Барикадирани пътища, запалени автомобилни гуми, сълзотворен газ, летящи камъни срещу местната полиция и ескортирането с хеликоптер на сръбския патриарх Порфирий и новия владика на Сръбската Православна Църква в Йоаникий в Черна Гора, показаха колко крехка може да бъде вътрешната и регионалната сигурност.
Анализ на Николай Кръстев
Жителите на старата черногорска столица Цетине, в чийто манастир зад полицейските щитове се проведе тържествено богослужение, на което той беше интронизиран, ясно изразиха своето негодувание от този акт, които стана със съдействието на просръбското правителство.
Цетине е било винаги център на независима Черна Гора, която още на Берлинския конгрес през 1878год. става независима балканска държава просъществувала до 1918 година когато е присъединена към Кралството на сърби, хървати и словени – Югославия.
Въпреки, че Черна Гора никога не е била покорена от Османската империя, тя се превръща в център в които се пречупват интересите на Австро-Унгарската империя, Италия, Франция и не последно място на Руската империя, която открива първото си дипломатическо представителство в нея преди 200 години.
За това и гражданите на Цетине и Черна Гора, която се отдели от Сърбия през пролетта на 2006 година много ревностно пазят спомена когато са били независима държава, отнета им от навлизанетона сръбските войски в края на Първата световна война и насилственото й присъединяване към кралска Югославия.
Гражданите на Черна Гора протестираха бурно не само срещу новия сръбски митрополит, но и срещу новия сръбски патриарх Порфирий, които за мнозина църковни наблюдатели бе надежда, че може да има по различни възгледи, понеже е млад , но явно се оказаха излъгани.
Той както и неговите предшественици Ириней и Павле демонстрира много бързо след избирането си за глава на Сръбската Православна Църква негативното си отношение към черногорците, казвайки че такъв народ няма.
Всъщност Сръбската Православна Църква чрез бившия й митрополит в Черна Гора Амфилохие започна през зимата на 2020 година шест месечни протестни шествия срещу президента Мило Джуканович и неговата Демократична партия на социалистите, заради закона за собствеността на вероизповеданията чрез които бившето правителство стана собственик на църковните имоти, които са отнети насилствено през 1918 година, когато Черна Гора губи своята независимост.
Това решение предизвика Сръбската Православна Църква , която чрез влиятелния си митрополит в Черна Гора – Амфилохие организира масови протести, а в навечерието на парламентарните избори преди една година създаде силен просърбски опозиционен съюз , които само с един глас в Скупщината получи крехък превес.
Сръбската Православна Църква (СПЦ) като влиятелен фактор в черногорско общество успя да доведе на власт просръбските партии, които излъчиха за премиер богослова и проф. Здравко Кривокапич. Чрез Сръбската Православна Църква , Белград показа, че може да се намесва във вътрешните работи на своята съседка Черна Гора и да влияе върху обществените настроения в нея.
Допълнителен пример в тази посока е сигнала, които Белград изпрати, че няма да признае резултатите от преброяването в Черна гора, ако сърбите в страната не са 50%, което е своебразно извиване на ръцете на малката адриатическа република.
Освен властите в Белград и Сръбската Православна Църква(СПЦ) има много важен интерес при преброяването сърбите в Черна Гора да се окажат поне 50%.
Пренебрежителното отношение на Сърбия към Черна Гора и черногорците е пословично и то датира не само от времето на бивша Югославия. Белград винаги е твърдял , че Черна Гора е „сръбската Спарта“ и че тя всъщност е втората сръбска държава на Балканите.
За това никак не са изненадващи и резултатите от изследването под названието „Мнение на гражданите на Сърбия, за черногорците“ направено от Nina medija през лятото на 2020 година. Повече от половината от гражданите на Сърбия (62%), смятат че няма черногорска нация, 40% виждат сръбския и черногорския език като еднакви, а само 35.3% от тях смятат, че Черна Гора има право да бъде самостоятелна държава.
Всъщност чрез действията на Сръбската Православна Църква, Белград много умело се намесва във вътрешните работи на Черна Гора и чрез нея президента на Сърбия Александър Вучич се опитва да вкара малката адриатическа република в „сръбския свят“ – Open Balkans, които беше създаден по подобие на „руския свят“ в постсъветското пространство.
Случилото се в Черна Гора всъщност не е първия опит за намеса във вътрешните работи на страната. През есента на 2016 година просръбските сили подпомогнати от двама агенти на руското военно разузнаване Едуард Шишмаков и Владимир Попов се опитаха да направят държавен преврат по време на парламентарните избори, като целта беше тогавашния премиер Мило Джуканович да бъде свален от власт и убит.
Според британското издание „The Guardian“ след като са задържани двамата агенти от руското военно разузнаване биват прехвърлени от Подгорица в Белград, където лично ръководителят на Съвета за национална сигурност при руския президент Николай Патрушев ги прибира със специален полет за Москва.
Напрежението в Черна Гора стигна до там, че премиера от просръбската коалиция Здравко Кривокапич заяви, че демонстрантите са се опитали да направят държавен преврат, докато президента на страната Мило Джуканович определи интронизацията като „пирова победа“ и „клерикален десант“, защото правителството служи на великодържавническите интереси на Сръбската Църква и Белград.
Според повечето оценки случилото се на 5 септември в Черна Гора показа, че страната беше на ръба на сериозен конфликт, инспириран от Белград. Според политическите анализатори в Подгорица няма съмнение, че противопоставянето на етническа и религиозна основа между черногорци и сърби бе задълбочено още повече.
Със станалото СПЦ показа, че тя контролира правителството в Черна Гора, и че то като негов политически проект работи много успешно в тази посока. Идеята на СПЦ да доведе няколко хиляди сърби в Цетине , което е смятано за най-черногорски настроеното с цел да предизвика напрежение, за да покаже колко може да е мащабен т.нар „сръбски свят“.
Сблъсъците в Черна Гора всъщност бяха реакция не само срещу СПЦ, но и срещу правителството в Подгорица в което малката партия URA получи преди една година гласове, не да помага за осъществяването на сръбския дневен ред, а да се бори срещу корупцията от управлението на партията на Мило Джуканович.
В Цетине беше демонстрирано широко обществено недоволство от политиката на управляващите в Черна Гора, които изневериха на очакванията ,че ще се борят срещу корупцията и се превърнаха в елемент от плана за сръбския свят на Балканите.
Опита да се отхвърли черногорската национална идентичност, може да вкара Черна Гора в нова политическа криза и да се стигне до предсрочни избори в Черна Гора.
Станалото в Черна Гора говори и в регионален аспект на процесите, в които някои целейки се в междуетническите процеси в малката адриатическа република иска да постави под съмнение сигурността в държава член на НАТО намираща се в ключовото южно крило.
Така по този начин, се търси вариант да се открие нова слаба точка в Алианса след засилващото се гръцко-турско противопоставяне, българо-македонското недоразбиране и сега допълнително да се отслаби и Черна Гора в региона ни, която е важна точка не само за САЩ и НАТО, но и за Сърбия, Русия и Китай.
Николай Кръстев като кореспондент на БНР в Белград за Западните Балкани отблизо е следил политическите процеси в Черна Гора и е отразявал референдума за независимост в страната през 2006 година и обявяването й за независима през юни с.г, както и поредицата от първи парламентарни , президентски и местни избори и подготовката на Черна Гора да стане член на НАТО и преговорите за ЕС.
