Световните агенции отбелязват първото посещение на членове на Европейския парламент в Тайван. Делегацията е ръководена от попадналия в черния списък на Китай за посещения френски евродепутат Рафаел Глюксман.
Последният е най-активният член на Европарламента по отношение на защита на уйгурското малцинство в Китай. Той е автор на множество декларации на тази ЕС институция, осъждащи Пекин.
В някои от тях активност регистрира и българската евродепутатка Елена Йончева, споделяща заедно с него идеите на Прогресивния алианс на социалистите и демократите.
Делегацията е излъчена от специално формираната Комисия за външна намеса във всички демократични процеси в ЕС, в това число и за дезинформацията. Интересен е съставът на участниците. Той е формиран от страни-членки на ЕС, с които Тайван поддържа единствено неофициални отношения.
Става въпрос за Гърция, Италия, Литва, Латвия, Чехия и Австрия. Виден е националният политически филтър, съществуващ по отношение на Тайван на ниво страни-членки на ЕС. Като цяло, в Европа 23 страни имат неофициални връзки, а останалите 19 – никакви, с Република Китай.
Всяка държава интерпретира различно решение 2578 на ОС на ООН от 1971 г., съгласно която Тайван е изключена от ООН и Китайската народна република е призната за легитимен представител на китайския народ.
България попада във втората група. Вероятно затова в делегацията в Тайпе няма български представител. Освен участие в кръгли маси по теми, свързани с демокрацията и дезинформацията, евродепутатите трябва да сондират мнение за разширяването на връзките ЕС-Тайван.
През октомври беше гласувана резолюция за поощряване на двустранен инвестиционен план между Европейската комисия и Тайпе, както и преименуване на представителството на ЕС в тази държава.
Видно е, че подобно посещение е част от затягането на обръча около Китай. Независимо от факта, че САЩ нямат официални дипломатически отношения с Тайван /такива имат единствено 14 държави членки на ООН и Светия престол/, през последните месеци е повече от видима американската подкрепа за островната държава.
Ако до няколко години тайванската тема съвсем срамежливо фигурираше в американската външнополитическа тематика, сега преди месеци Държавният секретар Антони Блинкен официално декларира, че САЩ твърдо се ангажират с независимостта на Тайван.
Вероятно официалната декларация и активизирането от Си Дзинпин на политика на „скорошно създаването на единен Китай“, динамизира американо-тайванското военно сътрудничество.
В наскорошно изказване на тайванската президентка Цай официално се признава, че от ноември 2020 г. на територията на острова има американски военнослужащи.
С нейното избиране през 2016 г. напрежението между двете държави рязко нарасна след категоричната й позиция, че Тайван е суверенна държава, а не част от континентален Китай. В търсенето на съюзници в рязко ескалиралата проблемна ситуация САЩ формираха нова, тристранната организация AUKUS, а именно САЩ, Обединеното кралство и Австралия.
Китай е “много недоволен” от посещението на делегация на Европейския парламент в Тайван, заяви днес говорител на китайското министерство на външните работи, цитиран от ДПА.
Той призова ЕП да “се придържа” към задълженията си във връзка с т. нар. “политика на единен Китай“.
“Поискахме от ЕС да поправи тези грешки и да не изпраща грешните сигнали на сепаратистките сили, застъпващи се за независимостта на Тайван”, каза цитираният говорител на китайското външно министерство.
Анализатори извеждат на преден план материализирането на новата политика на Вашингтон за селекционирането и активизирането на точните партньори, с цел реализация на конкретна външнополитическа цел.
В това отношение „глобалистът“ Байдън се отличава категорично от „националиста“ Тръмп, който прилагаше във външната политика принципа America First с видимо неуспешни крайни резултати.
Чрез съставянето на такива регионални коалиции по конкретен повод и отнасяща се към дадена държава, анализатори могат да си направят изводите на американския поглед към дадената проблемна ситуация и най-вече да се види моментната снимка на политиката на Държавния департамент.
В зависимост от степента на желания натиск, Вашингтон събира съюзници, чрез които да се постигне крайната цел. В много голяма степен подходът може да бъде определен като прилагане на „твърда“ или „мека“ диференциация.
В случая с Китай натискът е от първия вид, тъй като става въпрос за Велика сила, съперничеща на самите САЩ. Място за компромиси няма. Много по-често обаче са случаите, при които на обекта на натиск се предлага резервен играч.
Последният е съюзник на САЩ, на който те поверяват ролята на отдушник или пост-кризисна пътека за помирение. Чрез него отношенията с коалицията бързо се възстановяват, минимизирайки афекта на визирания обект.
Пълнежът на коалицията от съюзници е формиран от ресорни външнополитически субекти, които създават впечатление за огромна множественост.
Така например в казуси, свързани с нарушаването на правата на човека скандинавските страни са чудесни играчи. Три тематично-регионални коалиции, формирани от Вашингтон през последните две седмици извеждат на преден план въпросните принципи за селекция на съюзниците.
На първо място, създаването на група за натиск върху Ердоган във връзка със случая Осман Кавала. В Турция коалицията, създадена от САЩ включва Германия, Канада, Дания, Финландия, Франция, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия и Швеция. Прави впечатление отсъствието на Обединеното кралство, на което е даден статут на субект с най-привилигировани отношения с Анкара.
Очевидно, чудесните политически и връзки на сигурност между Великобритания и Анкара са приоритизирани над икономическите отношения с ЕС и Германия. В България по случая нападението на офиса на ЛГБТ от хората на Боян Расате освен САЩ в създадената коалиция са Австралия, Белгия, Дания, Испания, Канада, Нидерландия, Обединеното кралство, Португалия, Република Ирландия и Франция.
Прави впечатление отсъствието на Германия, която в американския поглед към нашата страна е признато мястото на основен европейски партньор на София.
Това е разликата с Турция. В проблемната ситуация в България липсват скандинавците, за разлика от блока на южноевропейците, в които има относително големи български мигрантски общности.
В Судан Вашингтон призова да бъде дадена властта на цивилните след извършения от военните преврат. Там Вашингтон създаде четиричленна коалиция за натиск, а именно САЩ, Обединеното кралство, Саудитска Арабия и ОАЕ.
Логично, страни-членки на ЕС или традиционните англосаксонски задокеански партньори като Австралия и Нова Зеландия липсват. В случая обаче са посочени най-близките съюзници, а именно Рияд и Абу Даби. Администрацията на Байдън показва чудесно чувство и усет за подбор на съюзници.
Подобен външнополитически подход е задължителен при появата на множеството проблемни ситуации. За нашата страна е особено належащ. Не става въпрос единствено за излизане от сложната ситуация със Северна Македония.
Необходимо е създаването на по-трайно регионално блоково формирование, което ще създава благоприятни условия /икономически, а впоследствие и политически/ за по-голяма значимост на България в ЕС и извън него.
Да си дойдем на думата…..ако следваме пътния трафик по българските автомагистрали през лятото, ще видим стотиците хиляди леки коли с българска и румънска регистрация, пътуващи на юг. Нека пак да повторим…. създаването на Балкански Бенелюкс, а именно България, Гърция и Румъния.
