Напрежението между Косово и Сърбия отново ескалира и сякаш напомни, че на Балканите нещата все още не са получили своя епилог. Анализ на Николай Кръстев.
Когато гледах телевизионните кадри от граничните пунктове между северно Косово и Сърбия имах чувството, че съм се върнал назад във времето преди 10 години, когато работех като кореспондент на БНР в Белград, отговарящ за Западните Балкани. И тогава имаше барикади, запалени гуми, горящи пунктове на току-що поставената граница и протестиращи косовски сърби.
Днес обаче 10 години по късно нещата не са се променили и изглежда продължават да бъдат същите , въпреки наличието на повече документи и решения в отношенията между Белград и Прищина, като Брюкселското споразумение например.
Протестите сега бяха предизвикани заради необходимостта от реципрочно използване на регистрационните номера на автомобилите и камионите, които преминават пунктовете Ярине и Бърняк.
Властите в Прищина искат реципрочно автомобилите и камионите с косовска регистрация да преминават през Сърбия, така както сръбските преминават през Косово без да ползват платени временни номера.
И ако на пръв поглед нещата изглеждат не толкова сериозни заради реципрочността на регистрационните номера, то истинските познавачи на отношенията между Белград и Прищина, ще ви кажат, че и през тях се пречупва сегашната гореща фаза дипломатическата война, която водят Сърбия и Косово.
В тази тиха дипломатическа война , Сърбия успя да натрупа доста точки като накара много африкански и тихоокеански държави да оттеглят признанието си за независимо Косово.
Според различни оценки зад тази сръбска дипломатическа война стои Русия, която с дипломатическо и финансовата си подкрепа успя да накара много държави да оттеглят признанието си на Косово.
В крайна сметка, Сърбия успя да убеди 18 държави да оттеглят през последните години признанието си за независимо Косово, което се отдели от Сърбия на 17 февруари 2008 година.
Целта на тези действия от страна на Белград бе да направи влизането на Косово в ООН невъзможно и поне засега изглежда, че мисията е изпълнена.
За това дипломатическата война днес между Белград и Прищина има много измерения, които далеч не са свързани само с регистрационните номера на автомобилите.
Белград е недоволен, че Брюкселското споразумение не се изпълнява в частта за създаването на Асоциацията на сръбските общини. За това не случайно , по време на последното напрежение на граничните пунктове Бърняк и Ярине се появиха големи плакати „Добре дошли в Асоциацията на сръбските общини“.
Косово упорито отказва да изпълни ангажимента за създаването на Асоциацията на сръбските общини, които обхващат районите със сърби в северната част на Косово, с което Брюкселското споразумение е поставено пред сериозно изпитание.
Прищина вижда в това регионално обединение на местните сърби, повторение на босненската република Сръбска и възможност за дестабилизация, а в дългосрочен план и заплаха за отделяне от Косово.
Напрежението на което сме свидетели през последната седмица на границата между Косово и Сърбия се случи в светлината на две важни регионални събития едното бе прощалната обиколка на германския канцлер Ангела Меркел в Белград и Тирана и срещата й с лидерите на шестте държави от Западните Балкани , а второто е свързано с годишнината от Вашингтонското споразумение, което беше подписано в края на мандата на президента Доналд Тръмп, което трябваше да трасира пътя към икономическото помирение.
И двете събития показаха, че процесите в Западните Балкани, нито са предвидими, нито лесно могат да доведат до постигането на нормализацията на ключовите отношения между Сърбия и Косово.
И ако през 2011 година, кризата в Бърняк и Ярине завърши за около три дни с паленето на граничните пунктове в северно Косово, то днес напрежението и събралите се косовски сърби достигна седмица, за да покажат несъгласието си с действията на Прищина.
Сърбия демонстрира солидарност с косовските сърби. Белград изпрати три свои военни хеликоптера МИ-35 и МИГ-29 подарени от Русия, с които да облети граничните пунктове в северно Косово както и дислоцира танкове Т-75 .
И докато събралото се местни сърби аплодираха действията на Белград, се стигна до това един от косовските военни бронетранспортьори да отговори с няколко къси изстрела от картечница към сръбските хеликоптери, което наложи те да се върнат обратно към Сърбия.
Вкарването от страна на Прищина в северно Косово на специалните косовски части ROSA, не бе подкрепено от западните й партньори. Веднага след ескалацията на прежението посланиците на Квинтета в Прищина, петте влиятелни държави САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Италия проведоха среща с премиера на Косово Албин Курти.
На нея те поискаха прищинските власти да се откажат от принципа на реципрочност , но премиера Курти остана на позициите си, че или ще бъдат запазени и двата вида регистрационни номера или ще трябва да бъдат премахнати, пробните номера които се дават на косовските граждани , за да преминат през Сърбия към Европа.
В дипломатическата офанзива веднага се включиха и специалните представители на Брюксел и Вашингтон в диалога между Белград и Прищина Мирослав Лайчек и Габриел Ескобар.
Лайчак написа в Tуитър, че е информирал ръководителите на мисиите на ЕС за ситуацията в северната част на Косово, изразявайки загриженост и призовавайки незабавно към спокойствие. Той каза, че е важно е да се намали напрежението, и да се възстанови мирна атмосфера и да се позволи свободата на движение.
От своя страна американския висш дипломат Ескобар разкритикува Прищина, че не е било необходимо да бъдат вкарвани специални части на границата на северно Косово, при положение, че в района има подразделения на KFOR и призова въпроса за регистрационните номера да не бъде политизиран.
Върховният представител на ЕС по външна политика Жозеп Борел и специалният представител за диалога Белград – Прищина Мирослав Лайчак поддържат телефонен контакт със сръбския президент Александър Вучич и косовския премиер Албин Курти с цел спешно облекчаване на напрежението в северно Косово. Борел и Лайчак инициираха дори и провеждане на среща между Вучич и Курти в Брюксел.
По време на кризата сръбския президент от своя страна събра извънредно съвета за национална сигурност.
Вучич настоя за изтеглянето на всички войски, нахлули в северната част на Косово, както и за спешен отговор от ЕС дали съществува Брюкселското споразумение за регулиране на транспорта.
Той каза, че е отхвърлил “предполагаемото компромисно решение от страна Квинтета, защото би унижило Сърбия”. Александър Вучич обяви че е отхвърлил това предложение, защото то не е компромис, а решение, което би унижило Сърбия.
Премиерът на Албания Еди Рама по време на речта си пред Общото Събрание на ООН, призова Световната организация да признае Косово, казвайки „суверенитета на Косово е реалност която е факт от 13 години и, че всеки трябва да я приеме”.
След завръщането си от Ню Йорк , премиера Рама обяви, че ще направи еднодневно посещение в Прищина, за да разговарят за двустранните отношения и кога ще има съвместно заседание на правителствата им.
Шефът на кабинета на президента на Косово – Блерим Веля, обвини от своя страна Сърбия, че продължава да държи на високо напрежението по границата с Косово, като прехвърля полицейски и военни части и провежда учения по границата.
Веля сравни режима на Вучич с политиката на Милошевич, казвайки, че тя води към дестабилизация на съседите им, но че нямало да успее. Кой ще надвие в новия епизод от дипломатическата битка между Косово и Сърбия предстои да видим.
Залогът е твърде висок и ако за Косово това е залог, защото чрез искането за реципрочност ще може да се докаже в международен план, то за Сърбия, която се подготвя за президентски и предсрочни парламентарни избори през пролетта на 2022 година е възможност да се докаже правотата си по отношение на Косово и негов защитник във вътрешнополитически план, а също така и като играч в региона на Западните Балкани.
Ставащото безспорно ще бъде и тест за издръжливост на двамата лидери – косовския премиер Албин Курти, които трудно среща разбиране от западните партньори за политиката си спрямо Белград и сръбския президент Александър Вучич, които от своя страна ще трябва да направи компромис в името на регионалната стабилност.
Ще бъде във времето напред свидетели на още подобни вълни на напрежение в отношенията между Косово и Сърбия, което ще засилва неизвестността за европейската интеграция на Западните Балкани, което отговоря на интересните на някои от някой регионални и велики сили.
