Анкара декларира посещение на турския президент Ердоган в Саудитска Арабия през февруари. Официалната причина е извършване на „поклонение“. Вероятно става въпрос за извършването на поклонението ал умра, което всеки мюсюлманин може да извърши по всяко време на годината.

За разлика от ал хадж, която е задължителна и се извършва през месец дул хиджа, то ал умра е силно препоръчителна. В този случай саудитските власти не могат да откажат достъп до Светите места в Мека.

Интересното в случая е препечатването на новината от турските медии в саудитските, но без официално потвърждение от властите в Рияд. Вероятно това няма и да се случи, тъй като Ердоган ще бъде възприет като обикновен поклонник, който е логично да се срещне с политическите ръководители на страната-домакин.

Срещата ще е знак на уважение на високия ранг на поклонника. Неутрални наблюдатели иронизират Ердоган. Те припомнят отказа на Мохамед бен Салман да се срещне с него в Доха, Катар, където през декември 2021 г. бяха едновременно и двамата на официално посещение.

Саудитските социални медии тогава предположиха, че скоро Ердоган ще дойде „смален“ в Рияд. Така и се получи, на фона на рухналата турска лира и сриващата се икономика. Всъщност враждата Ердоган – бен Салман датира от 2018 г. Тя избухна с умъртвяването на саудитския опозиционер Джамал Хашоги в консулството на кралството в Истанбул.

Според анализатори тогава турският президент си е повярвал, че може да изхвърли бен Салман от политиката, а Турция да се настани в нейната зона на влияние в региона. Антитурски настроените анализатори в Персийския залив твърдят, че турският лидер вече се е убедил, че проектът „Мюсюлмански братя“, който той е желаел да промоцира в региона, се е провалил.

На този фон:  Ердоган се опита да скъса окървавената риза на Осман, но дали успя?

Скандалите и разцепленията между клоновете на ислямисткото движение в Истанбул и Лондон го доказват. Тезата на саудитските коментатори е, че сега вече Ердоган идва с мир, желаейки да „скъсат ризата на Хашоги“. Прави се аналогия с гражданската война по време на управлението на третия Праведен халиф Осман бен Афан /644-656/, който е бил убит от заговорници. Олицетворение на престъплението е била окървавената риза на владетеля.

В исляма последната е символ на бунт и коварен заговор, с цел свалянето на законния владетел. В случая с враждата между Ердоган и бен Салман нещата стоят далеч по –прозаично. Запознати припомнят, че преди три години саудитският престолонаследник изпроводи един от своите роднини, емира на Мека Халид ал Фейсал при Ердоган с идеята да купи неговото мълчание по случая с Хашоги с финансови облаги.

Това не се случи. Ердоган стигна до ООН и поиска от международната организация да разследва случая Хашоги. Според анализатори сега ролите са се сменили. Ердоган идва за онези облаги, които очевидно е пропуснал преди три години, преценявайки че случаят Хашоги няма шанс да свали саудитския силен човек.

Практически местата на двамата най-силни в сунитския свят политици са се сменили. Някои шегобийци дори твърдят, че ако навремето емирът на Мека Халид ал Фейсал е отишъл на поклонение в Анкара, сега „султанът“ на Анкара е дошъл на поклонение при него, в Мека. Запознати припомнят, че само кацането на самолета на принца-престолонаследник на ОАЕ Мохамед бен Зайед през ноември 2021 г. на летище Анкара подобри състоянието на турската лира със 7%. Обещанията за инвестиции от 10 млрд. долара качиха турската национална валута с още няколко пункта.

На този фон:  Каква е целта на посещението на Путин в Иран?

Вероятно търсения от Ердоган ефект от посещението си Саудитска Арабия е същият. На фона на тези сложни дипломатически игри, на 4 януари 2022 г. наблюдатели отбелязват втората визита на саудитския външен министър Халед бен Фурхан в Атина през последната една година.

На общата пресконференция домакинът, неговият колега Никос Дендиас отново нападна Турция и осъди „провокациите на Турция в Средиземно и Егейско море, нарушавайки международното право“. Интересно е сравнението на реакцията на турското МВнР на въпросните изявления с тези, които турската страна направи след посещението на Кириакос Мицотакис в София в края на 2021 г. Силно негативният дух остава същият.

Отново се критикува тактиката на Атина „за бягане от двустранен диалог за разрешаването на проблемите, а се търси благоволението на трета страна /внушението е за ролята на САЩ – бел. авт./ за постигането на търсената цел“. Прави впечатление формулировката за създаването на „антитурския“ съюз. Ако след посещението на Мицотакис в София, говорител на официална Анкара по случая беше военният министър Халуси Акар.

Последният характеризира въпросното формирование като „съюз вътре в НАТО“, очевидно визирайки България. Сега реакцията на съвместната пресконференция в гръцкото МВнР е споделена от говорителя на турското външнополитическо ведомство Танджу Билгич. Този субект е определен като „изкуствен съюз“, премахвайки военния нюанс на антитурския блок.

На този фон:  Какво иска Турция от Вашингтон, за да вдигне ветото над Финландия и Швеция

Ако коректно разчитаме посланието, то Анкара гледа на България през призмата на НАТО, а на Саудитска Арабия – през призмата на икономиката. Видната е сложната геополитическа ситуация, в която е преплетен гръцко-турският антагонизъм.

Той има своята несравнима с други подобни конфликти специфика, превръщайки се във все по-значимо предизвикателство за международноправни субекти, намиращи се в непосредствена близост до тях или пък за такива, разположени на достатъчно отдалечено разстояние от техните национални територии.

Продължи да четеш

Защо Турция възрази на речта на Зеленски пред гръцкия парламент

Споменаването и възхвалата на украинския президент Владимир Зеленски на гръцката организация “Филики…