The Foreign Insider Special Report
Американският президент Джо Байдън подписа закона за делегиране на националната отбрана /военния бюджет/ за 2022 г. Той е в размер на 768,2 млрд. долара и е повишение с 5% от този от предходната година. В същото време е с 2% повече или с 25 млрд. долара повече от първоначално заложения през май т.г. от администрацията.
Прави впечатление, че той минава почти с единодушие, подкрепен от законодателите от двете партии. В Сената той получи 89 гласа „за“ и едва 10 „не“.
Наблюдатели отбелязват, че независимо от оттеглянето от Афганистан и Ирак /там остават 2 500 военни/ това е вторият по разходи на Пентагона в историята на ведомството.
Единствено този през 2011 г. /заради високата инфлация и пика на размерите на контингентите в Ирак и Афганистан/ е бил по-голям. Според експерта Джонатан Гайер от сайта Vox след приключването на Студената война обикновено американските президенти са се опитали за намалят военните разходи.
Клинтън се опитва да го направи с около 8%, а Буш-баща с 9%. Те се опитват да реинвестират тези пари в т.нар. „дивидент на мира“. Това обаче приключи в края на 90-те години на 20-ти век. Джо Байдън спомена въпросния термин, т.е. „дивидент на мира“ по време на ужасяващите картини, идващи от хаотичното оттегляне на американската армия от Афганистан.
Тогава настоящият президент се постара да натрупа политически дивиденти, отбелязвайки пред медиите: „Американският народ трябва да чуе това….300 млн. долара на ден в продължение на две десетилетия.“ Очевидно обаче не се получи, тъй като тогава рейтингът на Байдън спадна до рекордните 42% одобрение.
Още през май 2021 г. сенаторката-демократка от Калифорния Барбара Лий, заедно с още 22 нейни колеги призова Байдън да пренасочи тези приблизително 50 млрд., които ще се освободят от изтеглянето от Афганистан, към други сектори.
Новият военен бюджет обаче показва, че това не се случва. Докато американските политици виждат водещата роля на армията във външната политика на САЩ, съкращения във военния бюджет е малко вероятно да се случат.
Законодателите във Вашингтон непрекъснато говорят за „състезание на Великите сили“, но най-вече за „стратегическа конкуренция“ с Китай. В тази светлина Конгресът добави 2 млрд. долара към „Тихоокенската инициатива за възпиране“ за противопоставяне на Китай.
Това оформи сумата общо от 7,1 млрд. долара в това перо. Освен това Байдън е загрижен за технологичния напредък на Китай и добави 5,7 млрд. долара за научна и развойна дейност на военните. Това оформи общо сумата от 117,7 млрд. долара в това перо.
Уилям Хартунг от Центъра за международна политика отбелязва, че големите печеливши са подизпълнителите, повече от които са извън системата на Пентагона. Според изследователската служба на военното ведомство на САЩ има 464 500 подизпълнители на пълен работен ден, работещи към Пенгатона. Те вършат всичко… от офис техника, разузнаване, охранителна дейност и други.
Много от критиците на военния бюджет, предимно от граждански организации, считат, че огромна част от парите отиват за инвестиции в чужбина.
Техните обвинения са, че се създават работни места там, а не на територията на САЩ. В изследване на авторски колектив от института „Куинси за отговорно управление на държавата“ се отбелязва, че САЩ поддържат 750 военни бази и съоръжения на територията на 80 държави.
В отделна разработка те определят разликата между база и военно съоръжение. Те са три пъти повече от американските дипломатически мисии по света, които са 276. Интересни са констатациите на тези американски изследователи, а именно:
– Въпреки че броят им се е увеличил приблизително наполовина, отколкото в края на Студената война, американските бази и съоръжения са се разпространили в два пъти повече страни (от 40 до 80) за същото време, с големи концентрации на военни съоръжения в Близкия изток, Източна Азия и части от Европа и Африка.
– САЩ имат поне три пъти повече отвъдморски бази и съоръжения, отколкото всички други страни взети заедно.
– Поддръжката на базите и съоръженията на САЩ в чужбина струват на данъкоплатците приблизително 55 милиарда долара годишно.
– Изграждането на нова военна инфраструктура в чужбина струва на данъкоплатците най-малко 70 млрд. долара от 2000 г. насам, а може да достигне и над 100 млрд. долара.
– Базите и съоръженията в чужбина са помогнали на САЩ да започнат бойни операции в най-малко 25 държави от 2001 г. насам.
– Американските бази и съоръжения се намират в най-малко 38 недемократични страни.
Интересна е класификацията на това НПО за тълкуването на понятието „недемократични“ страни. Очевидно е, че има разминаване с това, влагано от държавната администрация. Така например страните от Източна Европа, в това число и България, са определени като flawed democracy, погрешна демокрация.
Те се отличават от страни като Германия, Ирландия и Австралия, които са определени като пълна демокрация или пък Турция – хибриден режим.
Противоречието е отчетливо и в определението на Ирак, който според Форума за демокрация, иницииран от Джо Байдън и виртуално проведен от Белия дом на 8-9 декември т.г. въпросната арабска страна е демокрация, а според споменатото НПО – авторитарен режим.
От българска страна във форума участва президентът Румен Радев, тъй като държавата ни бе определена като пълна, а не като погрешна демокрация.
Според изследване, направено от експерта Дейвид Вейн от въпросния институт, на базата на публични данни изнесени от Пенгатона /към достоверността на някои той изразява резерви/, в България има четири военни съоръжения.
Според него прогнозният личен състав /вероятно, не само американски/ е 2 500 души. За подобрението на инсталациите са инвестирани 80,2 млн. долара. Сред другата специфична информация се казва, че срещу тях не е имало протести, както и че въпросните съоръжения нямат вредни влияния върху местната околна среда.
В бюджета е заложено увеличение на заплатите на военнослужещите с 2,7% и на наемите за жилища с 5,1%. Паралелно с това са отделени средства за модернизиране на ВВС и ВМС.
За подкрепа на инициативата „Европейската отбранителна система“ са заложени 4 млрд., за Украйна са отделени 300 млн. долара помощ /с 50 млн. долара повече от първоначално поисканите/, а за Балтийските републики – 150 млн. долара.
Със задоволство руските средства за масово осведомяване отбелязват, че Джо Байдън е подписал закона, без да са споменати санкции срещу „Северен поток 2“. Когато проектозаконът е пристигнал в Конгреса е имало текст, който е задължавал държавната администрация да дава отчет за строителството на газопровода.
В Сената въпросната клауза вече не е съществувала. Все пак двете камари на американския законодателен орган излизат със съвместна декларация, осъждаща Северен поток-2 като „инструмент на руската геополитика с цел натиск върху европейските съюзници и партньори.“
Военният бюджет на САЩ винаги е бил най-отчетливия материален израз на планираната външна политика на Белия дом за следващата година. Очертаните разходи и регионални акценти показват, че Вашингтон е приоритизирал своите опоненти.
Основен конкурент е Китай, логично отчитайки огромните материални възможности /17,2 трилиона долара БВП/ и технологичен потенциал, използван за военни и граждански цели. Най-голямата част от средствата са насочени именно за неговото противопоставяне. Русия, остава опонент, но очевидно заема второ място.
Причината е относително по-скромните материални възможности /около 1,7 трилиона долара БВП/. Средствата, заделени за отбраната на Европа са в пъти по-малко, отколкото тези, насочени към Тихоокеанския регион.
Това е следствие от анонсирания през 2014 г. от тогавашния президент Барак Обама, приоритет за пренасочването на външнополитическото внимание и респективно на американската доктрина за национална сигурност към предизвикателствата, идващи от Китай. Посочената в онзи момент причина бе, че БВП на страните от Тихия океан е почти двата пъти по-голям от този на европейските страни.
Още тогава, американски експерти по сигурността заявиха, че през 2030 г. САЩ предвиждат присъединяването на Австралия към НАТО. Не е ясно дали това ще стане, но създаването през 2021 г. на блока с ясно изразен военен профил AUKUS /САЩ, Великобритания и Австралия/, както и активизирането на QUAD /Австралия, Индия, Япония и САЩ/, са дейности подплатени с огромни финансови средства.
Тези действия, отчетени от говорителката на Белия дом Джен Псаки като постижения на американската външна политика през отминаващата 2021 г. доказват трайно намиране на друг фокус /освен европейския/ в погледа на новата администрация на САЩ.
Подобни цифрови измерения на новия бюджет на Пентогана подсказват трудни преговори за Украйна. Те обаче очевидно имат по-голям голям шанс да изработят компромиса между исканите от Москва „гаранции за сигурността“ и търсеното от европейските съюзници „спокойствие от руската заплаха“, отколкото да преодолеят напрежението между американските съюзници в Тихия океан /Япония, Южна Корея и Австралия/ и Китай.
Всъщност първото от отчетените външнополитически постижения на Джо Байдън за 2021 г. е „възстановяването на американското лидерство в международните институции, които се борят срещу пандемията, за световното икономическо възстановяване и срещу климатичните промени“. Едва на второ място идва актът на „възстановените съюзи, в това число и с европейските съюзници“.
