„Не искам да вляза в историята като някой, който е предал госта си. Готов съм да дам живота си, режима си. Тъй като сме му дали убежище, не мога да го изхвърля сега.”
Двама души говорят тихо в сумрака на къща някъде в Кандахар.
Светлина не е необходима, защото единият от събеседниците е с прозвището Едноокият, другият е пакистанският журналист Рахимулла Юсуфзай, който пръв е допуснат при талибаните, а в годината 2001 вече е спечелил доверието им.
Защото не всеки може да интервюира Върховния лидер и да го попита защо не предаде Осама на американците. Ключовата дума в отговора на молла Омар е „убежище”, а връщането към тази случка отпреди 20 години е отправна точка за тезата, че талибанската идеология е чужда и изкуствено привнесена на територията на днешен Афганистан и рано или късно ще стане жертва на нещо, създадено и развивано в продължение на хилядолетие…
„Нанауатай” е производна от глагола „да влезеш” и се отнася до защитата, дадена на човек срещу враговете му.
Хората са защитени на всяка цена, дори тези, които бягат от закона, трябва да получат убежище, докато ситуацията не бъде изяснена.
Принципът може да се използва и когато победената страна в спор е готова да влезе в дома на победителите и да поиска прошка: това е своеобразна форма на „рицарска“ капитулация, при която враг търси „светилище“ в къщата на този, срещу когото е воювал.
Пущун-уали е традиционният начин на живот на пущунския народ. Учените широко го определят още като „Пътят на пущуна“ или „Кодът на живота“.
Въпреки че много учени са го описвали като произтичащ единствено от религиозни принципи, кодът датира от древните предислямски времена.
Местните племена, които често са характеризирани като яростно независими хора, са населявали региона на така наречения Пущунистан (източен Афганистан и северозападен Пакистан) поне от 1-вото хилядолетие пр. н. е.
През този период голяма част от планинската им територия остава извън управлението или контрола на каквато и да е власт. Съпротивата на пущуните към външното управление и земята, на която живеят, може би е причината коренните жители все още да следват пущун-уали като основен общ закон.
Някои непущунски афганистанци също са възприели идеологията. Обратно, много урбанизирани пущуни пък са склонни да игнорират пущун-уали.
Предаван от поколение на поколение, той ръководи както индивидуалното, така и общностното поведение.
Основните хилядолетни принципи включват смелост (тора), отмъщение (бадал), гостоприемство (мелместия) и, внимание,… милост към победения.
Пущуните живеят с тези неща. Уинстън Чърчил описва най-точно и образно това население:
„Пущунските племена винаги участват във война. Всеки е воин, политик и богослов. Всяка голяма къща е истинска феодална крепост. … Всяко семейство култивира своята вендета; всеки клан – неговата вражда. … Нищо не се забравя и много малко дългове остават неплатени.”
Споровете в рамките на клановете се решават от джирга (традиционно племенно събрание, включващо всички възрастни мъже).
По време на чужда инвазия е известно, че се обединяват под командването на религиозни водачи и дори… жени-лидери като Малалай в битката при Майванд.
Сега, когато целият свят говори за правата на жените при режима на талибаните, малцина биха повярвали, че историци са описали „афганистанската Жана д’Арк“, на чието име, поне доскоро, бяха кръстени много училища и болници.
Според местни източници денят на битката трябвало да бъде и сватбеният ден на Малалай. Когато армията на Аюб Хан губела морал, въпреки превъзходството си по численост, и започнала да отстъпва, Малалай грабнала знамето и повела дезорганизираните бойци обратно към бойното поле.
Самата Малалай е убита от британски войник, но мотивирала сънародниците й да победят. Това лирично отклонение и пример за абсолютната противоположност в отношението към жените между талибанския режим и основната част от населението на Афганистан.
Тези сурови мъже и жени показват гостоприемство и дълбоко уважение към всички гости, независимо от раса, религия, национална принадлежност или икономически статус и го правят без никаква надежда за възнаграждение или услуга.
„Мелместия” задължава един пущун да предложи на госта си най-пищното ястие, което може да осигури, най-доброто легло, възглавници и юрган. Домакинът ще седи и ще разговаря с госта, докато последният пожелае.
Да се търси справедливост или да се отмъсти е важна част от кода. Никакъв срок не ограничава периода, в който може да се отмъсти.
Правосъдието в пущунските ценности се нуждае от изясняване: дори само подигравка се счита за обида, а паричното обезщетение може да бъде алтернатива на отмъщението (бадал), дори и в случаи на убийства.
Другите принципи на пущун-уали са:
смелост (тора) – един пущун трябва да защитава своята земя, собственост и семейство от нашествия. Нарушението на този принцип се наказва със смърт.
лоялност (уапа) – всеки дължи лоялност на семейството, приятелите и членовете на племето.
доброта – пущуните трябва да живеят и работят за доброто и на другите.
въздаване на правото – споровете се разрешават чрез джирга
уважение и гордост – уважението започва от дома, сред членовете на семейството и роднините. Някой, на когото липсват тези качества, не се счита за достоен да бъде пущун. Според един стих на древния поет Хушал Хатак „загубата на живот и богатство не трябва да има значение, важното е да се уважаваш”.
женската чест – един пущун трябва да защитава честта на жените на всяка цена и да ги предпазва от обиди и физически наранявания. Убиването на жени е забранено в пущунската култура
благородство – всеки трябва да защитава слабите край себе си.
мъжество или рицарство – пущунът трябва да демонстрира смелост. Тюрбанът се счита за символ на рицарството.
държава – всеки е длъжен да защитава земята на пущуните. Защитата на нацията означава защита на начина на живот на общността.
Голяма част от талибанската идеология се основава на повлияна от Саудитска Арабия уахабитска мисъл и като такова е чужда на пущунската култура.
Тя е в пряк конфликт с традиционния пущунски социален код пущун-уали и е разрушила традиционната племенна структура на местните. На първо място сред личностните ценности за един пущунски мъж са неговата независимост и чест.
Ако чувството му за лична чест е накърнено, то той е задължен от социалния кодекс да отмъсти. Ако не успее да направи това, той рискува пълен позор, което означава, че ще бъде напълно отлъчен и изгонен от общността.
Ако войници влязат със сила в дома на пущун, той е обезчестен. Ако влязат в женската част на жилището, съпругите му са обезчестени. Ако бъде задържан и принудително изведен пред съседите си, той е опозорен.
Той трябва да отмъсти, за да върне честта си. Пущун-уали не е анархия, а по-скоро „алтернативна форма на социална организация с усъвършенстван механизъм за разрешаване на конфликти.
Той постига това без съдебни заседания, полиция, затвори, адвокати или палачи, чрез така наречените джирги, които са в състояние да разрешат приблизително 95 % от делата, заведени пред тях.
Пущуните смятат, че техният социален код произвежда мъже, които са по-добри от тези по западния модел и нямат желание да имат нова социална система, наложена им от външни лица.
Голяма обида е да наречеш някого „дауз” или „човек без чест.“ Такъв индивид има трудности в брака и намирането на добра работа и трябва да живее като парий.
„Бадал” е необходим в случай на обида или физическо нараняване на съответния човек или член на семейството. Може да бъде удовлетворен с кръвнина или размяна на жени, но тези средства често не са достатъчни в случай на смърт.
Само кръвта може напълно да отговори на изискванията на отмъщението. Търпението пък е много важно при реализацията му и се разглежда в положителна светлина, а народните истории славят тези, които чакат години или десетилетия, за да отмъстят.
Един важен аспект на „бадал” е механизмът за заместване, при който по-младите се чувстват задължени да заместят по-възрастен боец, ако той е убит. По-младият мъж може да работи, докато по-възрастният е на война, но ще вземе оръжие, когато роднината му загине.
Нещо повече – ще отиде в същото звено, в което е служил убития като целта на тази система за подмяна е да запази лоялността.
Възрастта и рангът печелят уважение, лидерите и старейшините ще получат най-добрите места или най-вкусните парчета месо, но концепцията за равенство е изключително важна.
Пащун-уали повелява всеки пущун да е равен на другия. Не се прави разлика между силните и техните привърженици, проспериращи и бедни. И богатите, и бедните носят в себе си гордост, която се счита за необходима.
Да получиш заповед да направиш нещо е немислимо и в резултат на това един лидер в тази общност не може да очаква нарежданията му да бъдат изпълнявани автоматично.
Това е простичкото обяснение на поизтърканото вече определение за Афганистан като „гробница за империи”… Пущуните съставляват 42 процента от населението на страната и са най–голямата етническа група на фона на таджики, узбеки и хазари.
Талибанското движение от своя страна е творение на разузнаването в Исламабад с копи-пейстната сложна смесица от култивирана шариатска идеология.
Повечето от талибанските лидери са или поне се представят за пущуни, но, дори и преминали през радикалната обработка в пакистанските медресета, под ислямистката догма дреме пущун-уали.
Въпреки до голяма степен ерозиралата племенна структура, резултатът от неминуемият ценностен сблъсък изглежда с предвидим резултат…
Ангел Иванов е журналист с конкретна специализация в областта на международните отношения с фокус върху Близкия изток и Северна Африка. От 2007 година е отговорен редактор „Информация” на Националното „Дарик” радио, работил във вестник „Дневен Труд”. Автор на коментарни текстове и анализи в периодични издания и електронни медии.
