В навечерието на новия политически сезон югозападната ни съседка неочаквано получи предложение да полети в Космоса, но ще остане ли на пътя за Европа? Специален анализ на Теодора Енчева.
Щом един шоумен, оглавил победилата на парламентарните избори политическа партия, успя да вмъкне македонец като космонавт в щрихите, наподобяващи управленска програма, защо България и Северна Македония да не успеят да се чуят, когато говорят на езиците, закрепени в конституциите на двете най-близки държави на Балканите.
Близостта по кръвна линия е неоспорима, ако приемем за достоверен документ всяка семейна история на хилядите разделени от границите на три държавни устройства – Османската империя, кралство Сърбия и федеративна република Югославия.
В наши дни тези свидетелства за родство изглеждат все по-неуместни и необясними на фона на езика на омразата, който избуя с нова сила в края на 2020 г. след като правителството на Бойко Борисов наложи вето върху евроинтеграцията на Скопие.
„Езикът на омразата трябва да изчезне в нашите двустранни отношения с Република Северна Македония”, заяви министърът на външните работи в служебния кабинет Светлан Стоев по време на виртуална дискусия за приоритетите на Словенското председателство на ЕС.
Тогава Стоев припомни изказването на Младежкия съюз на ВМРО-ДПМНЕ, пълно с цинизми и обиди за българите.
И до този момент няма официална реакция от македонска страна, подчерта министърът, дипломат от кариерата, който има коренно различен стил от бившия коалиционен партньор на ГЕРБ ВМРО, чийто председател беше вицепремиер и министър на отбраната.
Тъкмо Красимир Каракачанов в продължение на половин година преди края на мандата на правителството на Бойко Борисов се опита да принуди управляващите в Северна Македония да изпълнят условията на българската страна, които произтичат от Договора за сътрудничество, приятелство и добросъседство между София и Скопие, сключен през 2017 г.
Но единственото, което постигна е нова анти-българска вълна сред македонците. Двустранните отношения стигнаха точката на замръзване, а езикът на омразата започна да влияе върху културни събития като кандидатурата на македонски певец за Евровизия, който докато рекламира песента си призна, че баба му е българка, а той самият е роден в Струмица и както сам каза: „от другата страна на границата”.
Преди седмица служебният министър на външните работи опита да върне отношенията между България и Северна Македония към реалността.
„От първия момент, в който съм заел поста министър на външните работи, съм обявил че сме отворени за диалог, но диалогът трябва да е конструктивен, добронамерен и да се основава на доверие, в момента няма доверие, когато ние говорим един с друг, заяви министър Светлан Стоев.
Той посочи, че доверието е изгубено и поради това, че редица политици от Северна Македония са предпочели да обикалят столиците на държавите членки на ЕС, вместо да дойдат в България и да говорят със своите партньори.
Така за първи път България призна, че политиката на разясняване на официалната позиция пред европейските ни партньори не е била активна и ефективна.
”Това, което виждаме на този етап, е, че има чуваемост, допълни министър Стоев.
Междувременно стана ясно, че Словения ще обърне специално внимание на Западните Балкани, както това направи и България по време на нейната ротация като председателстваща съюза.
В процес на подготовка е неформална среща на върха в Словения ЕС – Западни Балкани през октомври. Можем да очакваме, че този форум ще носи духа на първата среща „без вратовръзки” на външните министри на Европа през 1974 г ., когато е поставена традицията неразрешими конфликти и казуси в Европа да се обсъждат извън кръга на формалностите.
Словения вече обяви, че като председателстващата ЕС ще подкрепя надеждно продължаване на процеса на разширяване и политическия диалог между страните от региона.
„Един от акцентите ще е социално-икономическото възстановяване на Западните Балкани”, посочи посланикът на Словения у нас Анжей Франгеш.
Тези дипломатически ходове се развиват паралелно с процеси, които препотвърждават основните геополитически фактори на Балканите – Германия, Китай, Руската федерация, САЩ и Европейския съюз, включително Великобритания.
По време на руско-китайската среща на министрите на външните работи от март 2021 беше даден ясен знак, че на полуострова има много интензивен дневен ред, който с всяка година става все по-наситен.
Това е заявка за по-внимателен поглед към региона, който винаги е предизвиквал подозрение у Европа и света. Вероятно защото политиката най-често е в ролята на сянката, хвърлена върху обществото от големия бизнес.
Парадоксът на Балканите е, че страните, заинтересовани от проевропейска политика, не я водят, независимо, че са сред най-силно обвързаните с Европа. Стокообменът на Румъния, Хърватия, Северна Македония, България, Босна и Херцеговина и Сърбия с ЕС е между 60 и 80%, на фона на стойностите на Гърция, които едва достигат 55%.
„Целта на ЕС е да запази стабилността на Западните Балкани като създаде нещо като мини Шенген в региона”, прогнозира миналата година Марин Лесенски, програмен директор в институт „Отворено общество” и нарече процеса „меката сила на съюза”.
Лесенски е убеден, че по този начин общността показва, че продължава да мисли за Западните Балкани.
Лошото е, че точно в този период Европа, в лицето на България, не успя да изпрати ваксини за Северна Македония или останалите страни от Западните Балкани, когато те отчаяно се нуждаеха от помощ.И както винаги е било, Белград, а не София, стана донор на братята македонци.
Ето защо не е учудващо, че дори една неуместна и екстравагантна идея на спечелилия изборите Слави Трифонов, да изпратим българин и македонец в Космоса чрез европейско финансиране, е подложена на грозни подигравки по бреговете на Вардара.
Но ако до края на годината македонската страна изпълни българските условия, което неясно защо не прави вече 4 години, светлина в тунела ще има. И то тя няма да е от приближаващия влак.
Нито едно от българските условия не засяга идентичността и езика на македонците, независимо, че анти-българската пропаганда не спира да твърди обратното.
Очаква се, ако Скопие се раздвижи, София елегантно да предложи да бъде закрита Комисията по историческите въпроси, която едва се въздържа да разреже на две равни половини българският революционен деец Гоце Делчев, издигнат до национален герой от младата македонска държава, която постоянно забравя, че първи в света българският президент Желю Желев я призна за независима и неделима.
Комисията, ангажирала български и македонски учени, е конструкция, която произтича от Договора за сътрудничество, приятелство и добросъседство, но по причини от различен характер блокира както собствената си работа, така и не малка част от междуправителствения диалог.
И ето как е възможно да се отвори по-широко вратата на бизнеса в региона. Първият хоризонт пред предприемачите оттук и оттатък Струмица е до края на годината.
Само преди дни нов джойнт венчър на американска и българска компания в областта на газоразпределението вече заяви, че стъпва в Албания и ще има интерес и към други страни от Западните Балкани.
А Космоса нека да забравим. Не за друго, плоско е! Нищо по-добро няма да родим след крилатата фраза: „Луно, Луно, земьо македонска, пак ли ке те делиме.” Да не сме креативни, не е в наш интерес.
