Настоящото „изненадващо“ посещение на директорът на ЦРУ Уилям Бърнс в Москва силно прилича на това преди две седмици, което направи там помощник-държавният секретар Виктория Нюланд.

Тогава имаше протоколни усложнения, тъй като висшият дипломат, отговарящ за Евразия, беше в черен списък на Русия. Подобни „ненадейни“ визити обикновено публично се регистрират с безличните официални съобщения за „обсъждане на двустранните отношения“.

Ако Нюланд предложи американска военна помощ за централноазиатските републики, оказали се съседи на Ислямско емирство Афганистан, то сега очевидно има друга гореща тема.

Паралелно с размяната на затворници и кризата, предизвикана с отзованите дипломати, вероятно рязката ескалация на напрежението в Сирия е водеща тема.

След срещата Байдън-Путин в Женева през миналия юни руската страна лансира тезата, че САЩ са признали поражението си в Сирия и тя е преминала напълно в руската зона за влияние.

Някои анализатори направиха схематична аналогия между бързото изтегляне от Афганистан, редуцирането на броя на американските военни части, участващи в бойни операции на територията на Ирак с намерението на САЩ да изтеглят своите 900 бойци от Сирия.

Очевидно това няма да се случи или поне толкова бързо, както им се иска на редица регионални играчи. Фактът, че преди дни британецът, полковник Ричард Бил, член на Общото командване на антитерористичната коалиция е посетил американската база в Танаф /на сирийско-иракската граница/и е провел координиращ разговор с ръководството на местната анти-Асад милиция „Магауир ат таура“ е доказателство в това отношение.

На конференция за сигурността в Близкия Изток пом.-Държавният секретар Джо Хууд заявява, че „президентът Байдън няма намерения да прекратява военното присъствие в региона“.

На този фон:  Смъртоносният конфликт в Сирия продължава...

Той подчертава, че то датира от 70 години и се адаптира съобразно възникналите обстоятелства. След срещата Путин-Ердоган, проведена преди 20 дни ситуацията в Северна Сирия рязко се промени.

Както вече The Foreign Insider писа, Москва напомни на Анкара за споразумението от март 2020 г. В него е записано освобождаването на движението по ключовата за икономиката на териториите, контролирани от Башар Асад магистрала Алеппо-Латакия. Тя продължава да е заета от радикални ислямисти.

На този етап Турция чрез своите местни проксита /най-вече Хаят ат тахрир, бивша ал Нусра/ не е отреагирала. Анкара иска компенсирането на териториите, които ще загуби в провинция Идлиб. Турското ръководство планира това да стане за сметка на територии, контролирани от прокюрдските Сирийски демократични сили /СДС/.

Кюрдски медии цитират изказване на бившия представител на САЩ за Сирия Джеймс Джефри, че „президентът Байдън не е дал зелена светлина на Ердоган за операция в Североизточна Сирия.“ Те му приписват още думите, че „Вашингтон няма да се откаже от своите съюзници от СДС.“

Според близки до кюрдите източници Турция няма да посмее да направи директна военна агресия, а вероятно ще се задоволи с ликвидиране на активисти на автономната администрация. Практика обаче показва, че често те не познават след осъществените три вече военни операции срещу тях.

Нещо повече, турски медии цитират Ердоган, който след срещата заявява, че „американската подкрепа за кюрдите вече няма да продължи така, както е била досега.“

Всъщност такава военна операция на Анкара ще бъде много по-сложна от колкото предходните „Ефратски щит“, „Маслинова клонка“ и „Източник на мир“ в следствие на които Турция окупира около 4% от сирийската територия. Белезите за новия турски десант са налице.

На този фон:  Значението на Централна Азия за САЩ и Русия

Вече са мобилизирани около 40 000 бойци от протурската Сирийска национална армия. В операцията ще участват и специални турски части. Според запознати са очертани четири фронта, на които ще се водят бойните действия.

Тактическият план е довършване на операцията „Източник на мир“, чрез която се цели превземането или обсаждането на останалите основни кюрдски анклави по турско-сирийската граница като Айн Иса, Кобане, Тел Тамар и други.

Военни специалисти считат, че кюрдите са обречени да загубят, тъй като не разполагат със бойни средства, които да спрат въздушните нападения на самолетите и най-вече на хеликоптерите. Американците твърдо отказват да им предоставят точно такива оръжия, под претекст че ИДИЛ, срещу която официално воюва антитерористичната коалиция, не притежава ВВС.

Проблемът за турците този път ще бъде обстоятелството, че тези военните действия ще се водят в непосредствена близост до американските военни бази, както и до вече установеното руско присъствие в региона. За пръв път миналата седмица Москва „паркира“ бойния самолет тип „Су 35“ на летището в Камишли, контролирано от режима.

До този момент там бяха единствено хеликоптерите МИ 17 и Ми 25. Мястото на домуването на многоцелевия изтребител е много близко до американските ВВС-бази в региона. Пак миналата седмица Вашингтон снабди СДС с поредния конвой с леки и тежки оръжия, идващи от иракски Кюрдистан.

На този фон:  Вашингтон отпуска примката около шията на Асад

Те бяха разпределени в провинциите Хасаке и Дейрезор. Говорителят на Пентагона Джон Кърби отказа директен отговор на въпроса как гледат на засиленото руско военно присъствие в Североизточна Сирия.

Американският военен само добави, че „имат отворени канали за контакт с руската страна, с цел предотвратяването на сблъсъци и оценяването на появили се трудности в това отношение.“

Анализатори предполагат, че вероятно турците ще се опитат да приложат руската тактика, реализирана преди около година и половина, с цел неутрализирането на някои турски военни точки в Идлиб. Според предварително техническо споразумение между Русия-Турция и Иран, Турция имаше право да разположи 12 военни точки в провинцията, които „трябваше да наблюдават развитието на ситуацията и да я омиротворяват“.

Предполагаше се, че зад тяхната линия няма да има настъпление на неприятелски войски. Това обаче не се случи и две турски военни точки са оказаха в тила /грижливо заобикаляни от огъня/ на мощното руско-сирийско-иранско настъпление против местните джихадисти. Станали ненужни, турските военни се оттеглиха към територия, контролирана от тях, без да дадат жертви.

На настоящия момент руските военни установиха свое военно присъствие около големите кюрдски градове като например Кобани и останалите селища, която се набелязани като крайни цели на турския десант.

Не е ясно как ще се развие ситуацията, но очевидно в нея по един достатъчно сложен начин взаимно се конфронтират военно-политическите интереси на един триъгълник от водещи международни фактори /САЩ, Турция и Русия/, които едновременно са както съюзници, така и партньори „с отворени отношения“.

Продължи да четеш