„И след Тито, пак Тито“, гласеше известен лозунг от 80-те години на миналия век след смъртта на югославския лидер Йосип Броз Тито, които успя да наложи СФРЮ на международната политическа карта, като фактор с които се съобразяваха поне до края на 80-те години Запада и Изтока.
След смъртта му през 1980 година , нещата бавно но сигурно започнаха да се променят както вътре в СФРЮ така и с Движението на необвързаните, където Белград играеше значима роля.
Днес повече от 40 години след смъртта на Тито, една от бившите югославски републики се опитва да поеме цялото титово наследство във външнополитически план и да наложи Сърбия като център не само в югосферата, но и в преформатирането на политиката на необвързаните, чиято основа бе положена в Белград през 1961 година.
Както преди 10 години, докато работих в Белград като кореспондент на БНР, така и днес Сърбия показа активно желание да бъде наследник на титовата външна политика. И тогава и 10-т години по късно Белград организира и проведе грандиозни по своя характер срещи посветени на 50-та и 60-та годишнини от създаването на Движението на необвързаните държави.
Ако през 2011 година Белград използва този форум, за да повлияе върху тази група от държави да не признават независимостта на Косово, което през изминалото десетилетие се оправда гледано от сръбска гледна точка, то на последната среща в Белград,
Сърбия демонстрира желанието си да бъде независима и да води самостоятелна политика, както и да поеме част от югославското наследство в политиката на мултилатерализма.
На срещата на Движението на необвързаните държави в Сърбия бяха представители на 105 държави, 550 участници, 33 министри на външните работи, както и премиерът на Алжир и президентът на африканската държава Гана.
Тези цифри изнесе министъра на външните работи на домакините Никола Селакович. Между тях беше и сина на едни от основателите на необвързаните – Абделхаким Гамал Абел Насър.
И ако в най бурните години на Студената война през 1961-а година в Белград лидерите на СФР Югославия, Египет, Индия и Индонезия Йосип Броз Тито, Гамал Абдел Насър и Джевахарвал Неру създават Движението на необвързаните и в редица ключови моменти повлияват върху процеси в периода между 60-те и 80-те години в световен план, то след падането на Берлинската стена тази организация постепенно започна да губи своя притегателност.
По ирония на съдбата бившите югославски републики днес имат само статут на наблюдатели, а Сърбия бе изключена заради войната свързана с разпадането на СФРЮ в началото на 90-те години, а днес е наблюдател.
Русия също има статут на наблюдател в нея, въпреки преди 60 години не е участвала в учредяването й, защото повечето от членовете на необвързаните са се борели еднакво както срещу САЩ така и срещу бившия СССР, чийто правоприемник е Русия.
Необвързаните се появяват на международна сцена след ракетната кризата, а посланикът на САЩ в Белград Джордж Кенан, знакова фигура в американската политика, възприема учредяването й като лично предателство, след като Тито казва, че разбира защо СССР е предизвикал ракетната криза, но не й че моментът е бил точно подбран. Това изказване създава недоверието, което САЩ от този момент имат към тази организация.
Съорганизатор на форума в Белград бе ротационния председател на организацията – Азербайджан, които през последните години заема сериозна роля в развитието на движението на необвързаните, защитавайки своята политика на неутралитет в международен план, след разпадането на СССР.
Лидерът на Азербайджан Илхам Алиев направи видео обръщение към участниците в белградската среща. На форума в сръбската столица присъства и руския външен министър Сергей Лавров. Той преведе срещи със сръбския външен министър Селакович и президента на западната ни съседка Александър Вучич.
Лавров каза в Белград нещо на което през последното десетилетие сме свидетели, че отношенията между Русия и Сърбия са стратегически. Той подчерта, че Русия продължава да стои зад това, че решението за косовския въпрос трябва да се базира на зачитането на Резолюция 12-44 на Съвета за сигурност на ООН и то да бъде основано на директен диалог между Белград и Прищина, одобрен от Съвета за сигурност на ООН.
Лавров, даде подкрепата на Белград в призива към ЕС по отношение на изпълнението на договореностите от Брюкселското споразумение през 2013 година за формирането на Съюза на сръбските общини, казвайки че е “е време споразуменията да се изпълнят”.
Министърът на външните работи на Русия заяви още , че е разговарял с президента на Сърбия Александър Вучич и за ситуацията на Балканите, казвайки че “Сърбия е фактор за мир и стабилност в региона и нейното мнение трябва да се вземе предвид при всяка размяна на мнения”.
На въпрос за твърденията, че Русия се намесва във вътрешните работи на държавите от Западните Балкани, Лавров отговори, че Москва е “свикнала с тези обвинения”. Срещата в Белград, бе използвана от Сърбия да представи своите оръжия на годишното военно изложение, което страната организира.
Ако се върнем към „югославската необвързаност“, чийто експонент в Западните Балкани се представлява от Сърбия, ще видим, че във външната й политика все още се виждат следите , чрез декларираните от нея четири стълба – Русия, САЩ, ЕС и Китай.
Като отклик на тази политика на необвързаност от времето на Тито никак не е случайно, че днес Сърбия развива близки отношения и с една друга група държави като Иран, Венецуела, Беларус и Куба .
Това показва, че въпреки, че Белград иска да бъде част от ЕС, все още не се отказал от принципите на необвързаността и всячески се опитва да засилва своето присъствие и в тази част на международните отношения, за да ги използва в своя полза.
Срещата в Белград изпълни своята цел , а именно да покаже, че президента Вучич е наследник на Тито, а Движението на необвързаните е негов експонент в желанието му добре да изтъргува позицията на Сърбия в международните отношения.
Но, дали Сърбия ще успее да бъде мост между клуба на добрите и лошите момче е все още рано да се каже, но едно не може да се отрече, че именно с този инструмент Белград много успешно влияе върху спирането на признаването на Косово на международната сцена.
Докога , обаче предстои да видим.
Николай Кръстев като кореспондент на БНР в Белград за Западните Балкани отблизо е следил политическите процеси в Черна Гора и е отразявал референдума за независимост в страната през 2006 година и обявяването й за независима през юни с.г, както и поредицата от първи парламентарни , президентски и местни избори и подготовката на Черна Гора да стане член на НАТО и преговорите за ЕС.
