Министърът на правосъдието на талибаните молла Абдул Керим Шарая заяви, че неговото правителство ще приеме временно конституцията от времето на крал Мохамед Захир шах.
Текстът на основната норма е приет през 1964 и остава в сила до 1973 г., когато монархът е свален от власт. Експерти добавят, че именно този текст е отворил прозореца за участие на жената в политическия живот на страната.
Все пак министърът прави уточнението, че от старата конституция са премахнати някои текстове, които според тях противоречат на шариата.
Интересното в случая е, че молла Шарая използва думата „емирство“ за обозначаването на Афганистан след оттеглянето на американския контингент от страната.
Редица източници, близки до високите етажи на властта в Кабул, информираха, че страната официално ще се нарича „Ислямска държава Афганистан“, а не „Ислямско емирство Афганистан“.
Вероятно става борба между конституционните виждания на две течения в талибанското ръководство. Приемането на кралската конституция подсказва, че кръговете за запазването на наименованието „емирство“ надделяват.
Не е ясно и как ще се нарича държавния глава. Дали ще е „повелител на правоверните“, както беше през периода 1996 – 2001 или президент, както информират кръговете, поддържащи наименованието „държава“ като форма на бъдещия политически режим.
По всичко личи, че талибаните ще възприемат политически режим, който ясно е предназначен да влияе върху съседен Иран. Двете държави ще са теоцентристки, базиращите върху шариата.
Едната обаче е сунитска, а другата шиитска.
Институционализирането на монархически режим в Афганистан, в някаква степен, прави пряка препратка към Иран, преди републиката, т.е. към режима на иранския шах.
Фиксацията на талибаните към Иран проличава и от информация, идваща от президента на Световния съюз на ислямските улеми – Али Мохедин Карадаги.
В интервю за сайта „Араби 21“ той разкрива активните връзки между организацията, която се възприема като висша организационна структура на Мюсюлманските братя и новата власт в Афганистан.
Предшественикът на Карадаги е шейх Юсуф Кардауи, който се разглежда като духовен наставник на световното Мюсюлманско братство.
В медийната изява Карадаги отбелязва, че по време на преговори с талибаните е задал въпроса защо не назначават хазари /шиити/ в правителството.
Понастоящем има само един шиит, на когото е даден поста на зам.-министър на здравеопазването, с цел избягване на критиките за тотално дешиитизиране на властта/.
Отговорът на говорителя на талибаните Хейбатула Муджахид е бил, че в съседен Иран от 1979 /т.е. след премахването на монархическия режим в страната/ не е бил назначаван нито един сунит.
В същото време броят на религиозните ислямски малцинства в двете страни е приблизително тъждествен. Сунитите в Иран и шиитите в Афганистан са приблизително 8-9%.
С други думи, Муджахид е внушил на Карадаги, че нормалното привличане на шиитите във властта ще стане, когато това направят иранците по отношение на местните сунити, т.е. когато се постигне религиозен паритет в двете съседни държави.
Тези събития доказват правотата на твърденията на американския министър на отбраната генерал Лойд Остин по време на изслушването му пред комисията по отбрана на Сената за оттеглянето от Афганистан.
Той заявява: „Ние построихме държава, не не успяхме да създадем нация.“ Последната очевидно принадлежи на талибаните.