Провелата се в македонската столица Скопие среща от формата “Малък Шенген”, отвори много дискусии за значението й в регионален план. В специален анализ за The Foreign Insider, Николай Кръстев коментира, че българското препъване на Северна Македония от 2020 и 2021 година по пътя към ЕС попадна (не)случайно във френско-руската стратегия за  Балканите за засилването на ролята на Сърбия в южната част на региона ни.      

Представения  още в края на 2019 година формат “Малък Шенген” от Сърбия със срещата на върха на премиерите и президентите на Сърбия , Северна Македония и Албания в Нови Сад започва да придобива все по ясни очертания в постюгославското пространство.

През  демонстрирания икономически интерес и създаването на единно пространство в което влизат Сърбия, Албания и Северна Македония, гражданите от тях да могат свободно да пътуват от 2023 година хора, стоки и капитали според мнозина наблюдатели се крие всъщност опита на Сърбия да се завърне като лидер  в тази част на Западните Балкани.

По време на срещата в Скопие между премиера на страната Зоран Заев, албанския му колега  Еди Рама и сръбския президент Александър Вучич беше подчертан икономическия характер на „Малкия Шенген“, които беше прекръстен  на Open Balkan.

Колко ще станат открити Балканите само времето ще покаже, но отсега е ясно, че този формат стана не без явното съдействие на България, която заради неправилно формулираните си цели спрямо югозападната ни съседка в спора за миналото, езика и индентичността много успешно съумя да  върне Скопие в прегръдките на Белград и да го отдели  от ЕС.

Сърбия се възползва много умело от българо-македонския спор и  да се  завърне  през  парадния вход в Скопие, което в София, не беше разчетено като обезпокояващ сигнал.

Сърбия  успя да се възползва от югоносталгията, за да  затвърди започналата реализация на стратегията й за т. нар. „сръбски свят“ на Балканите, която се свързва с триъгълника Белград-Подгорица- Баня Лука.

На този фон:  Тръмп, Путин, София – „изчегъртването” на прагматизма и разума от външната ни политика

Всъщност обаче Белград копира идеята на Москва за създаването в постсъветското пространство на  „руския свят“.

Белград като много добър стратег успя много успешно да вкара Скопие и Тирана и тригълника да го превърне поне засега в балкански многоъгълник.

Всъщност зад идеята за „сръбски свят“ на Балканите се крият външнополитическите интереси на Франция и Русия.

Париж и Москва успяха да намерят точка на сечение на протовоположните  си интерси  в югопространството и да ги свържат ситуационно.

За Париж темата Западни Балкани и разширяване на ЕС трябва да бъде забавена, колкото се може по дълго не само заради предстоящите президентски избори , но и защото Франция се притеснява от албанския фактор в ЕС .

За Москва обаче интресите са много ясни да се спъва евроатлантическата интеграция  на региона  и още известно време да има сиви зони на непредвидимост, въпреки  че например Северна Македония и Албания  са членове на НАТО.

Идеята на Москва посредством „сръбската стратегия“ Скопие и Тирана да не бъдат възприемани  като истински членове на Алианса  от партньорите в  Брюксел и Вашингтон  след завоя към Белград, въпреки че темата е доста дискусионна.

Сръбската стратегия за единно пространство на Балканите показва  ясното намерение на Белград  да контролира не само районите където живеят сърби, но и там където Сърбия би желала  да живеят сърби, какъвто е случая със Северна Македония, е да се възстанови частично изгубеното й  влияние от началото на 90-те години с разпадането на бившата СФРЮ.

Всъщност стратегия на Белград  не  е  да обнови титова Югославия, а да изгради на нейните отломки по голяма сръбска държава, в която  да бъдат обединени териториите в региона, които смята че й пренадлежат.

Доказателство в тази посока е й изказването на министъра на вътрешните работи  на Сърбия Александър Вулин , които каза „че именно ролята на това поколение сръбски политици е създаването на „сръбски свят“ и да бъдат обедини сърбите без значение къде живеят“.

На този фон:  Охридски мирен договор: 20 години по-късно

Чрез  Open Balkans , Сърбия получи  правото да има обща граница с Гърция и бизнеса й да стига не само до пристанището в Солун, но и доПирея в Атина, което е собственост на Китай.

Освен  до Гърция, Сърбия взима стратегическо преимущество да стигне  и до Адриатическо море през  Албания и да засили влиянието си в цялото това пространство.

Опита да бъде преначертаe  икономическата карта на Балканите и да бъде реализиран по бързо отлагания  две десетилетия Коридор 8 свързващ България, Северна Македония и Албания сега е на път да бъде забавена и да се реализира идеята за ново икономическо пространство в тази част на Балканите, където сръбските стоки и капитали, респективно руските и китайските ще имат възможност да изолират България  от Северна Македония за поне едно десетилетие.

Българското препъване на Северна Македония  от  2020 и 2021 година по пътя към ЕС попадна  (не)случайно във френско-руската стратегия за  Балканите за засилването на ролята на Сърбия в южната част на региона ни.

Едва ли е необходимо да се припомня  емоционалната реч на президента в Макрон през есента на 2019 година в сърцето на Белград , които край паметника на Франция на Калемегдан се опита да възвърне  старите френско-сръбски исторически връзки .

Без  преувеличение може  да се каже, че най големият  губещ  от този регионален форма е Северна Македония, която попадна в едно сложно пространство където си дават среща  двете идеи за сръбското и албанското пространства  в Западните Балкани.

Освен обаче Северна Македония и България е сред загубилите, защото за години напред  София, ще бъде лишена от стратегическата инициатива в югозападната си съседка.

Другият важен елемент от стратегията  на Сърбия е, че тя ще се опита да реши проблема  Косово не с Прищина, а с Тирана и силния човек там в момента Еди Рама. Не случайно от 2019 година косовските власти упорито отказват да се присъединят към Малкия Шенген, смятайки го за просръбски проект в регионален план.

Тогавашния и завърналия се наскоро отново на премиерския пост в Косово лидер на крайната партия „Самоопределение“ Албин Курти разкритикува стартиралия в Нови Сад, проект Малък Шенген, казвайки че не само е прибързан и грешен, но и че Албания е трябвало да го започне с Косово, а не със Сърбия.

На този фон:  Участва ли във филм на Емир Кустурица президентът на Сърбия? 

„Нови Сад и Охрид бяха грешка. Не се започва със Сърбия. Започва се с договор между Албания и Косово, продължава се с договор с  Хърватия и България, и след  това със Сараево, Подгорица и Скопие, а в крайна сметка и с Белград”, каза още тогава Курти.

Създавайки това сръбско пространство в Западните Балкани поне за сега спира разширяването на ЕС спрямо региона и в частност Северна Македония и плановете спрямо Босна и Херцеговина, защото Белград  дава сигнал, че иска да реши  въпроса с босненските сърби като евентуално ги присъедини към себе си или поне  ги отдели от Сараево.

Подобен е и плана и спрямо със сърбите  в Черна Гора. В заключение може  да се каже,  че действията на сръбския президент Александър  Вучич в региона  чрез  меката сила, икономическите и политически инструменти засилва ролята на Белград като сериозен лидер в региона с помощта на Париж и Москва.


Николай Кръстев е професионален журналист, наблюдаващ регионалните процеси на Балканите и Черноморския регион. Отразявал е конфликтите в Косово през 1999 г. и в днешна Северна Македония през 2001 г.
Работил е като кореспондент на БНР в Белград за Западните Балкани от 2003 до началото на 2012 г., също така е бил кореспондент в Москва за Русия и постсъветското пространство 2015 до 2017 г.
Сътрудничил е на редица регионални и български електронни медии и печатни издания.

Разбери какво се случва. Още преди да се е случило.

По-голямата част от информацията тук не може да бъде получена чрез традиционните медии. Ние анализираме събития, които скоро се превръщат в новини. И ще ви уведомим за всичко важно по email.

Продължи да четеш

Протестите в Черна Гора и „сръбския свят“ на Балканите

Барикадирани пътища, запалени автомобилни гуми, сълзотворен газ, летящи камъни срещу местната полиция…

Трудният поход на Албания към бъдещето

Къде се крие потенциалът на единствената в Европа държава с преобладаващо мюсюлманско…