори ще бъде Анкара. Наследството на двете бивши империи и амбициите на техните правоприемници-настоящи държави станаха причина за кръстосването на техните шпаги в няколко кризисни района по света.

Списъкът става все по-дълъг. Дали спорът им в Казахстан ще се превърне в позиционна война/замразен конфликт, както стана на редица места или ще ескалира до фактическата елиминация на единия от двамата играча зависи от комбинация от вътрешнополитически фактори, но и от динамиката на системата на международните отношения.

Продължи да четеш