През последната седмица в ислямските и християнски богословски среди в Египет активно се дискутират две събития. Първото е тема от богословската теория, а второто – политико-административен акт, свързан, в най-общ смисъл, с нея.

от проф. д.н. Владимир Чуков

Става въпрос за появата на темата за т.нар. „авраамическа регигия“. Подадени въпросните темите от безпорния авторитет на шейха на “ал Азхар” имам Ахмед ат Тайеб, най-значимия сунитски богословски център в света и от сирийския президент Башар Асад, те бяха подети от различни интелектуални среди в целия ислямски свят.

Държавният глава премахна безпрецедентно поста на Главен мюфтия на Сирийската арабска република. Последният беше заместен с колективен орган, наречен „Правен научен съвет“.

Запознати твърдят, че причината е силната десунитизация на страната, вследствие на напусналите почти пет милиона сирийци след гражданската война, започнала през 2011 г.

Дебатът за „аврамическата религия“ в ислямското богословие не е нов. Той е факт, въпреки че няма открито самообявили се представители, специфична теоретична литература или характерни богословски трактати на въпросната нова религиозна доктрина.

В анализ на арабската редакция на BBC се отстоява тезата, че „горивото на дебата е било доставено от едно разсъждение на авторитетния иракски шиитски клирик Мактада ас Садър.“ Това е станало на 3 март 2021 г. чрез постинг в туитър. В него той използва този термин, отъждествявайки го с „небесни религии“.

Ас Садър обяснява, че няма противоречие между религията на Аллах, исляма и единството на религиите. Това е в унисон със знамението „Няма друг Господ, освен Аллах“ и особено след тълкуването на кораническите аи, отнасящи се до ахл ал китаб, последователите на писанието, т.е. християните и юдеите.

Ако трябва да сме по-прецизни, ас Садър отъждествява авраамизма с единобожието, което се възприема от всички небесни религия. Поради тази причина неговият поглед към тази материя има по-скоро положителна конотация.

Обясненията на иракския богослов за новата религиозна доктрина са лишени от политически контекст. Въпреки че Моктада ас Садър се доказа като водещ политик в своята родина и като човек със силен политически инстинкт, в конкретния случай той не допуска смесването на религията с политика.

Вероятно това се дължи на факта, че дебатът за авраамизма в ислямското богословие е все още в началото. Друг възможен фактор е позитивното лично предразположение на младия иракски клирик спрямо тридневната визита на папа Франциск в Ирак, която се проведе в началото на месец март 2021 г.

Терминът „авраамическа религия“ придоби легитимност в публично огласения ислямско богословски дебат, след като той беше използван в изказването на шейха на ал Азхар.

То бе произнесено по повод 10-годишнината на създаването на „Бейт ал айла ал мъсрия“, Къщата на египетското семейство /КЕС/. Става въпрос за скрепяване с указ на Министерски съвет от 2011 г. „толерантността и съвместното съществуване между различните конфесии в Египет“.

Идеята е на шейх Ахмед ат Тайеб, изказана при посещението му през януари 2011 г. в седалището на Коптската православна църква и срещата му с тогавашния коптски папа Шенуда Трети.

Поводът е поднасяне на съболезнования, причина за които е поредното насилие над египетски православни християни в страната. С течение на времето КЕС се институционализира.

Структурата се оглавява от лидерите на двете най-големи религиозни общности, а именно шейхът на ал Азхар и папата на Египетската православна църква. Основното седалище обаче е в ал Азхар.

Университетът Ал-Азхар , арабски Джаминат ал-Азхар, е главен център на Ислямско и арабско обучение в света, съсредоточено върху джамията с това име в средновековния квартал Кайро, Египет.

Създаде се Консултативен съвет от официални лица и експерти, които представляват всички религиозни общности, които живеят на територията на Египет. Създадена е гъвкава система на комуникации и взаимодействия с всички министерства и други държавни структури, които имат отношение към темата.

Нещо повече, КИС организира провеждането на дискусии, кръгли маси и други форми на междуконфесионално комуникиране във всички египетски провинции, на които се събират препоръки за ползотворна работа на ислямско-християнската структура.

Акцент в работата е опознаването на „другия“, противопоставянето на екстремистките мисловни тенденции, преодоляването на езика на омразата, полагането на основата на съвместно съществуване мужду отделните религиозни общности, внушавайки и утвърждавайки идеала на общата египетска държава.

Основен фокус е работата с младото поколение, което в Египет е силно изкушено от идеите на екстремистки религиозни формации. Формирането на КЕС е част от усилията на официалната власт да се противопостави превантивно на религиозноидеологическата ерозия на обществото, което е родина на най-влиятелните ислямски терористични организации като Мюсюлмански братя, ал Гамаа ал исламия, Ислямски джихад и други.

Ако в най-опасните радикални ислямистки формации, създали световни мрежи като Ал Кайда и ИДИЛ саудитите са най-авторитетните мюфтии-проповедници, то египтияните са водещите идеолози и полеви командири.

Във встъпителната си реч на петдневната конференция, произнесена на 12 ноември 2021 г. шейх Ахмед Тайеб изрази своя силен негативизъм към т.нар. „нова, авраамическа религия“.

В присъщия си силно контекстуален стил той определя какво разбира под този термин. Според него това е вид „призив за глобализация в религията“, „призив за глобална етика“ и дори прави аналогия с термина, популяризиран от амуриканския политолог Франсис Фукуяма „края на историята“.

Висшият ислямски богослов отстоява тезата, че въпросната авраамическа религия е всъщност „призив за края на историята“, но минавайки през религията като универсална потребност на човека. Според него това става с благовидната покана към „човешкото сплотяване, обединение и елиминирането на причините за конфликтите и борбите в света.“

На базата на тези разсъждения влиятелният ислямски богослов е на мнение, че по този начин авраамическата религия „конфискува най-ценното притежание на човечеството, а именно „свободата на вярата…. и свободата на избора“.

Той добавя, че авраамическата религия е „проповед, която е оцветена с химери, без да разбира правилно фактите и естеството на нещата.“ Ние, добавя той, до този мемент дори да не виждаме „този нов авраамически плод“, не можем да различим спецификата и отделните му ингредиенти.

В същото време, шейхът на ал Азхар продължава, че „изхождайки от нашата вяра в небесното послание ния вярваме, че събирането на един Творец на една религия е невъзможно в случая, тъй като Бог е създал хората коренно различни в техните цветове, вярвания интелект и езици.

“Накрая той заключава, че „едно е да уважаваш религията на другия, съвсем друго е да вярваш в нея.“ Встъплението на имам Ахмед ат Тайеб има невероятен озвук в ислямския богословски свят. Така например сред първите реагирали е проповедникът Абдулла Рушди.

Той е категоричен, че „словото на шейха на ал Азхар направо убива авраамизма още в зародиш.“ Сходно мнение изказва и представител на коптската църква. Става въпрос за протойерей Бенямин ал Махраки от Семинарията ал Анба Руис.

Според египетския източноправославен свещеник „авраамизмът е политизиран призив в лъжлива обвивка и манипулация на религията“. Ал Махраки отстоява, че никоя религия не би приела да бъде смесена с останалите, най-вече християнството и ислямът.

Коптът достига до извода, че ако това стане би означавало, завръщането на тези две небесни религии към корените на юдаизма. Според християнския свещеник, ако се разсъждава логично, това неминуемо ще предизвика разцепление в обществото и ще избухне неконтролируемо насилие.

Паралелно с това обаче представители на египетските религиозни общности защитават инициативата на папа Франциск за подписването с шейха на ал Азхар Ахмед ат Тайеб на документа „Човешко братство“.

Той стана факт при посещението в началото на 2019 г. на Светия отец в Обединените арабски емирства. Египетските богослови считат, че тогава се е поставило началото на „Къщата на авраамическото семейство“.

Терминът е взаимстван от практиката на египетските религиозни култове. Това обаче не означавало сливане и обезличаване на отделните компоненти на небесната религия, а по-скоро заявка за съвместно съществуване, толерантност и отказ от насилие.

Според утвърдените планове за продължаване на инициативата от ОАЕ се предвижда по-нататъшно материализиране на идеята на „Къщата на авраамическото семейство“.

През 2022 г. трябва да бъде открит комплекс, включващ джамия, черква и синагога. Те трябва имат общ покрив или поне да символизира подобно нещо. Въпросният религиозен комплекс трябва да олицетворява създаването на общност, която активно да комуникира по между си, да тече диалог и обмен на идеи между отделните религиозни групи.

Най-активният и организиран отпор на тезите на авраамическата религия дават интелектуалните кръгове, свързани с Мюсюлманските братя. Това става още на първата международна конференция по темата „Авраамизъм“, проведен на 21 февруари 2021 г.

Те е огранизирана от Международния съюз на мюсюлманските учени , Лигата на мюсюлманските учени и Лигата на арабския Магреб като в нея участват представители на деветнадесет държави.

След силно критичния тон на изказващите се улеми към зараждащата се „авраамическа религия“ форумът излиза с декларация, в която се синтезират основните аргументи на политическия ислям против „новата авраамическа религия“, търсеща място на ислямския богословски терен.

Интересното в случая е, че се търсят контрааргументи в Свещения Коран, с цел твърденията да звучат по-убедително за обикновените мюсюлмани.


Цялата научна статия на проф. Владимир Чуков ще бъде публикувана в научно издание в близко бъдеще. 

Продължи да четеш

По български модел: Ердоган се среща с лидерите на иракските сунити дни преди изборите

Турското президентство разпространява снимки на срещите на Реджеп Ердоган с двамата лидери…