Управляващият Социалдемократически съюз на  премиера Зоран Заев загуби надпреварата за кметското място  в столицата Скопие.

Досегашният кмет на  Скопие Петре Шилегов  изостана значително от Данела Арсовска, която бе подкрепена от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ. Кандидатите на ВМРО-ДПМНЕ  победиха и в други ключови градове в Северна Македония като Охрид ,Битоля,Ресен, Гевгелия и Кратово.

В Охрид и Битоля избирателната активност достигна над 60 %. Битката за Скопие се превърна  в своеобразна „сталинградска“  както за премиера на Северна Македония Зоран Заев така и за лидера на основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ на Християн Мицкоски.

В крайна сметка Арсовска спечили  с  20 000 гласа по отношение на Шилегов. Тя ще бъде и първата жена кмет на Скопие, 30 години откакто Северна Македония  се отдели от бивша Югославия и тръгна по пътя на независимостта.

Втория  тур на местните избори беше най оспорваната част от местните избори.

Основната грешката, която допусна премиера Заев и  управляващия  СДСМ бе разиграването на българската карта и обявяването на информацията, че Дане(и)ла  Арсовска има българско гражданство.

Заев каза в предаването „Утрински брифинг”, че „в Скопие все пак се избира градоначалник, а не кмет – за това може да се кандидатира в България  заигравайки се с историята от периода  1941-1944 г. по време на българската администрация в Македония , когато е бил ползван терминът “кмет”, а след това се налага “градоначалник”.

Макар  да заяви, че според него, няма нищо лошо в това Арсовска да е български гражданин, но добави, че  политически, етично и морално не било честно тя да крие това и да се опитва да манипулира гражданите в Скопие.

Това доведе до истерията , която се създаде около това дали Арсовска има или няма българско гражданство, а темата стана централна за всички играчи в македонския политически блок.

Наличието на българска лична карта и гражданство на Арсовска бе потвърдено от сайта на  българското министерство на вътрешните работи.

В крайна сметка след загубата на местните избори и столицата Скопие премиера на страната  Зоран Заев, както бе обещал подаде оставката си като премиер на Северна Македония и лидер на СДСМ  след като честити  на  ВМРО-ДПМНЕ  за победата им на втория кръг на местните избори. Но оставката на премиера Заев означава , че Северна Македония остава без правителство, до съставянето на нов кабинет.

Заев каза, че не трябва да има предсрочни парламентарни избори и добави, че  ще остане начело на правителството, докато бъде съставено ново правителство и необходимото парламентарно мнозинство, което според   него би могло да се увеличи в Собранието.

Той припомни, че е горд с това, че  е вкарал Северна Македония в НАТО, че през 2020-та година страната му е получила препоръка за  членство в  ЕС, както и че след близо 20 години е бил проведено преброяването.

Заев не пропусна да отбележи разочарованието си , че тези избори са показали  странни съюзи между жертви и насилници, които са формирани  от същите тези преди 4 години, които  убиваха в парламента, напомняйки на събитията от 27 април 2017 година станали известни като „кървавия четвъртък“.

Заев каза, че  той  е  върнал свободата и демокрацията след  дългогодишното авторитарно управление на бившия лидер на ВМРО-ДПМНЕ  Никола Груевски, казвайки че именно това означава той да понесе отговорност за изборния резултат.

Заев загатна, че според него част от победата на ВМРО-ДПМНЕ е резултат от наливане на пари “отвън”, без да даде уточнения за кои държави става въпрос.

Но за наблюдателите на процесите в страната, няма съмнение,  че парите  идват от Будапеща където се укрива Никола Груевски, а кампанията бе организирана от медиите финансирани от Унгария и Словения, чийто премиери Виктор Орбан и Янез Янша са близки приятели на бившия лидер на ВМРО-ДПМНЕ.

Втория тур на местните избори в Северна Македония размести сериозно пластовете и в местния албански политически блок. Партньора на Зоран Заев  в управляващата  коалиция Демократическият съюз за интеграция на Али Ахмети загуби както в Тетово, така и в Гостивар.

Тетово за местните албанци има същата тежест каквато столица Скопие за водещите партии в македонския политически блок в югозападната ни съседка.

След ожесточена кампания Тетово за първи път премина от партия на Али Ахмети към малката албанска партия „Беса“ на Билал Касами, която също е  част от управляващата коалиция. Кандидата на Ахмети  –  Теута Арифи, загуби от Билал Касами с близо 14%.

Вътрешно албанските битки за надмощие поставиха пред  сложен избор Зоран Заев на чия страна да застане между двамата си партньори  Али Ахмети или Билал Касами.

Сходна битка за надмощие в албанския блок се разигра и във втория по значимост град доминиран от местните албанци – Гостивар където кандидата на опозицията от „Алианса на албанците“ и „Алтернатива“  Арбен Таварари победи кандидата на Демократичния съюз за интеграция Невзат Бейта с много сериозна преднина достигаща 17%.

А, изборите в Дебър останаха нерешени между  Алианса на албанците и Демократичния съюз за интеграция, нов тур за местен градоначалник ще се проведе на 14 ноември. Местните избори в Северна Македония надмиха своя локален  характер и се превърнаха във второ полувреме  на парламентарните избори от лятото на 2020 година за управляващите и опозицията в страната.

Те се превърнаха в залог за политическото бъдеще на съседна Македония. В тях можеше да се видят както вътрешните фактори свързани с недовършените политически и икономически реформи така и регионалните отношения, които предизвикаха недоволството на гражданите на Северна Македония, заради забавянето на преговорите на Скопие с ЕС и не на последно място българското вето, което се превърна в негов двигател.

Сега към властта в Северна Македония  с активната помощ на България са се запътили от  ВМРО-ДПМНE , които не само през последните 4 години , но и преди това по времето на бившия си лидер и премиер  Никола Груевски  се обявяваха срещу постигането на решение с България и Гърция и държаха страната като заложник на своята изолационистка политика.

Няма никакво съмнение, че именно Груевски е избирал Арсовска за кандидат за кмет на Скопие, още повече че освен подкрепя антибългарския курс на  ДПМНЕ, е й почетен консул на Унгария, чиято страна го подслони, когато той избяга с унгарски дипломатически автомобил преминавайки през  Албания, Черна Гора, Сърбия и стигайки до Будапеща преди три години.

ДПМНЕ  през последните 14 години водеше негативна кампания против преговорите с България,  а преди няколко месеца  успя  да принуди всички парламентарни сили в Собранието  да създадат свои документ с червени линии, които връзва ръцете на правителството по отношение на  преговорите със София.

Лидерът  на опозиционния  Алианс  на албанците Зиядин Села, които преди  четири години едва не се прости с живота си от нападението на активисти на ВМРО-ДПМНЕ , днес  е техен партньор в свалянето на Зоран Заев прогнозира,  че от 1-ви ноември  в Северна Македония ще  има ново парламентарно мнозинство  към,  което вероятно ще се присъединят и петима депутати  от партията на Али  Ахмети, колкото липсват на опозицията да смени управляващата коалиция на Зоран Заев.

Дали  това  е  политически  блъф  ще  видим? Едно обаче от сега е ясно, че местните избори разместиха значително пластовете  в югозападната ни съседка в сложен за Западните Балкани момент когато не се знае региона дали ще придължи към ЕС , заради нерешените  сръбско-косовски отношения, кризата  в Босна и Херцеговина, както и политическата нестабилност в Черна Гора.

При евентуално идване на власт на пропутинската  ВМРО-ДПМНЕ  в югозападната ни съседка, неизвестно остава и бъдещето на Коридор 8 които трябва да преначертае  търговската  и икономическата карта на Западните Балкани и да свърже Черно море с Адриатическо и региона с ЕС.

Все елементи,  които правят балканското домино сложно за подреждане, защото зад тази нестабилност в региона стоят външни и регионални сили, които не искат да го видят част от ЕС.


Николай Кръстев е професионален журналист, наблюдаващ регионалните процеси на Балканите и Черноморския регион. Отразявал е конфликтите в Косово през 1999 г. и в днешна Северна Македония през 2001 г.
Работил е като кореспондент на БНР в Белград за Западните Балкани от 2003 до началото на 2012 г., също така е бил кореспондент в Москва за Русия и постсъветското пространство 2015 до 2017 г.
Сътрудничил е на редица регионални и български електронни медии и печатни издания.