Две отделни събития, които видимо нямат връзка подсказват за вътрешна динамика на пост-талибанската действителност в Централна Азия.

Първото е току-що приключило онлайн заседание на ръководителите на разузнаванията на бившите съветски република от Централна Азия. На него е участвал и руският президент Владимир Путин.

Според последния се наблюдавало „активно придвижване на членове на радикални ислямистки групировки от Сирия и Ирак към Афганистан“.

В допълнение на неговите думи председателят на Комисията за национална сигурност на Таджикистан Симомин Итимов отстоява мнението, че от съседен Афганистан се е активизирал „трафикът на оръжие, боеприпаси и наркотици към неговата страна“.

Второто е посещението в Москва на помощник-държавния секретар Виктория Нюланд, отговаряща за Евразия в Държавния департамент.

Очевидно нейното персонално присъствие в руската столица е било от изключително значение. В тази връзка САЩ трябваше да премахне от списъка за забрана на посещение в САЩ трима високопостовени представители на Кремъл.

Причината е, че тя самата е в сходен черен списък от Москва спрямо американски висши представители.

На нея е й било позволено пребиваване на руска територия само в рамките на няколко часа. Всъщност интересна е една от темите, която тя е обсъдила с руския си колега зам.-министър Алексей Рибаков.

Заедно с дискусията за състоянието на двустранните отношения тя е поставила и въпроса за допускане на американски военнослужещи във военните бази на страните от Централна Азия.

На този фон:  Русия регистрира над 21 000 заразени с КОВИД за денонощие

Москва е потвърдила своята отдавна заявена позиция, че за нея това е неприемливо. Ситуацията е в развитие. Новото в сложните американо-руските отношение е устойчивата поява на централноазиатската тема в сферата на координация /или липсата на такава/ между Вашингтон и Москва в сферата на сигурността.

Русия възприема Централна Азия за своя зона за влияние, но с появата на талибански Афганистан ситуацията е вече различна.

Вероятно специален акцент ще бъде поставен върху Таджикистан, тъй като тази етническа общност в Афганистан е втората по значение с 27%, след пущунската, която е 42% от населението.

Тя дори е по-многобройна в Афганистан /около 10 млн./, отколкото в самия Таджикистан /около 7 млн./. Традиционно нейните представители играят важна роля в управлението на страната, независимо какво е то.

През периода 1992-1997 Таджикистан е раздиран от гражданска война. Активна част от опозицията на президента Емомали Рахмон /управляващ най-бедната централноазиатска страна от 1992 г./ играят религиозните радикали от Ислямската партия на възраждането на Таджикистан.

Последната е забранена през 2015 г. През Таджикистан минава основният северен канал на наркотиците от Афганистан. Той продължава към Русия и Европа.

Продължи да четеш

Специален анализ: Афганистан и завръщането на тъмнината

Напускането на афганистанския президент Ашраф Гани на страната след превземането на цялата…

Мракобесието на талибаните се завръща в наскоро превзетите от тях райони в Афганистан

Няколко дни след като превзеха изолиран окръг в провинция Тахар, Северен Афганистан,…