През  август и септември в югозападната ни съседка Република Северна Македония се отбелязват две ключови годишнини – 20 години от 2001 г. от подписването на Охридския договор и 30 години от мирното отделяне  на Македония от титова Югославия през 1991 година.

от Николай Кръстев*

Две  важни събития в най-новата история на независима Македония, които трасираха нейното развитие през този период. Всъщност от момента, в който Македония тръгна да напуска СФРЮ с референдума от  8 септември 1991 година, стана ясно че процесите няма да получат своя финален акорд на следващия ден.

Дипломатичния  такт, изкован в югославските коридори на властта, дадоха възможност на първия президент на независима Македония – старият апартчик Киро Глигоров, иначе бивш министър и шеф на югославския парламент, да направи така  че армията на Слободан Милошевич да се оттегли без  да разпали междуетническото напрежение в югозападната ни съседка.

За Киро Глигоров може много да се говори и добро и лошо, но никой обаче не може да отрече направеното да запази етническия баланс в съседна Македония.

Рискът в тази посока беше много сериозен и точно заради това  България побърза да признае независима Македония още на 15 януари 1992 година, въпреки несъгласието на външния министър на Германия Ханс-Дитрих Геншер.

София отвори пристанището си  в Бургас след гръцкото ембарго, през  което минаваха стоките за младата балканска държава, а в последствие  президента Желев помогна  при посещението на президента Борис Елцин в София, убеждавайки  Русия да я признае под нейното име, въпреки нежеланието на външния министър Андрей Козирев.

Малцина сигурно са тези които си спомнят, че през 2001 година България подари свои танкове на македонската армия, а освен това участваше и в дипломатическите  усилия да се постави точка на конфликта.

Въпреки , уклончивия въпрос  на референдума за отделяне на Македония от СФРЮ, оставящ възможност  тя  да се върне в едно бъдещо формирование, даде възможност в крайна сметка „хитрата лисица“ Киро Глигоров  успя да надхитри Слободан Милошевич, и  нещата да не  стигнат до конфликт, такива каквито в онзи момент Белград  вече започваше  да отваря със Словения , Хърватия, а  в последствие и  с Босна и Херцеговина.

На този фон:  "Кърваво" интервю на Вучич в Сърбия; показа снимки на жертви на престъпността

Любопитна подробност е, че  сред  изтеглящите се  югославски офицери от Скопие  е и станалия печално известен с унищожаването  на 8000 босненски мюсюлмани, Ратко Младич, които тогава е все още началник-отдел „Бойна подготовка“ в Трети военен окръг, обхващаш Македония.

Първите десет години от съществуването на независима Република Македония преминават  през  редица предизвикателства  като гръцкото непризнаване на страната под конституционното й име, последвалото ембарго отразило се много сериозно на местната икономика, започналите първи етнически сблъсъци между македонци и албанци, опита за атентат срещу президента Глигоров,  хуманитарна криза през 1999 година когато стотици косовски албанци бяха прогонени от  режима на Милошевич, което доведе и  до войната в Косово.

Целия този сбор от вътрешни и регионални обстоятелства  доведоха до  етническия конфликт  от пролетта на 2001 година, и в последствие  до Охридския мирен договор.

Днес  все още няма отговор  на въпроса какво предизвика конфликта от 2001 година,  дали той е  израз на естествените процеси, за които предупреждаваха независимите анализатори,  че сблъсъка между  двете  доминиращи етнически общности е неизбежен, или че Белград е активирал своята мрежа от агенти, за да дестабилизира страната и да покаже колко проблематичен  може да бъде албанския въпрос  за стабилността на Балканите.

Доказателства за втората теза , доминират, особено когато станаха  ясни връзките на редица от бившите  командири на паравоенните  от АНА  и ОНА  с югославското военно разузнаване, а  старите зависимости станаха обществено достояние.

Този конфликт накара тогавашните  управляващи от ВМРО-ДПМНЕ  в лицето на  премиера Любчо Георгиевски  да започнат да разсъждават за подялбата на Република Македония, като решение на етническия конфликт.

Бъдещето на страната беше заложено на карта и Република Македония беше на път да бъде реално поделена. Али Ахмети, които тогава беше  лидер на АНА,  публично призна тези дни, че опцията за подялба е била на масата на преговорите.

“Най-сериозния проблем , които щеше да е трагичен както за местните  албанци така и за македонците  е  подялбата  на страната. Тогава преди 20 години и тази опция беше на масата на преговорите , и аз съм благодарен  на НАТО, САЩ и ЕС, че заедно намерихме  сили и подкрепа, да не се стигне  до тази  трагична възможност, която носеше непредвидими последици за нашите граждани.“

На този фон:  Специален анализ: Какво представлява "Сръбският свят" на Балканите

Но дори и 20 години по-късно Охридския договор  не оставя равнодушни участниците в него, едни вече не са между живите като президента Борис Трайковски, местните албански лидери Имер Имери и Арбен Джафери , както и специалния пратеник на САЩ Джеймс Пардю, които беше бивш посланик на САЩ в България,  а Любчо Георгиевски  и Бранко Цървенковски макар и да са между живите, предпочетоха да  не участват  в отбелязването му.

Вън от всякакво съмнение, е че Охридския договор даде гаранции за правата на местните албанци  и отвори пътя  след  18 години съседна Македония  да се присъедини към НАТО, като преди  това подпише договорите със  съседите си България и Гърция, което трасира  пътя към приближаването към  ЕС.

Знаково Али  Ахмети,  отправи ключовото послание за измерението на независимостта и за съюзническите отношения, като практически скъса с образа си от 2001 година :

„Ние сме  член на НАТО , ние трябва да изтрием от главите ни класическата автономия  или независимост. Няма класическа автономия  или независимост  когато влизаш  в съюзнически и партньорски  отношения с ЕС  и трябва да възприемеш нормите и правилата на всички.“

Истината е , че  Демократичния съюз  за интеграция  (BDI)  на Али Ахмети , направи много значими  стъпки  през  този период  в посока към историческата й отговорност, която времето й  даде , за да спомогне  за преодоляването на предразсъдъците и наследството от конфликта от 2001 година.

Дали беше политическо намигване към премиера на Северна Македония, че ако тогава Заев е бил премиер нещата в Северна Македония е нямало да се развият така, предстои да видим.

Едно обаче е ясно, че стратегията на местните албанци в югозападната ни съседка е много различна и от нея  думата подялба със сигурност явно е отпаднала.

На този фон:  Протестите в Черна Гора и „сръбския свят“ на Балканите

Охридският рамков договор отдавна се е превърнал в  основа на македонската политическа  система определяща мултиетническия и мултиконфесионален характер, които гарантира вътрешната стабилност на Северна Македония.

Без  преувеличение може да се каже, че  капитала на Охридския рамков  договор, е че той даде надеждата, че  етническите противоречия могат да бъдат преодолявани  чрез  диалог и възстановяване на доверието.

Този документ може да бъде успешен пример за това как могат и македонските  българи  да намерят  пълнота за правата си в югозападната ни съседка, за да се свали част от недоверието между София и Скопие.

В  региона обаче все още не липсват политици и анализатори , които са убедени, че албанците  ще  тръгнат да разпадат и дестабилизират  Македония.

Тези  хора или не познават ситуацията в страната или просто участват (не)волно в  чужди планове  и  сценарии за дестабилизацията на Западните Балкани подхранвайки определени  страхове в югозападната ни съседка.

През 2015 година руския външен министър Сергей  Лавров каза в Думата, че  Българи я и Албания искат да разделят Македония, на  което София остро реагира, че Русия прави неоснователни внушения и създава напрежение.

На Балканите  никак не е случайно, че  днес отново се говори с езика от 90-те  за подялба , размяна на територии между Сърбия и Косово, свидетели  сме на непрекъснатите заплахи , че босненските сърби могат да се отделят от БиХ , а месеци преди да поеме ротационното председателство на ЕС Словения  създаде нон пейпър  за „мирното доразпадане“ на Босна и Херцеговина.

Връщането към  миналото  създава усещането, че  уроците  от последните 30 години не са до край научени и рискуват да върнат непредвидимостта на Балканите.


*Николай Кръстев е бил специален пратеник  на БНР по време на конфликта от 2001 година в Република Македония  и от близо е следил и подписването на Охридския мирен договор и бурното му приемане в македонския парламент и кризата която това породи в страната. 

Разбери какво се случва. Още преди да се е случило.

По-голямата част от информацията тук не може да бъде получена чрез традиционните медии. Ние анализираме събития, които скоро се превръщат в новини. И ще ви уведомим за всичко важно по email.

Продължи да четеш

Специален анализ: Какво представлява “Сръбският свят” на Балканите

Провелата се в македонската столица Скопие среща от формата “Малък Шенген”, отвори…

Протестите в Черна Гора и „сръбския свят“ на Балканите

Барикадирани пътища, запалени автомобилни гуми, сълзотворен газ, летящи камъни срещу местната полиция…

Трудният поход на Албания към бъдещето

Къде се крие потенциалът на единствената в Европа държава с преобладаващо мюсюлманско…