Нещо ще се случи в Афганистан… Мнозина избързват с коментарите си каква точно ще е новата талибанска власт – по-еманципирана или също толкова твърдолинейна и жестока, както в края на 90-те години на миналия век. Търсеща контакт с останалия свят, гъвкава и отчитаща публичния си образ или мрачно-шериатска и кървава…
Специален коментар на Ангел Иванов
Твърде рано е за категорични изводи, първо защото са отминали само две седмици откакто брадатите „студенти” се завърнаха триумфално в Кабул, но има още нещо, което все още не се е случило. В Афганистан чакат Завръщането на Халифа…
Последното потвърждение, че Върховният лидер е жив дойде преди няколко дни лично от говорителя на талибаните Забиула Муджахид:
„Шейх ул хадис Хайбатула Ахунзада остава Емир и ще бъде неразделна част от новата власт в страната!”
Талибанският предводител не се е появявал с години публично като дори тръгнаха слухове, че е починал с COVID. Консервативният наследник на ликвидирания от американски дрон молла Ахтар Мансур е известен с това, че е бил безмилостен шериатски съдия и е произнасял без да му мигне окото смъртни присъди по време на първото управление до 2001-ва.
Легендарният водач на талибаните молла Мохамед Омар – Едноокият наричал Ахунзада свой „учител”. Смята се, че е на около 60. Първоначално се бие срещу руснаците, а през 1994-та се присъединява към талибаните.
Познат сред сподвижниците си като „Моллата от Каменната ера”, Ахунзада е известен с непоколебимата си вяра в принципите на движението. Още при поемането на лидерския пост той е вече с изграден имидж на твъдолинеен муджахид (боец).
Възходът му започва от момента, в който Омар го назначава начело на военния съд в Кандахар. Работил като ръководител на шериатските съдилища през 90-те, репутацията му обаче е по-скоро на религиозен водач, отколкото на военачалник.
Неслучайно рангът „шейх ул хадис” е твърде висок в ислямската теология и означава „този, който знае наизуст 200 000 хадиси (религиозни цитати).
“Той не обича да се снима“, казва Сами Юсафзай, афганистански експерт, който се е срещал няколко пъти с Мансур и Ахунзада.
„Не знае как да ползва мобилен телефон. Известно е, че има много праволинейни разбирания за света и манталитета на типичен племенен вожд“, добавя Юсафзай пред Al Jazeera.
Произходът му се пази в тайна, както и навиците му. Въпреки откровено таджикското си име, Хайбатулла Ахунзада е от талибанската крепост Кандахар, пущун от племето Нурзай – един от силните кланове в движението. Той не обича да се появява на публични места, точно както молла Омар.
Повечето талибани се страхуват от него заради миналото му на съдия. Според вижданията на Ахунзада всеки, който оспори или не подкрепи „ръководството на вярващите“, трябва да бъде екзекутиран. В продължение на 15 години след падането на режима сегашният Върховен лидер преподава и проповядва в джамия в Кучлак, град в югозападен Пакистан.
След като им трябваха почти две години, за да потвърдят смъртта на Едноокия и да посочат Ахтар Мансур за негов приемник, през 2016-та талибаните избраха новия си лидер Хайбатулла Ахунзада само 4 дни след ликвидирането на Мансур в пакистанската провинция Белуджистан.
Свидетели на срещата за избор твърдят, че първоначално везните се наклонили към по-големия син на молла Омар – молла Якуб, но в крайна сметка младостта му и липсата на военен опит обърнали настроенията.
Това решение е свързано с надеждата бившият шериатски съдия да обедини различните фракции в движението, което новият лидер прави с желязна ръка.
За да е ясно какво представляват талибаните тогава, точно 5 години преди да влязат в Кабул, красноречиво говори фактът, че по това време кървавите битки между клановете са горе-долу толкова, колкото и атаките срещу правителствените части.
Най-силната фракция – тази на молла Мохамад Расул Ахунд, до последно не призна лидерството нито на покойния Мансур, нито на Ахунзада. Само при един от братоубийствените боеве в южната част на Афганистан брадатите „студенти” оставят повече от 50 жертви и от двете страни.
Ще попитате какво стана с Халифа, дотук си говорим само за молли, шейхове и за някакъв Емир… Историята за Халифа е малка надежда за всички противници на радикалния ислям, защото е сюжетът за противоборството между талибаните и Ислямска държава.
Аспирациите на новите-стари управници в Кабул да обяват свой Халиф е толкова отдавна, колкото и волята на ИДИЛ да им попречат. До момента Хайбатулла Ахунзада е Върховен лидер, наричан още „амир ал-му’минин” (Водачът на вярващите) или познат по нашите земи като Емир.
Халифът може да бъде провъзгласен само от висшето ръководство на талибаните или така наречения Нигабаан Шора. Това е символична промяна и официалното му обявяване се очаква да съвпадне с установяването на контрол върху целия Афганистан.
Ходът ще бъде по-скоро политически и има две цели – основната е да се попречи на Ислямска държава да утвърди алтернативен халиф след смърттта на Абу Бакр Ал Багдади.
Опасенията са, че ако талибански боец приеме, че Халифът принадлежи на противника, а не на движението, това може да посее съмнения в главата му и той лесно да премине към Ислямска държава.
Извън границите на Афганистан ролята на бъдещия талибански халиф ще бъде по-скоро символична с оглед отношенията и баланса на силите в мюсюлманския свят пък и извън него.
Но има и друг сюжет, който е по-скоро исторически и до момента се счита за теория на конспирацията. Преди векове, когато монголците покорили Абасидския халифат и влезли в Багдад, един от принцовете – ал Мустанзир, избягал в Египет.
По-късно, когато османските турци влизат в Египет, отвеждат наследника на халифа в Истанбул. И тогава, както гласи красивата приказка, по време на една петъчна проповед го накарали да се съгласи да предостави властта на султана като следващ халиф.
Така се ражда легендата е, че арабите чрез този принц разпознали османския владетел като Върховен лидер. В арабския свят все още съществуват две противоположни тези – че халифът може да е само от племето курейши или че титлата може да бъде прехвърлена и на външни управници.
Теория на конспирациите предполага, че турските владетели могат да възстановят ранга на халифа, тъй като самият османски султан е бил халиф.
Засега поне талибаните могат безпроблемно да неутрализират както потенциалната номинация на Ислямска държава, така и турските стремежи към позицията.
Дори и бегъл поглед върху житейската съдба на Хайбатулла Ахунзада показва, че той не е човек, който позволява да бъде изтласкан в миманса на властта, каквато роля му отреждат повечето експерти.
Още повече в започналата война с ИДИЛ, която талибаните ще трябва да печелят. А тя се очертава като по-тежка от тази срещу подкрепяната от САЩ и НАТО власт.
„Дипломатът” молла Барадар ще бъде все по-безполезен в идващите месеци, а може би и години, тъй като преговори с Ислямска държава няма да има…
Още повече, че соченият за бъдещ управник в Кабул има статута на „американски човек”, който е един от основните действащи лица в сделката с Вашингтон.
За да оцелеят във властта обаче срещу много по-опасен противник, талибаните имат необходимост от също толкова непоколебим, жесток и отдаден на догмата лидер. Затова е много важно Халифът да се завърне, с една малка уговорка – ако е жив…
Ангел Иванов е журналист с конкретна специализация в областта на международните отношения с фокус върху Близкия изток и Северна Африка. От 2007 година е отговорен редактор „Информация” на Националното „Дарик” радио, работил във вестник „Дневен Труд”. Автор на коментарни текстове и анализи в периодични издания и електронни медии.
