По-малко от седмица след експресното посещение на гръцкия премиер Мицотакис в София се появиха официални и експертни коментари в съседната и за двете страни Турция.

Съвсем нормално изявленията на Мицотакис на пресконференцията в българския Министерски съвет, рамо до рамо с неговия колега Кирил Петков, че „Турция трябва да прекрати провокативните си действия в Средиземно и Егейско море, ако иска да бъдат нормализирани отношенията между двете страни“, е да станат обект на коментар.

Миналият петък взе отношение турският министър на отбраната Халуци Акар. Съвсем нормално неговият коментар да е разположен в общия контекст на обтегнатите гръцко-турски отношения.

Съвсем тактично той не споменава нито България, нито посещението на гръцкия премиер в София. Все пак то се усеща в изказването, а именно: „Те /гърците-бел. авт./ се опитват да спечелят превъзходство над Турция, въоръжавайки се и насърчавайки провокацията на някои държави. Това е напразно усилие. Освен това те се опитват да направят нещо с нови съюзи, въпреки че са съюзници в НАТО. Казваме, че всичко е изкуствено.”

Акар добавя също така: „Каквото и да правят /гърците-бел. авт./, Турция и нейните въоръжени сили са решителни и способни да защитават правата и интересите на турската нация и всеки трябва да е наясно с това.“

Много по-детайлни в анализите си са авторите Бурханедин Дуран във вестник „Сабах“ и Генери Чеваоглу във вестник „Милиет“. Двамата извеждат различни акценти в историческата надпревара на гръцко-турската надпревара във въоръжаването.

Първият експерт акцентира върху факта, че в сравнение с 2020 г. военният бюджет на Гърция през 2021 г. се е увеличил 5 пъти /2,5 млрд. евро/, а през 2022 г. стойността на военното перо в националния бюджет ще е 7 пъти по-голяма. Дуран цитира WSJ, според който „Гърция е ново светло петно“ за САЩ.

Според турския автор „САЩ виждат в Гърция основен стожер на стабилността в Средиземно море“, което се доказва с подкрепата на продажба на оръжия на Атина от американските законодатели и от двете партии.

Турският експерт акцентира върху факта, че по време на управлението на премиера Мицотакис, Гърция е предприела политика на много тясна ориентация към САЩ, за сметка на Русия и Китай.

Водеща роля за защита на американските интереси на Балканите и Средиземно море играе военната база в Александропулис. В този контекст турският експерт споменава увеличаването на значението на втечнения газ и изграждането на терминал, както и интерконектора за преноса на газа.

Дуран счита, че Гърция за пръв път прилага нов подход в гръцко-турските отношения. Според него това е станало чрез използването от Мицотакис на фразата за „прекратяването на провокативните действия на Турция, ако Анкара иска да се нормализират двустранните отношения.“

Турският анализатор отбелязва, че подобна теза не е нова като цяло, тъй като е използвана от външния министър Дендиас. Новото е, че не я произнася на територията на Гърция, а в съседна държава и в присъствието на нейния министър-председател.

Вторият автор, Гинери Чеваоглу, се опитва да изведе тезата на министър Акар, че са напразни усилията на Атина да застигне Анкара по въоръжаване, което да бъде равностойно на турското. Той прави задълбочен анализ на военното сътрудничество на Гърция със САЩ, Франция и Германия, чрез които тя иска да навакса изоставането.

С ирония той отбелязва, че „преди няколко години гръцката брегова охрана не можеше да подкара лодките си, тъй като нямаше пари за гориво.“ Чеваоглу цитира д-р Георос Филис, че „Гърция е закъсняла с догонването на Турция във въоръжаването. Това е трябвало да стане още преди 10 години.“

Според турския автор „разперването“ на турските въоръжени сили в различни региони по света, както и успешната продажба на известните турски дронове на държави като Азербайджан, Украйна и Полша са доказателство, че Турция е далеч напред в състезанието с Гърция.

Той е на мнение, че същото важи и в сферата на ВМС. Случаят с турския сондажен кораб Orus Reis в Източното Средиземноморие бил още едно доказателство в това отношение. Видно е, че в Анкара считат активността на гръцкия премиер като ненужно „позиране“ с идеята Гърция да получи надмощие над Турция.

Обръщайки се, на първо място, към конструкторите на гръцката външна политика, но на второ място и към трети страни, Бурханедин Дуран завършва своята статия по следния начин. „Тези, които коментират в западните медии, че Гърция се е превърнала в “алтернатива” на Турция, не могат правилно да преценят нито балансите на променящия се свят, нито дългосрочната нужда на двете съседки един от друг.

Турция ще продължи да играе важна регионална и глобална роля в света, където конкуренцията на Великите сили се засилва. За Атина /а и не само тя – бел. авт./ би било полезно да се вслуша в приятелските предупреждения от Анкара.“