Къде се крие потенциалът на единствената в Европа държава с преобладаващо мюсюлманско население, която се прости с култа към личността през 20-и век. Анализ на Теодора Енчева.
Около 40 години култът към Енвер Ходжа – дългогодишен комунистически ръководител, премиер и външен министър беше единствената официална религия в Албания. Но как изглежда Албания днес? Анализ на Теодора Енчева.
Днес религиозните свободи в страната са защитени, но вярващите не се тълпят за Голямата петъчна молитва, независимо че преди 31 години джамиите отвориха врати, за да ги приютят след дългият маоиски и атеистичен живот.
Според социологически данни около две трети от населението на Албания са мюсюлмани по скоро по традиция.
През последните 25 години инвестициите на различни мюсюлмански организации и държави, особено от Персийския залив, допринесоха за икономическия и социален растеж на страната в най-югозападния край на Балканския полуостров.
Въпреки това връзките на Албания с мюсюлманския свят не са на високо политическо ниво.След 1997-а година членството в ОИК е сведено до статут на наблюдаваща страна.
Днес албанците преследват възможностите за по-висок стандарт на живот, които често изглеждат като залитане по притежанието на продуктите на световни марки или участие в незаконни дейности.
Ето защо се оказва, че синовете на земята на орлите разполагат с най-много количество мерцедеси на глава от населението и произвеждат най-много канабис.
Според последния глобален доклад на ООН за наркотиците Албания е основната държава на произход на канабис в Европа и шестата в света. А за периода 2015-2019 г., е на първо място в Европа, изпреварвайки Испания и Холандия.
В доклада се посочва също, че албанските мрежи, прилагат така наречения бизнес модел “от край до край”, който изключва трети страни и управлява процеса от началото до края.
Албанци представляват и значителна част от чуждестранните граждани, арестувани във връзка с индивидуални изземвания на кокаин, изчислени според размера на изземването.
Неочаквано наскоро бившият премиер на Косово Рамуш Харадинай поиска от албанския премиер Еди Рама да легализира отглеждането и търговията с упойващото растение.
“Смятам, че е много важно да се легализират наркотиците в Албания, особено тези, които се садят, като канабиса. Затова е необходима смелост. Легализирайте го. Направете закон за неговото отглеждане. Други народи направиха това”, заяви Харадинай за албанската телевизия АВС, визирайки съседна Северна Македония.
Според Харадинай канабисът представлява опасност сега, когато е забранено неговото отглеждане, но не и в бъдеще, ако стане законно.
Косовският политик, който в края на 90-те години на 20-ти век беше обучаван във военен лагер в Албания и участваше в създаването на лагери за нападения в Косово, често търси общи теми от двете страни на границата.
Харадинай дори заговори за референдум на тема обединение между официалната сръбска територия и Албания, тъй като Белград и част от международната общност отказват да признаят провинцията за независима държава и да я поканят в НАТО.
“Албания скоро може да се превърне в държава, в която медицинският канабис е легален”, отговори премиерът Еди Рама на Харадинай и обяви, че законопроектът по въпроса е почти готов, а по него са работили в продължение на година и чуждестранни експерти.
Рама направи това изявление по време на конференция, проведена по случай Деня на Европа и веднага получи критики, че използва темата като предизборен ход, тъй като производството на медицински канабис ще разкрие нови работни места в страната, в която официалната безработица е около 12 на сто, но неофициалната е много по-висока.
Доходите на албанското населението са толкова ниски, че не винаги успяват да си платят сметките. Преди 9 години хиляди домакинства останаха без вода в резултат на спор между основния доставчик на енергия в адриатическата страна и местните власти и причината беше именно неплатени сметки.
Но канабисът не е случайно изпусната дума на политическата сцена на Балканите – полуостров, белязан от световните спецслужби с червени точки за контрабанда с оръжие и наркотици и трафик на хора, които включват и Албания.
От десетилетия насам хора от страните в региона изкарват пари на Запад с работа или с участие в незаконна дейност.
Доскоро Албания произвеждаше вълни от мигранти, но не приемаше мигранти. Тази тенденция започва да се променя. Чужденци се наемат на работа, която никой от местните не иска, защото е непрестижна, тежка и нископлатена.
БВП на глава от албанското население е около 4800 евро – значително по-нисък от останалите страни на европейския континент, но два пъти по-висок от Бангладеш където живеят 163 млн. души.
Преди време албанският премиер направи друг противоречив коментар, че очевидно местните са твърде мързеливи, щом страната трябва да прибягва към това да търси работници от страни като Пакистан или Бангладеш.
За последните десетилетия населението на Албания намалява и застарява драстично и основната причина за това е масовата емиграция. Икономиката на страната се крепи парите от диаспората, туризма, фабриките за дрехи и обувки и индустрията за преработка на храни.
Типичните служители са с по-беден произход, включително такива, които наскоро са се преместили от провинцията в някой от по-големите градове на страната. Тези тежки социални и икономически показатели не водят непременно до големи политически промени.
В края на април тази година, повече от 12 месеца след началото на пандемията управляващата Социалистическа партия на премиера Еди Рама получи 49,4% от гласовете.
Това е висок резултат на фона на дългогодишните обвинения срещу него в популизъм и корупция, но безспорно предизвикан от личната харизма и лидерските качества на Рама, който по време на локдауна ходеше по пазарите на Тирана, за да прибира възрастните хора, излезли да пазаруват, намали заплатите на министрите си и се включваше във фейсбук по риза без вратовръзка от кабинета си.
Албанският премиер демонстрира поведение на лидер и в края на август, когато в интервю за CNN заяви, че страната му ще приеме около четири хиляди афганистанци и че това не е въпрос на религия или цвят на кожата, а на човечност.
„Не става въпрос за вяра или цвят на кожата, а за хора, трябва да им дадем подслон. Как можем да позволим на тези хора да умрат? Как да им затворим вратата?, каза тогава Рама.
Той посочи, че решението на албанското правителство да помогне на афганистанците няма религиозен характер, като добави, че фактът, че Албания и Афганистан са предимно мюсюлмански страни, няма никакво значение за решението на правителството да приеме тези бежанци.
„Аз съм католик, а съпругата ми е мюсюлманка. И двете ми по-големи деца са православни, допълни Рама, който единствен от актуалните лидери на Балканите е син на скулптор и художник по професия.
Не социалистическите му убеждения, а естетическият му вкус, проговори и когато разкритикува как изглежда секретният ядрен бункер на Енвер Ходжа, превърнат в музей на комунизма.
Независимо че все още не са стъпили на пътя за Европа, включително и заради българското вето върху евроинтеграция на Северна Македония, изглежда че албанците могат да мислят модерно.
Дългият поход на синовете на земята на орлите към европейското семейство е започнал от много години и върви в неподозирани посоки.
Една от тях е първата плаваща слънчева централа в адриатическата държава в духа на Зелената сделка, макар че Албания е член само на НАТО, а не на ЕС. Проектът на стойност от 2 млн. евро е финансиран от норвежка компания и предстои да бъде разширен.
Само на пръв поглед друг проект – т.нар. Албански път, магистралата, която води на изток към Скопие, София и Истанбул, изглежда в противовес, тъй като е финансиран от социалистически Китай и неговата държавна строителна компания.
Със сигурност инфраструктурата в цяла Албания може да бъде родно производство заради големите находища на битум в страната.
Универсалният материал е известен на човечеството още от неолита, а производството му световен мащаб в наши дни може да достигне до 115 милиона тона годишно.
От т.нар. природен асфалт на Албания се интересува и България, която все още не е довършила своята част от магистралата до Европа, за разлика от Сърбия, която преди 3 години я изгради от другата страна на границата.
