Провелата се в македонската столица Скопие среща от формата “Малък Шенген”, отвори много дискусии за значението й в регионален план. В специален анализ за The Foreign Insider, Николай Кръстев коментира, че българското препъване на Северна Македония от 2020 и 2021 година по пътя към ЕС попадна (не)случайно във френско-руската стратегия за Балканите за засилването на ролята на Сърбия в южната част на региона ни.
Представения още в края на 2019 година формат “Малък Шенген” от Сърбия със срещата на върха на премиерите и президентите на Сърбия , Северна Македония и Албания в Нови Сад започва да придобива все по ясни очертания в постюгославското пространство.
През демонстрирания икономически интерес и създаването на единно пространство в което влизат Сърбия, Албания и Северна Македония, гражданите от тях да могат свободно да пътуват от 2023 година хора, стоки и капитали според мнозина наблюдатели се крие всъщност опита на Сърбия да се завърне като лидер в тази част на Западните Балкани.
По време на срещата в Скопие между премиера на страната Зоран Заев, албанския му колега Еди Рама и сръбския президент Александър Вучич беше подчертан икономическия характер на „Малкия Шенген“, които беше прекръстен на Open Balkan.
Колко ще станат открити Балканите само времето ще покаже, но отсега е ясно, че този формат стана не без явното съдействие на България, която заради неправилно формулираните си цели спрямо югозападната ни съседка в спора за миналото, езика и индентичността много успешно съумя да върне Скопие в прегръдките на Белград и да го отдели от ЕС.
Сърбия се възползва много умело от българо-македонския спор и да се завърне през парадния вход в Скопие, което в София, не беше разчетено като обезпокояващ сигнал.
Сърбия успя да се възползва от югоносталгията, за да затвърди започналата реализация на стратегията й за т. нар. „сръбски свят“ на Балканите, която се свързва с триъгълника Белград-Подгорица- Баня Лука.
Всъщност обаче Белград копира идеята на Москва за създаването в постсъветското пространство на „руския свят“.
Белград като много добър стратег успя много успешно да вкара Скопие и Тирана и тригълника да го превърне поне засега в балкански многоъгълник.
Всъщност зад идеята за „сръбски свят“ на Балканите се крият външнополитическите интереси на Франция и Русия.
Париж и Москва успяха да намерят точка на сечение на протовоположните си интерси в югопространството и да ги свържат ситуационно.
За Париж темата Западни Балкани и разширяване на ЕС трябва да бъде забавена, колкото се може по дълго не само заради предстоящите президентски избори , но и защото Франция се притеснява от албанския фактор в ЕС .
За Москва обаче интресите са много ясни да се спъва евроатлантическата интеграция на региона и още известно време да има сиви зони на непредвидимост, въпреки че например Северна Македония и Албания са членове на НАТО.
Идеята на Москва посредством „сръбската стратегия“ Скопие и Тирана да не бъдат възприемани като истински членове на Алианса от партньорите в Брюксел и Вашингтон след завоя към Белград, въпреки че темата е доста дискусионна.
Сръбската стратегия за единно пространство на Балканите показва ясното намерение на Белград да контролира не само районите където живеят сърби, но и там където Сърбия би желала да живеят сърби, какъвто е случая със Северна Македония, е да се възстанови частично изгубеното й влияние от началото на 90-те години с разпадането на бившата СФРЮ.
Всъщност стратегия на Белград не е да обнови титова Югославия, а да изгради на нейните отломки по голяма сръбска държава, в която да бъдат обединени териториите в региона, които смята че й пренадлежат.
Доказателство в тази посока е й изказването на министъра на вътрешните работи на Сърбия Александър Вулин , които каза „че именно ролята на това поколение сръбски политици е създаването на „сръбски свят“ и да бъдат обедини сърбите без значение къде живеят“.
Чрез Open Balkans , Сърбия получи правото да има обща граница с Гърция и бизнеса й да стига не само до пристанището в Солун, но и доПирея в Атина, което е собственост на Китай.
Освен до Гърция, Сърбия взима стратегическо преимущество да стигне и до Адриатическо море през Албания и да засили влиянието си в цялото това пространство.
Опита да бъде преначертаe икономическата карта на Балканите и да бъде реализиран по бързо отлагания две десетилетия Коридор 8 свързващ България, Северна Македония и Албания сега е на път да бъде забавена и да се реализира идеята за ново икономическо пространство в тази част на Балканите, където сръбските стоки и капитали, респективно руските и китайските ще имат възможност да изолират България от Северна Македония за поне едно десетилетие.
Българското препъване на Северна Македония от 2020 и 2021 година по пътя към ЕС попадна (не)случайно във френско-руската стратегия за Балканите за засилването на ролята на Сърбия в южната част на региона ни.
Едва ли е необходимо да се припомня емоционалната реч на президента в Макрон през есента на 2019 година в сърцето на Белград , които край паметника на Франция на Калемегдан се опита да възвърне старите френско-сръбски исторически връзки .
Без преувеличение може да се каже, че най големият губещ от този регионален форма е Северна Македония, която попадна в едно сложно пространство където си дават среща двете идеи за сръбското и албанското пространства в Западните Балкани.
Освен обаче Северна Македония и България е сред загубилите, защото за години напред София, ще бъде лишена от стратегическата инициатива в югозападната си съседка.
Другият важен елемент от стратегията на Сърбия е, че тя ще се опита да реши проблема Косово не с Прищина, а с Тирана и силния човек там в момента Еди Рама. Не случайно от 2019 година косовските власти упорито отказват да се присъединят към Малкия Шенген, смятайки го за просръбски проект в регионален план.
Тогавашния и завърналия се наскоро отново на премиерския пост в Косово лидер на крайната партия „Самоопределение“ Албин Курти разкритикува стартиралия в Нови Сад, проект Малък Шенген, казвайки че не само е прибързан и грешен, но и че Албания е трябвало да го започне с Косово, а не със Сърбия.
„Нови Сад и Охрид бяха грешка. Не се започва със Сърбия. Започва се с договор между Албания и Косово, продължава се с договор с Хърватия и България, и след това със Сараево, Подгорица и Скопие, а в крайна сметка и с Белград”, каза още тогава Курти.
Създавайки това сръбско пространство в Западните Балкани поне за сега спира разширяването на ЕС спрямо региона и в частност Северна Македония и плановете спрямо Босна и Херцеговина, защото Белград дава сигнал, че иска да реши въпроса с босненските сърби като евентуално ги присъедини към себе си или поне ги отдели от Сараево.
Подобен е и плана и спрямо със сърбите в Черна Гора. В заключение може да се каже, че действията на сръбския президент Александър Вучич в региона чрез меката сила, икономическите и политически инструменти засилва ролята на Белград като сериозен лидер в региона с помощта на Париж и Москва.
